Ръководствата на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БAПЗГ), на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ) и на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) поискаха на пресконференция във вторник регулация на професиите им, както и спешни мерки за решаване на проблемите с кадровата криза.

"Проблемите датират от много години. Повече от 15 години съобщаваме на управляващите, медиите и обществото какво ще се случи в нашата здравна система, ако не се вземат мерки. Написахме много протестни декларации, писма, контактувахме с институциите, които се отнасяха любезно, но за съжаление без резултат. От 55 000 медицински сестри през 1993 г. в момента разполагаме с 22 820 медицински сестри. Всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст. Всяка четвърта акушерка е в пенсионна възраст. И в следващите няколко години една трета от сестрите ще са в пенсионна възраст. Мисля, че няма човек, който при тези числа да не може да осъзнае, че българското здравеопазване е в колапс", заяви Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), която обединява 35 000 сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и др.

Българското здравеопазване е в колапс, а медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите спасяват системата, работейки на няколко места, допълни тя. От съсловната организация са изработили нормативните документи, имащи отношение към регулиране на професията на професионалистите по здравни грижи. Към момента правилата, по думите ѝ, не са ясни, и затова с двете организации ще водим не борба, а война за регулиране на професиите ни, за защитата им, за ясни правила, за възможност за работа по най-добрия възможен начин.

"Младите хора не са мотивирани да се обучават за медицински сестри, тъй като в много лечебни заведения стартовата заплата, указана в Колективния трудов договор, не е достигната. Около 65% от завършващите медицински сестри не остават в системата", добави тя.

В момента преумората на сестрите е изключително жестока, синдромът на професионалното прегаряне е обхванал над 89% от работещите и това води до некачествени здравни грижи. Затова съсловната организация настоява за стандарти, които да гарантират качеството.

В момента много лечебни заведения продължават да не са достигнали минималната основна заплата от 1500 лева за медицинска сестра, залегнала в последния колективен трудов договор. Ниското заплащане също отблъсква младите хора от професията.

"Основните ни проблеми са свързани с липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите ни, вземането на решения за нас без изслушването ни, липса на ясна формула за следдипломно обучение, разрушаването на професионалния авторитет на професията ни. В такава среда няма как да очакваме да има желаещи да упражняват тези професии. По думите и решенията за тревожната тенденция за кадровата криза закъсняват. Има законодателен вакуум, свързан с ролята на професиите в здравеопазването", посочи Лиляна Петрова, председател на БАПФ.

Лекарските асистенти са наследници на фелдшерите, припомни Александър Александров - председател на БСЛАФ. Той посочи, че заедно с другите две съсловни организации ще отстояват правата на лекарските асистенти и на фелдшерите. В лицето на лекарските асистенти държавата има скрит потенциал за по-добро бъдеще на здравната система, каза още той и посочи, че лекарските асистенти биха имали сериозно място в училищата.

Съсловните организации ще изпратят днес отворено писмо до президента, до премиера и до председателя на Народното събрание, в което настояват за среща с тях.