Отиде си Светлозар Игов – български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач, съобщиха на БТА от семейството му.

Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийска област. Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет, професор. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци. В началото на 1969 г. е уволнен от Софийския университет заради подкрепата му към Пражката пролет. Забранено му е да пътува в чужбина, както и да преподава.

Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. Специализира славянски литератури в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател е в Софийския университет (1967-1969) и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978). Редактор е във вестник „Литературен фронт“ (1969-1970), списание „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на списание „Език и литература“ (1994-2005).

Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) е в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.

Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.

Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и автор на антологии. Има над 40 книги в различни жанрове, сред които „История на българската литература“.

През 2012 г. му е присъдена Вазовата награда.

"Светла памет на един голям ум, талантлив и проникновен познавач не само на българската литература и щедър към младите... Някога, когато имах само две тънки стихосбирки, Лапидариум и Черешата на един народ, получих най-хубавите рецензии от него, пазя си ги за кураж. Светъл път, небесната история на българската литература ще си има летописец...", написа Георги Господинов.

"Творец от висока класа"

"Светлозар Игов беше от хората, които поемат риск и умеят да стоят изправени „срещу“. Стоеше така още по време на т.нар. социализъм, въпреки преследванията и мачкането, продължи да стои така изправен и след това. Не понасяше ДС, пребоядисването, измислените биографии. Беше изключително честен и нестандартен човек. Творец от висока класа. Светъл път!", почете паметта на Игов Амелия Личева.

"Никога не осребри системните гонения, на които беше подложен преди 1989 г." 

"Възнесе се към Бога Светлозар Игов. Неповторим, непрежалим. Той никога, никога, никога, никога не осребри системните гонения, на които бе подложен преди 1989 година и на които бях свидетел като млад, глупав и непростимо наивен негов студент. Единствената утеха е, че написаното от него остава и ще удържа българската литература изправена. Поклон! ", написа Александър Секулов.

"Министерството на културата изказва съболезнования на семейството на Светлозар Игов – достоен и авторитетен български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач, преподавател в Софийския и в Пловдивския университет, професор, сам той създал не само школа в литературознанието и литературната критика, а редица свои запомнящи се художествени текстове под формата на поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси.

Светлозар Игов познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл и активно се занимава с оперативна критика. Има заслуги като преводач и автор на антологии.

„Не мисля, че "вдъхновението" - отприщеният от някакъв повече или по-малко ясен импулс поток от облечени в думи образи, видения, блянове, спомени, чувства и мисли - е "творчество". Творчеството започва след това - то е в задраскването на "излишните" или "неточни" думи върху хартията и търсенето и добавянето на нови, по-точни. "Творчеството" е работа с думите върху хартията, работа с текста, обработка на текста. В "творчеството" като "обработка на текста", в задраскването на неточни и добавянето на точни думи, също не бива да се прекалява, и тук "мярата", знанието - или по-точно усетът - къде и кога да спреш, е най-важното“ – пише Светлозар Игов.

Дълбок поклон!", се казва в съболезнованието от Министерството на културата.