Машинното гласуване е доминирало на тези избори. 

С машини са гласували 59,12% от избирателите (1 476 809 души). Трите избирателни района в София град са с най-висок дял на машинното гласуване – с над 72% от гласувалите. Водещ е 23 избирателен район със 78,12%, следван от 24 избирателен район със 74.85% и 25 избирателен район със 72.28%. В Пловдив-град също масово са предпочели да гласуват с машини – 70,23% от избирателите. 

Това сочат данните, анализирани от Института за развитие на публичната среда. Екипът на неправителствената организация е анализирал официалните данни за изборните резултати, публикувани в протоколите на всички районни избирателни комисии (преди окончателните им поправки от ЦИК).

На другия полюс са избирателите, които са гласували с машина в районите Видин – 40,2%, Разград – 42,14% и Търговище – 43,72%. 

Избирателната активност в страната на изборите от 2 април според ЦИК беше 40.63%. Така гласоподавателите, стигнали до урните в неделя, са с почти 1% повече от тези на изборите през октомври 2022 г. и близо до броя на тези от изборите 2 в 1 през ноември 2021 г.  

Именно под претекст, че машинното гласуване затруднява и отблъсква избирателите, първите внесени законопроекти в предишния парламент бяха за изменения на Изборния кодекс, напомнят от Института големите напъни за бързо глауване на промени в Изборния кодекс, които да върнат хартиената бюлетина. С приетите промени се върна т.нар. смесено гласуване и машините се превърнаха в “принтери” на бюлетини. Така на 2 април избирателите във всички секции с над 300 души по списък в страната можеха да избират дали да гласуват с хартиена бюлетина или да подадат гласа си на машина. Машините пък трябваше да отпечатват бюлетини, които да се преброяват от комисиите в края на изборния ден. Според изискванията на Изборния кодекс устройствата ползваха по-различна хартия в сравнение с предишни избори. Също така бюлетините от машинното гласуване бяха по-дълги в сравнение с познатите ни досега разписки. По всяка вероятност това бяха някои от основните причини за наблюдаваните проблеми в изборния ден – понякога изобщо не се отпечатваха машинни бюлетини, имаше случаи на празни или по-къси такива и др.

Източник Институт за развитие на публичната среда

"Тези партии, които в най-голяма степен настояваха за връщането на хартиената бюлетина и въвеждането на смесено гласуване, техните избиратели са се възползвали в най-голяма степен", коментира пред БНР Диана Ефтимова от Института за развитие на публичната среда.

При ДПС около 40% от избирателите са гласували с машина, останалите с хартия. При ГЕРБ-СДС съотношението е 44 - 56%. При БСП гласовете са разпределени поравно - 49,5 на 50,5%. 

Най-голям пък е делът на гласувалите машинно сред поддръжниците на "Има такъв народ" – 80,21%, следвани от коалицията "Продължаваме промяната – Демократична България" – 79,13% и "Възраждане" – 69,51%. 

На база на протоколите на районните избирателни комисии, не могат да се отделят данните за секциите, в които се е гбасувало само с хартиени бюлетини. В тези секции например на изборите през октомври 2022 г. гласуваха около 175 хил. души., иточняват от организацията.

 "Необходим е анализ на ЦИК за причините, довели до проблеми на различни места. Следва да се подобри работата на администрацията при организирането на гласуването с машинни устройства – от ресурсно осигуряване и поддръжка, през тестване на техниката, обучения на секционните комисии и пр.", смятат още от Института за развитие на публичната среда.