Посочване на ЕГН, доказване на правен интерес като член на местна общност, без първични счетоводни данни за финансови операции.

Така от ГЕРБ си представят правото на гражданите да искат и получават обществена информация, става ясно от поправки, внесени от група депутати на партията, между двете четения на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). За предложенията, с които на практика се ограничава въпросният достъп, писа пръв в. "Сега". Справка в сайта на парламента по движението на закона, приет на първо четене, потвърждава наличието на мракобесните по своето същество текстове. Вносители са Анна Александрова (бивш председател на правната комисия в НС), Любен Дилов-син, Бранимир Балачев (известен с репликата си, че убитият по времето на Никола Филчев прокурор Николай Колев си го е заслужавал) и други. От мотивите става ясно, че въпросните предложения са мотивирани с оплаквания на общините, от които граждани търсят обществена информация.

ЕГН

От ГЕРБ предлагат заявителите да посочват единния си граждански номер, когато внасят искания по ЗДОИ.

"Въвеждането на ЕГН като елемент от идентификацията на заявителя от една страна осигурява постигане на съответствие със Закона за гражданската регистрация при индивидуализация на физическите лица в правния мир, включително при предоставяне на административни услуги, от друга страна способства за свеждане до минимум на проявата на често наблюдавано в общините нежелано явление по подаване на заявления с фиктивни имена и адреси, респективно необосновано разходване на ресурси на общинските администрации по обработване на подобни заявления" - пишат в мотивите си Александрова и компания.

Тук не е ясно какво общо има "гражданската регистрация при индивидуализация на физическите лица в правния мир" и предоставянето на заявителите на административни услуги с правото на гражданите да питат администрациите по различни въпроси - за това как се харчат данъците им, например, къде какво ново строителство се предвижда, какви разрешителни се издават и мн. др.

Докажи

С това предложенията в посока ограничаване на достъпа до информация не се изчерпват. Заявителят ще трябва да доказва и правен интерес да се сдобие с информацията - като член на местна общност. Препратката тук е към Закона за публичните финанси, който дава дефиницията:

"Местна общност" са гражданите и юридическите лица, които имат регистрация, осъществяват дейност или ползват услуги на територията на съответната община."

С други думи, ако жител на столицата, поиска по ЗДОИ от Община Царево, например, информация за одобрените устройствени планове, т.е. за бъдещите строителни планове, то местната власт ще му откаже, ако той няма регистрация на нейна територия или пък ще трябва да доказва, че ползва услуги на територията й.

За да мотивират това си предложение, депутатите от ГЕРБ насочват към съдебната практика, при която "при определени хипотези заявителят следва да е носител на правен интерес като член на местната общност".

Първата стопанска операция

Но и това не е всичко. Предлага се още заявителите да нямат достъп до т.нар. първични счетоводни документи. Според Закона за счетоводството първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи, а регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Така на практика излиза, че гражданите няма да могат да разполагат с първичната информация за дадена стопанска операция, а само до обобщени данни.

Любопитно е как от ГЕРБ мотивират и това предложение. Сега били налице множество случаи, в които от общиините се изисквала различен тип счетоводна информация за период, надхвърлящ над три години и то (забележете) от лица, които не са представители на "местната общност". Освен това, имало ножество закони, които уреждали публичност, прозрачност и контрол върху общинските разходи.

Поне 138 в света...

Със свое негативно становище по така направените предложения са излезли от "Програма достъп до информация". По отношение на изискването за предоставяне на ЕГН, оттам заявяват:

"Въвеждането на такова изискване е сериозна крачка назад в сравнение с 2000 г., когато бе приет Законът за достъп до обществена информация. Както множеството съществуващи понастоящем закони - поне 138 в света, той не предвижда излишни условности в заявленията, в това число посочване на ЕГН."

Допълват, че изискването противоречи и на Конституцията, според която всеки има право да търси информация. Същото важи и за критерия "местна общност" и за непредоставянето на първичната счетоводна информация, посочват още от организацията.

ГЕРБ: Предложенията са на общините

Малко по-късно през деня от ГЕРБ разпратиха позиция по въпроса.

"Предложенията за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация са направени от Националното сдружение на общините в Република България, в което членуват кметове на населени места, издигнати и подкрепени от различни политически сили" - се посочва в нея.

И още: "Предстои постъпилите текстове да бъдат разглеждани от работна група, в която ще участват представители на всички парламентарно представени партии, както и всички заинтересовани страни в процеса "достъп до обществена информация". На нея ще бъдат обсъдени направените предложенията и ако бъдат приети ще бъдат разгледани от ресорната парламентарна комисия". 

"ПГ на ГЕРБ -СДС няма да допусне нарушаване и ограничаване правото на гражданите да задават въпроси чрез ЗДОИ до институциите в страната" - дават заявка от партията на Бойко Борисов.