14 юни 1985 г. В люксембургското селце Шенген на брега на река Мозел, което дори няма пристанище, акостира туристическият кораб „Принцеса Мари Астрид“. На борда му е подписано споразумение между тогавашната ФРГ, Франция, Белгия, Нидерландия и Люксембург, предвиждащо премахване на граничния контрол по вътрешните граници и за единна визова система. То влиза в сила през 1995 г.

19 юни 1985 г. Вътрешният министър на НРБ Димитър Стоянов разпраща секретно окръжно* до тогавашните Гранични войски. В него между другото се казва:

„Разгърнатата на Запад широкомащабна антибългарска кампания и действията на протурските националистически елементи в страната стимулират формирането на настроения и предприемането на опити за бягства зад граница и невъзвращенства. Особена опасност за сигурността и политическия престиж на НР България представляват бягствата и невъзвращенствата на лица с възстановени български имена. От началото на годината досега са предприели опит за бягство 148 лица, от които 43 са избягали.“

И се прави следният извод:

„Това налага органите на МВР да вземат допълнителни мерки за подобряване на работата по охраната на държавната граница и недопускане на бягства и невъзрващенства, особено на лица с възстановени български имена, които могат да затруднят външнополитическата дейност на НРБ и политиката на партията за национално осъзнаване на потомците на насилствено потурчените в миналото българи.“

Само 5 дни разлика

Разликата между двете събития е само 5 дни.

На Запад премахват граници. У нас ги залостват още по-здраво. Отгоре на всичко, в България тъкмо е започнал позорният Възродителен процес и етническите турци са насилствено преименувани. Но властта му вика на това „възстановяване на имената“.

Днес част от Шенгенското споразумение са 29 държави. А онова, чиято защита повелява секретното окръжно, е в историята.

Остават ни още само 18 дни до мига, в който „буквално в 0,01 часа на 1 януари ще бъдат свалени табелките, които указват, че това е граница, за намаляване на скоростта, уведомяващи за проверка. Тогава заключваме кабинките и пожелаваме лек път на всички“, както обяви завчера в Брюксел директорът на Агенция „Митници“ Георги Димов.

На Нова година България влиза в Шенген и по  суша, след като влезе по въздух и вода на 31 март т.г.

И километричните опашки по границата с Гърция, извиващи се по Великден, майските празници и през цялото лято, също ще отидат в историята.

За шест месеца ще останат проверките по границата с Румъния. Но те няма да бъдат 100-процентови, както досега, а по метода „анализ на риска“ – по сигнал или на случаен принцип.

Защо именно Шенген?

Получаваме „пълен Шенген“ в юбилейна година. През 2025 г. се навършват четири десетилетия от подписването на знаменитото споразумение. А селото, известно дотогава единствено с това, че в манастира му е отсядал писателят Виктор Юго, придобива световна слава.

Мястото не е избрано случайно. Шенген е на мястото, където се събират границите на Германия (през 1985 г. в тази част е все още ФРГ), Франция и икономическата общност Бенелюкс. Всъщност името на селото се произнася „Шéнген“, с ударение на първата сричка. Но това няма чак толкова голямо значение.

Ако се върнем още по-назад в историята – през 40-те години., ще си припомним, че Шенген е мястото, което първо пада под ботуша на нацистка Германия. Войниците от Вермахта преминават пеша по моста над Мозел, разделящ двете страни, и превземат Великото херцогство без никаква съпротива. Няма изненада – Люксембург е държава-джудже и не е в състояние да окаже съпротива на свръхвъоръжената Германия.

И точно на това място е договорено премахването на границите. Поради което днес всеки германец, когато пожелае, свободно пресича моста над Мозел и влиза в Люксембург. Но не за да завоюва малката страна, а например просто да се порадва на красотите й.

От 2007 г. българите пътуват свободно до Гърция. Но са принудени да висят на дълги опашки по границата. Само след 18 дни и това висене ще отиде в историята. Да се надяваме, че безвъзвратно. След 13 години чакане го заслужаваме напълно.

-------------------

* Документът е публикуван в сборника „ДС и Гранични войски“, издаден през 2014 г. от Комисията по досиетата.