През последната седмица България отново се развълнува от възможността да стане член на еврозоната от началото на 2026 година, защото последните данни на Евростат и Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията у нас и страните в общия валутен съюз показаха, че сме успели да стопим голямата разлика и сме буквално на косъм от изпълнението на критериите.

В този текст ще се опитаме да обясним каква е процедурата, колко точно изпълняваме критериите и какво следва.

Критерият за инфлация

България показа инфлационен диференциал (бел. ред. - разлика със страните от зоната) със страните членки от 0,1%. Това означава, че към момента чисто формално не отговаряме за условието за инфлация. То е, че страната кандидат не трябва да има инфлационни данни по-високи от осреднената инфлация в трите страни-членки с най-ниски показатели плюс 1,5%.

Това е числовото условие. Реално обаче критерият е страната кандидат да покаже т.нар. устойчивост на цените, което означава, че не трябва да показва сериозни колебания нагоре и надолу в своите инфлационни показатели. Ако Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) вземат това като по-важно условие, то България го изпълнява, защото в продължение на месеци успява да сваля своите данни за повишението на цените и трендът изглежда стабилен.

По принцип решението на Комисията и ЕЦБ ще зависи и от това кои точно държави ще останат на дъното на класацията за ниска инфлация в зоната. Защото те могат да изкарат от статистиката някои държави, ако сметнат, че при тях има непазарни условия за ниска инфлация и че тази страна не може да бъде бенчмарк за страна кандидат. В миналото това се е случвало често, като последният случай беше при влизането в зоната на Хърватия. Тя също не отговаряше на критерия, но Комисията и ЕЦБ извадиха от сметките Малта и така Загреб успя да покрие номиналното изискване за инфлация.

В нашия случай това може да бъде Литва, която има ценови тавани и нейната инфлация не е пазарна, поне на теория. От друга страна Литва през цялото време за последните две години показва изключително ниски нива на инфлация и може да се приеме, че всичко при нея е нормално, заради политически и икономически решения на властта.

Така че към момента е неясно какво точно ще решат отговорните европейски институции, но едно е сигурно - България е буквално на косъм от изпълнението на критерия за инфлацията и е напълно възможно да ни се даде едно рамо и Европа да си затвори очите за малката разлика.

Какво следва

Сега правителството е на ход. То трябва да реши дали да подаде искане за извънреден конвергентен доклад, защото през тази година няма да бъде представен редовен такъв. Припомняме, че преди време парламентът задължи правителството да подаде такова искане, когато стане ясно, че страната е изпълнила критериите за членство.

В момента ситуацията е странна - формално не сме изпълнили критериите, но пък имаме всички условия да се надяваме на снизходителност и да получим заветното "да". Така че нещата са в ръцете на кабинета.

Ако искане за доклад бъде изпратено, то тогава започва голямото чакане, в което Еврокомисията и ЕЦБ ще анализират числата и ще кажат тежката си дума. Трябва да имаме предвид, че ЕЦБ дава професионално мнение, докато мнението на Комисията е по-скоро политическо, защото крайното гласуване е гласуване на страните членки на еврозоната.

Още повече, че тези дни стана ясно, че еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис обяви недвусмислено, че ЕК подкрепя България по пътя й към еврозоната.

Кой решава

Т.нар. конвергентен доклад се пише от две институции - Европейската комисия и Европейската централна банка. Всъщност двете институции пишат отделни доклади, като и двата са с тежест при решението.

Предният път, в който кандидатствахме и в който ни беше отказано членство, се случи прецедент - за първи път в историята двата доклада дадоха различни данни за инфлацията в България и за изпълнението на критерия. Това не се бе случвало никога досега и така и не стана ясно на какво се дължи разликата.

Тоест - докладът за изпълнение на критериите се пише от двете основни институции, но решението не се взима от тях. То се взима от представители на всички страни членки на еврозоната плюс Дания.

Така че на практика решението е по-скоро политическо, а не толкова икономическо. Общо взето няма причина да очакваме, че държавите-членки ще се противопоставят на българското членство в еврозоната. Въпреки това рискът остава - най-вече по линия на увереността на българските правителства, че ще гарантират финансовата стабилност и политическата такава. Защото, както вече знаем от историята с гръцката дългова криза, когато една страна в зоната се разболее - грипът обхваща всички други.

Изводите

В крайна сметка излиза, че България наистина е много близо до одобрението за своето членство. Дори в момента да не изпълняваме критерия за инфлация, то очакванията са, че през януари ще го направим и че тогава няма да има какво да ни спре поне по отношение на числата.

По-големият проблем е дали страната ни наистина е готова да влезе в този клуб по отношение на стандарта си на живот. А тук изглежда, че имаме още доста да наваксваме, но пък може да се окажем доказателство за теорията, че вътре в зоната се конвергира (бел.ред. – сближава) доста по-бързо, отколкото отвън .