Европейският парламент подкрепи предложените от Европейската комисия по-стриктни стойности на вредни емисии от всички категории превозни средства, както и нови стойности за емисии от спирачки, гуми и изисквания за дълготрайност на батерии за електромобили, на които следва да отговарят в страните от Съюза.

Правлата обаче ще бъдат по-малко амбициоцни от първоначално планираните.

Предложението раздели евродепутатите. То бе подкрепено само от 4-ма от общо 17 български представители (виж по-долу). То бе прието с 329 гласа „за“, 230 „против“ и 41 „въздържал се“.

ЕП прие днес преговорната си позиция за преразглеждането на правилата на ЕС за одобряване на типа на моторни превозни средства и двигатели, по отношение на техните емисии и надзор на пазара. Стандартът е известен под названието Евро 7. Новият регламент ще актуализира настоящите гранични стойности за емисиите на отработили газове като азотни оксиди, прахови частици, въглероден оксид и амоняк и ще въведе нови мерки за намаляване на емисиите от гуми и спирачки и за увеличаване на издръжливостта на батерията.

Депутатите са съгласни с предложените от ЕК нива за емисиите на замърсители от леките автомобили и предлагат допълнително разпределение на емисиите в три категории за леки търговски превозни средства въз основа на теглото им. Те предлагат и по-строги гранични стойности на емисиите на отработили газове, измерени в лабораторни условия и в реални условия на шофиране за автобусите и тежкотоварните превозни средства. Парламентът също иска да приведе в съответствие методологиите на ЕС за изчисляване и граничните стойности за емисиите на спирачни частици и степента на износване на гумите с международните стандарти.

Предвижда се обаче смекчаване на ограниченията за отделените емисии на азотни оксиди от камиони. Освен това е отложен моментът на прилагането на рестрикциите за автомобилите - до три години след приемането на цялото вторично законодателство, свързано с предложението. ЕК предвиждаше правилата да се прилагат от 2025 г. 

Парламентът е готов да започне преговори с правителствата на страните от ЕС за окончателната форма на закона.

Що е то

На 10 ноември 2022 г. Комисията предложи по-строги стандарти за емисиите на замърсители на въздуха за превозните средства с двигатели с вътрешно горене, независимо от използваното гориво. Настоящите гранични стойности на емисиите се прилагат за леки и лекотоварни автомобили (Евро 6) и за автобуси, камиони и други тежкотоварни превозни средства (Евро VI).

Позицията на България

През май т.г. България, Италия, Чехия, Франция, Унгария, Полша, Румъния и Словакия изпратиха писмо до Комисията. В него те твърдяха, че проектопредложението „не изглежда реалистично и рискува да окаже отрицателно въздействие върху инвестициите в сектора, които вече са ангажирани с прехода към електрически превозни средства“.

През септември обаче страната ни подкрепи законодателното предложение на испанското председателство за позиция на държавите членки (Съвета) на ЕС. Като ключов аспект страната ни изтъкна постигането на правилен баланс между целите за повишаване на качеството на въздуха и запазването на конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия. Според Бъргария е геобходимо също така да бъдат отчетени спецификите на отделните страни по отношение на достъпността на превозните средства. 

Днешното гласуване бе предшествано от дебат вчера в пленарна зала.

Категорично против новите правила се изказа Андрей Новаков от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП).

„Имам една логическа задача за вас. В края на 2022 г. ЕК представя пакет, наречен „Евро 7“. Той изисква милиарди евро инвестиции в бензинови и дизелови автомобили, за да станат те по-чисти. Три месеца по-късно - в началото на тази година, този парламент одобрява тотална забрана за продажбата на бензинови и дизелови автомобили. В задачата се пита: защо направихме така? Знаем ли какво правим или унищожаваме една индустрия, която дава 13 милиона работни места? Това е повече от населението на Белгия? Три четвърти от всичко във вашите къщи е доставено чрез микробуси или камиони с дизелови или бензинови двигатели“, каза той.

И попита след COVID-19, войната в Украйна, инфлацията и високите цени какво още искаме да стоварим на главата на индустрията. 

„Нищо чудно, че изоставаме толкова катастрофално от САЩ. Преди 15 години нашата икономика бе с 1 трилион долара по-голяма от американската. Днес американската е с 5 трилиона долара по-голяма от нашата. Знаете ли от топ-20 на най-големите компании в света колко са европейски? Само две. Това е така, защото нямаме нужда от повече регулации, а имаме нужда от свободен пазар и реиндустриализация. И ако може, да не въвеждаме Евро 8, Евро 9 е Евро 10 до края на този мандат“, заключи Новаков.

Само четирима български евродепутати подкрепиха Евро 7, показа проверка на поименния вот. Това са Александър Йорданов (ГЕРБ/ЕНП) и тримата ни представители от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) – Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючюк и Искра Михайлова.

„Против“ са социалистите Иво Христов и Петър Витанов, консерваторите Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО, както и Асим Адемов, Радан Кънев, Андрей Ковачев, Андрей Новаков и Емил Радев от ЕНП. Интересното е, че освен българите от ЕНП само един техен съпартиец е гласувал срещу предложението.

Останалите четирима наши евродепутати не са участвали във вота. Това са социалистите Цветелина Пенкова, Елена Йончева и Сергей Станишев, както и Ева Майдел (ГЕРБ/ЕНП).