Украинският президент Володимир Зеленски призна в излъчено днес интервю за Би Би Си, че контраофанзивата на страната му срещу Русия върви по-бавно от предвиденото, но че Киев няма да се поддава на натиск от съюзниците да я ускори.

Той съобщи, че Украйна досега си е върнала осем села в южната област Запорожие и Донецка област на изток. Контранастъплението не върви лесно, защото 200 000 кв. км от украинска територия са били минирани от руските сили,  каза Зеленски.

„Някои хора си мислят, че гледат холивудски екшън и искат незабавен резултат. Но не е това. Заложени на карта тук са човешки животи“, каза той. "Каквото и да искат някои, включително опити за натиск върху нас, с цялото ми уважение, ние ще напредваме на бойното поле по начина, по който сметнем за най-добър“.

Украинският президент подчерта необходимостта страната му да получи гаранции за сигурност от НАТО, но каза, че крайната ѝ цел е членство в отбранителния съюз.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде да се разбере тази седмица, че няма план за отправяне на покана към Украйна на срещата на върха на алианса, която започва на 11 юли в литовската столица Вилнюс.

Украинският лидер отново поиска Украйна да получи произведени в САЩ изтребители Ф-16 и каза, че пилотите им могат да започнат обучение още през август, а първите самолети да пристигнат след шест или седем месеца.

По бойните полета

Силите на Украйна продължават с настъплението си към Мелитопол и Бердянск в Запорожка област, предаде Ройтерс, като се позова на говорителя на генералния щаб на украинските въоръжени сили Андрий Ковальов.

"Постигнахме частичен успех, укрепваме отвоюваните позиции", написа той в канала в Телеграм на Медийния център на украинската армия. 

Ковальов допълни, че тя си е възвърнала контрола върху територии в близост до Мала Токмачка, Роботине и др.

Украйна продължава да удържа настъплението на руските войски в източната част на страната, като край Лиман в Донецка област се водят "особено тежки сражения", посочи Ковальов.

Междувременно руската Федерална служба за сигурност (ФСС) заяви, че е задържала жител на Хабаровския край по обвинение в държавна измяна. Заподозреният се е опитал  да изпрати средства на украинската армия "посредством криптовалутни инструменти" за закупуването на дронове, термовизионни камери, боеприпаси и медицински консумативи. 

Ройтерс допълва, че ФСС е арестувала и група "саботьори" в контролирания от руските сили град Мелитопол. Те са обвинени в подготовката на опит за убийство на длъжностни лица. Не се съобщава броят на задържаните, нито имената на хората, които се твърди, че са искали да убият. 

Нова атака с дронове срещу Москва

Руското министерство на отбраната съобщи, че е осуетило атака с дронове срещу Москва. Безпилотните летателни апарати са се разбили в околностите на града, предаде ДПА, цитирана от БТА.

В ранните часове на днешния ден общо три дрона се насочили към обекти в Московска област, но с помощта на средства за радиоелектронна борба те са били отклонени от курса си и са се разбили, посочи ведомството. Два от летателните апарати са паднали близо до военен обект.

Руските власти уточниха, че няма пострадали.

Москва обвини Киев за нападението. Засега украинското правителство не е коментирало.

Русия, която подложи Украйна на масирани обстрели, сама става обект в последно време на все повече атаки срещу територията си, особено в районите по границата.

Дронове достигнаха Москва и околностите ѝ на няколко пъти. Може би най-зрелищният подобен случай беше в началото на май, когато два безпилотни летателни апарата бяха свалени над самия Кремъл. 

След Каховския потоп

Русия съобщи също, че жертвите на наводненията в контролираните от нея райони в Южна Украйна след унищожаването на язовир "Каховка" в началото на месеца са вече 41, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"За нещастие броят на загиналите достигна 41", заяви ръководителят на руските окупационни сили в Херсонска област.

В събота назначените от Москва власти съобщиха за 29 жертви.

Язовир "Каховка" беше унищожен на 6 юни, в резултат на което бяха наводнени стотици квадратни километра и се появиха опасения както за хуманитарна, така и за екологична криза. Москва и Киев се обвиняват взаимно за разрушаването на язовира.