България иска да засили подкрепата си за усилията на ЕС да снабдява Украйна с боеприпаси, от които тя се нуждае, за да се продължи да се сражава срещу руските войски.

Това заяви пред „Политико“ новият министър на отбраната Тодор Тагарев.

Той говори пред брюкселското издание преди започналата вчера двудневна среща на министрите на отбраната от НАТО. Една от темите е засилване на индустриалния капацитет на пакта в помощ на Украйна.

През май страните членки на ЕС се споразумяха да изпратят 1 милион 155-милиметрови снаряда и ракети за Киев до март 2024 г. Те решиха да предоставят незабавно боеприпаси от националните си запаси, за което ще им бъдат частично възстановени разходите. Тази част от плана е за 1 милиард евро.

Друга част на същата стойност е схема за съвместна поръчка за осигуряване на боеприпаси за Украйна и попълване на националните запаси.

Европейската комисия предложи също така 500 милиона евро за засилване на производствения капацитет, за да бъдат постигнати тези цели.

Като част от начинанието Европейската агенция по отбрана (ЕАО) започна проект, според който страните членки да възлагат съвместно поръчки за боеприпаси – както за попълване на собствените си запаси, така и за изпращане в Украйна. България е една от едва двете страни, които не са се присъединили към тази схема, твърди „Политико“. Другата е военно неутралната Ирландия. (В действителност неприсъединилите се страни са три. Сред тях е и Дания, която е член и на НАТО. Най-малкото в сайта на ЕАО не е споменато тя да е станала част от проекта – б.р.)

„Имаме много ясно намерение да се присъединим към тази коалиция. Смятам, че ще можем да осигурим някои от необходимите боеприпаси за Украйна“, каза Тагарев в интервю за „Политико“.

„Още няма политическо решение, но със сигурност ще положим това усилие и вярвам, че ще намерим начин“, заяви той.

Стъпката бележи остър завой в политиката на балканската страна, чието ново правителство встъпи в длъжност миналата седмица след период на продължителна нестабилност и пет парламентарни вота за две години, изтъква брюкселското издание.

Българският президент Румен Радев, който според медията се ползва с безпрецедентни правомощия, за да назначава последователни служебни правителства, изключи в края на март възможността страната да се присъедини към проекта на ЕАО.

През декември 2022 г. българските депутати дадоха зелена светлина на пакет от военна помощ за Украйна след много боричкания. Но той бе ограничен до по-леки оръжия.

Твърди се обаче, че страната тайно е доставила почти една трета от необходимите боеприпаси на Украйна в началните фази на войната чрез посредници, оторизирани от предишното проевропейско правителство (на Кирил Петков – б.р.).

София формално се е присъединила към коалицията, защото „традиционно България се е специализирала в леки стрелкови оръжия, леки оръжия и боеприпаси“ от съветски времена, казва Тагарев.

Според него даряването на изтребители „МиГ-29“ и системи за противовъздушна отбрана би било „предизвикателство“, тъй като запасите на България са необходими, за да задоволят собствените нужди на страната. Но той признава, че близо половината от танковете са на половин век.

Тагарев изтъква също, че страната е на път да изпълни искането на НАТО за увеличаване на разходите за алианса на 2 на сто от БВП до 2024 г. Той настоява, че това трябва да бъде минимумът.

Абсолютно е необходимо Украйна да бъде допусната в НАТО, когато условията го позволят, т.е. когато войната свърши, допълва българският министър на отбраната.

Това обаче няма лесно да мине в страна, където само 46 на сто от хората смятат, че войната в Украйна е по вина на Русия в сравнение с ЕС, където средният процент е 88. Такива са резултатите от декемврийско проучване.

Тодор Тагарев признава, че е силно разтревожен от руското влияние в България. Той обмисля създаването на нови специални подразделения за борба с руските дезинформационни наративи.

„Руският посланик тук (в България – б.р.) и някои политически партии, влиятелни политици говорят в един глас. И това не е гласът на нашите съюзници“, заключава Тодор Тагарев.