Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

14 април 2022 година

50-ти ден от войната. Руският военен кораб най-после пристигна в крайния пункт на своето назначение. Прекрасно.

Един приятел ми изпрати снимка на моя жилищен блок в Харкив. Още е на мястото си. През цялото това време нарочно не съм питала никой за своя блок. Не исках да чуя, че вече няма къде да се върна. 

Днес видях тази снимка и се разревах.

Жената, с която заедно разхождаме кучетата си, ми казва с грузинския акцент: „Защо плачеш? Нали е цял твоят блок.“

Трудно ми е да й обясня какво точно усещам. 

Плача, защото отново виждам тази червена тухлена стена. И табелката: „Стоматология“ на фасадата. И кривнал още отпреди войната корниз. И онова, третото стъпало, с отчупения край на плочката. Хектор веднъж поряза лапата си на острия й ръб, и аз го обезопасих с лепилото „Момент“ и парче от гумена изтривалка. 

Плача за изсъхналите ми цветя на перваза на прозореца, за всяко едно магнитче върху хладилника, за детските рисунки на дъщеря ми по стените, за невероятно топлия халат, който виси на закачалка в банята ми, за плюшеното мече, останало у дома върху възглавницата.

Плача, защото в неделя няма да дойдат моите приятелки да ядем маца на „еврейския Великден“ и няма да седнем с тях на моя балкон с табелката „Вила“, шумно и весело сипвайки в чашите червено сухо вино.

Плача, защото искам да прегърна родителите си.

Плача, защото приятелката ми Ира вече никога няма да прегърне своята майка. А Виталик никога няма да види тухлената стена на своята къща.
50-тия ден от войната. Ние сега вече не плачем по някаква си една, разбираема причина. Ние плачем от щастие и от гордост, от безсилие и ненавист, от отчаяние и умора – едновременно.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко