Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

28 март 2022 година

По принцип съм противник на всякакъв вид нараняване на тялото. Дъщеря ми още от пуберитета мрънкаше ту за дупки в ушите, ту за пиърсинг в пъпа, ту за розова коса, ту за страховити розички върху рамото.

Но аз бях непреклонна.

В семейството ни цари демокрация, затова без да забранявам, карах на традиционните майчински увещания от типа: „Представи си, че се омъжваш, обличаш прекрасна булчина рокля, а в ухото ти - огромна дупка – ужас!“

Някак си се справях.

А тези дни Сашка отново ми каза, че иска татуировка – имала идея. И ми показа рисунката. Аз не се поколебах нито за миг, веднага казах: „Да!“. Нещо повече – веднага поисках такава и за себе си.

Потърсих в Гугъл тату-салоните в Днипро и намерих един съвсем наблизо. Това, което надделя за решението, беше банерът на техния сайт: „Парите за всяка татуировка с патриотично съдържание отиват за нашата армия“.

Казвам на кучето: „Хайде, Хекторе, с нас –  в тату-салон още не си бил.“

Момичето-майстор попита чия е идеята, и аз с гордост признах, че е на дъщеря ми.

Тя се усмихна и помоли да ѝ оставим образеца – каза, че идеята със сигурност ще стане популярна, само градовете ще се сменят.

Татуировката измислена от дъщеря ми.

А аз се възгордях. Видя ли някога такава татуировка, ще знам, че това е измислено от щерката ми.

29 март

Въпрос на комуникации.

Или „Не вбесявайте Славик“.

Като специалист по пиара с голям стаж ще си позволя да обясня, защо сега много „свои“ не се разбират един друг, дразнят се, ядосват се и дори се ненавиждат.

Всъщност всичко опира до формулировката. Най-вече.

Да вземем, например, един човек и да го наречем Славик. Той е останал в града, който бомбардират и обстрелват. При това е останал с цялото си семейство, дори с малкото дете. Славик е зрял, пълноценен и неглупав мъж. Останал е в града съвсем съзнателно, имал си е причини. И ето вече цял месец Славик получава десетки съобщения от своите приятели и познати: „Заминавай! Изкарай поне семейството си! Там при вас е кошмар, защо не тръгваш?“

След 35-то подобно съобщение Славик започва направо да ненавижда тези някога близки му хора, да ги праща на х.й, да ги блокира.

Защо ли?

Ще ви обясня от гледна точка на комуникациите.

Какво искат да кажат познатите на Славик?

„Много се притесняваме. Искаме ти и твоето семейство да се спасите. Ние те мислим. Ние се страхуваме за теб“.

Как го възприема Славик?

„Ти си идиот, щом продължаваш да стоиш там. Ти нехаеш за собственото си дете. Ти наясно ли си,  там те бомбардират?“

Как да се оправи тази ситуация?

Разумното съобщение за Славик трябва да съдържа думи на уважение и конкретна помощ.

Нещо от този род:

„Уважавам теб и твоето решение, каквото и да е то. Искам да знаеш, че винаги готов съм да ти помогна. Имам приятел, който може да ви измъкне оттам с колата си, ако премислиш.“

Ето - и уважителни думи, и факти относно реалната помощ. Само те ще накарат Славик да разбере, че не е сам, че го ценят и се тревожат за него. А не се ебават с него, пардон.

Или нека да вземем предполагаемата жена на Славик, Лена, която вече е заминала за Прага, успокоила се, записала е децата в училище и ви праща картички с изгледи на пражките фонтани.

Вие й пишете: „За чий …  ми пращаш това в мазето, където съм аз!?“ А Лена искрено не разбира защо се ядосвате.

Какво иска да ви каже Лена?

„При мен всичко е наред, аз се спасих, зарадвай се за мен, нали по-рано щеше да се радваш“.

Какво разбирате вие?

„Аз плюя вече на войната, на смъртта и разрушенията, и на теб в твоето убежище също“.

Как да се оправи това?

Вие: „Радвам се, че ти си в безопасност, но засега не съм готова да се наслаждавам на изгледите на Прага, на архитектурата, на лехите с цветя, на стридите и виното на твоята маса – сигурна съм, че ще ме разбереш“.

Лена: „Знам какво чувстваш под обстрелите. С тези снимки исках да те окуража, да покажа, че мирното небе е съвсем наблизо. Прости ми, ако това сега те обижда, аз ще разбера“.

Тоест схемата за комуникации с близките ви, в каквито обстоятелства да са те, трябва да се изгражда според формулата: уважавам теб и твоето решение/ разбирам, какво чувстваш/ мога да ти помогна еди-как си.

И тогава приятелите имат шанс да празнуват Победата на една маса, а не да се озоват в „черните списъци“ на телефоните си.

P.S. Ако някой сега сметне този текст за неуместен, това е нормално и аз ще го разбера. Простете ме. Прегръщам ви.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко