Мнозинството в 48-ото Народно събрание "искаше", но "не му стигна времето", за да разгледа измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвеждаше механизъм за ефективно разследване на главния прокурор чрез най-общо казано ад хок наказателен съдия от ВКС, временно назначаван за изпълняващ длъжността прокурор, който да води разследването срещу обвинител номер едно.

Вместо това обаче същото това мнозинство, изключващо "Продължаваме промяната" и "Демократична България", се впусна в дълъг дебат за осенилата изведнъж "Възраждане" законодателна идея - за независимост на следствието от прокуратурата, така щото следовател да разследва Главния. 

Идеята обаче е на ГЕРБ (оригинално на шефа на НСлС Борислав Сарафов, зам.-главен прокурор) и бе изразявана многократно публично от нейни представители, като остана неясно за миналия парламент защо не тя, а хората на Костадин Костадинов я претвориха в текстове за изменения в Закона за съдебната власт. Партията на Бойко Борисов обаче я припозна в пленарната зала като много добра, докато от ПП и ДБ я определиха като опит за подмяна на дебата за реално заложения в проекта за НПК механизъм за контрол.

Че крушката си има опашка стана ясно само ден по-късно - в последния работен ден на 48-ия парламент, когато, оказа се, тихо депутатите на ГЕРБ са внесли искане за даване на задължително тълкуване от Конституционния съд (КС) за това колко независимо от прокуратурата и изобщо в рамките на съдебната система е националното следствие. "Ако следователите и тяхната респективна организационна структура не бяха фактически изгубили високия си конституционен статут, може би в момента някои животрептущи въпроси, като например: "Кой да разследва главния прокурор?" или: "Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта?", нямаше да съществуват и щяха да са се решили от само себе си" - прочетохме в мотивите, когато стана ясно, че изобщо е внесено искане за тълкуване.

Към него е приложена и историческа справка от дебатите в седмото Велико народно събрание, която идва да внуши, че законодателите са искали независимост на следствието от обвинението. Прави се преглед и на изпадналото по пътя през 1991 г. понятие "съдия-следовател" и следват изводи като: "Великото народно събрание е имало несъмнено волята да уреди статута на следствието като самостоятелен орган в структурата на съдебната власт."

Пита се

Днес, известно е, НСлС е подчинена на прокуратурата (по-точно това е така от 14 години), ръководителят й е с ранг на заместник-главен прокурор, а кариерните въпроси се решават от Прокурорската колегия на ВСС. Какво налага изобщо това питане до КС обаче - не стана ясно. Както и защо ГЕРБ, партията, която по думите на лидера си "лидира" съдебната реформа, го прави сега, след над 10 години на власт - също не стана ясно.

Ако обаче се вземе решение за "изваждането" на следствието от зависимостта на прокуратурата и прехвърлянето му към съда - каквото намерение изразяват от ГЕРБ, то това означава и отваряне на конституцията от парламента - заради уредбата на следствието, в т.ч. при избора на членове на ВСС, колегиите, кариерните въпроси и т.н. Но ако основният закон не се отвори, и не се поправи добросъвестно, то следствието би останало само на хартия независимо от обвинението.

Недопустимо

Според преподавателя по конституционно право доц. Наталия Киселова обаче КС изначално трябва да определи питането като недопустимо. Киселова цитира старо тълкувателно решение на съда - номер 8 от 2005 г., за да мотивира професионалното си мнение.

Тогава от ВКС са искали тълкуване по пет въпроса, един от които гласи: "Ще представлява ли промяна във формата на държавно управление, ако се запише в Конституцията, че следствието се преструктурира, като участва в разследването, изпълнявайки функциите на съдии по разследването."

В тълкуването си най-общо КС посочва, че единственият конституционен текст, специално посветен на следствените органи, е разпоредбата на чл. 128. ("Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон"). Основният закон не урежда вида и структурата на тези органи, за разлика от съдилищата и прокуратурата - посочва още КС и препраща към друг член от конституцията, в който е посочено, че тези въпроси се уреждат със закон - тоест един обикновен парламент може да решава за структурата и пр. на следствието.

"Ето защо въвеждането в основния закон на текстове, които преструктурират според искането, а всъщност - създават структура на следствените органи, не е промяна във формата на държавно управление, защото и сега този въпрос е от компетентността на Народното събрание", посочва в заключение по този въпрос КС.

Съдът разглежда и понятието "съдия по разследването". И ето какво посочва:

"Съвсем отделни и твърде сложни са проблемите за запълването със съдържание на понятието "съдия по разследването" чрез уточняване правомощията на тази процесуална фигура; уредбата на мястото й в системата на съдебната власт и най-вече взаимоотношението й с останалите процесуални субекти; отликата (или приликата) с фигурата например на "разследващ съдия"; въпросът, дали чрез Конституцията тя ще се "резервира" единствено за следователите или на общо основание могат да бъдат съдии по разследването и други магистрати.

Тези, а и други свързани с тях проблеми обаче излизат извън предмета на настоящото дело и Конституционният съд не може да вземе отношение по тях. Това е така и защото в голямата си част те са проблеми на законодателна целесъобразност; зависят от цялостната характеристика, избрания модел, основните приоритети и акценти на съдебната реформа; както и от мястото, функциите и най-вече взаимоотношенията между различните участници в наказателния процес и в крайна сметка са материя, която следва да бъде уредена чрез съгласувани промени в НК, НПК и ЗСВ.

Ако съдът се произнесе по тях в настоящото производство, ще наруши своите правомощия, което е недопустимо."

Функцията на следствието е да подпомага разследването по наказателни дела, припомня още доц. Киселова. "Член 128 от Конституцията определя функцията на тези органи - те осъществяват предварителното производство по наказателни дела", гласи още решението от 2005-а. Но дори и да се възприеме пак законодателно изменение за преструктуриране на следствието, даването на "независимост" от прокуратурата и пр., кой ще повдигне обвинението срещу главния прокурор - пита експертът по конституционно право ( в момента директор на НСлС е Борислав Сарафов, а упорито се говори, че за следващия мандат "здравите сили" вече подготвят Ясен Тодоров, б.р.)

Пита се и колко независима ще е една структура, била близо 15 години подчинена на друга.