Доналд Тръмп официално пое Белия дом и не остави съмнение, че ще проведе напълно различна външна и отбранителна политика. В същото време Русия продължава войната си срещу Украйна. Междувременно германският министър на отбраната Борис Писториус тръгна на обиколка из европейските столици, за да може Европа да реагира на новата международна ситуация. Първи в обиколката му са съюзниците в Литва, Полша и Франция.

По време на изборната кампания новият президент на САЩ привлече вниманието със своите изявления: на страните членки на НАТО, които не изпълняват ангажиментите си, Тръмп ще им отнеме защитата. Той настоява и страните да отделят 5% от БВП за разходи за отбрана, а не, както досега – само два процента.

В момента Германия достигна едва 2 на сто от своя БВП за военни разходи и то само благодарение на специалния фонд от 100 милиарда евро, който канцлерът Олаф Шолц обяви за "новото начало" и който пренасочи повече средства към германската армия.

Балтийските страни вече са направили крачка напред, като отделят значително повече за отбрана. Литва например, където Писториус започва своята обиколка, е изразходвала 2,85 процента от своя БВП за отбрана през изминалата година. Наскоро Вилнюс обяви, че ще отделя между 5 и 6 процента за отбрана. Тези допълнителни средства ще бъдат използвани за закупуването на танкове "Леопард", системи за противовъздушна отбрана и други военни стоки. В съседна Полша разходите за отбрана през 2024 година ще достигнат около 4,12 процента от БВП, сочат прогнозите на НАТО. Тръмп изглежда е накарал европейските партньори да започнат да променят бюджетите си за отбрана – или поне да започнат дискусии по въпроса.

Писториус е уверен:

„Ние, европейците, трябва да правим повече за собствената си сигурност и отбрана.“

Много държави в ЕС осъзнават, че трябва да поемат повече отговорност – както заради заплахата от Русия, така и заради възможността подкрепата от САЩ да намалее.

Освен това трябва да има дългосрочни гаранции за финансиране на разходите за отбрана през различните изборни мандати.

Как Европа обединява силите си

За началото на февруари председателят на Европейския съвет Антонио Коста е поканил държавните и правителствени ръководители на неформална среща по въпросите на европейската отбранителна политика, официално по повод руската агресия и нарастващите хибридни и кибератаки. Неофициално, обаче, може би променената американска политика също ще бъде в дневния ред.

На срещата, която ще се проведе в замък близо до Лиеж, ще присъстват британският премиер Киър Стармер и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Рюте се смята за близък до новия американски президент и вече разглежда целта за разходите от два процента като история.

"За да бъдем честни, два процента не са достатъчни, за да бъдем сигурни през следващите години. Като парламентаристи знаете много добре, че сигурността не е безплатна", каза Рюте наскоро в Европейския парламент в Брюксел и подчерта, че разходите трябва да са над три процента.

На срещата ще се обсъждат не само бюджетите за отбрана, но и как да се мобилизират частни средства. Общо взето, ще се говори и за по-тясно сътрудничество и засилени партньорства.

Предпоставка за това дават петте държави Полша, Германия, Франция, Великобритания и Италия. Те създадоха т. нар. Група на петте и се срещнаха в близост до Варшава през януари, за да обсъдят как могат по-бързо да осигурят оръжия и да обменят информация по-интензивно. Идеята е, например, да се възползват от технологиите, които се развиват в Украйна. Съществуват вече примери за това в производството на дронове - софтуерът за дронове, предназначени за специалните сили, може да бъде подобрен чрез опита от Украйна.

Писториус иска да разшири това индустриално сътрудничество и в други области на отбраната.

Сътрудничество в оръжейната индустрия

Потенциал се вижда и в сътрудничеството между оръжейните индустрии, например чрез съвместни предприятия, като съвместни дъщерни компании на германски и украински оръжейни фирми. По този начин могат да се използват по-ефективно свободните производствени капацитети на украинските оръжейни фирми – не само по време на войната, но и след нея.

„Нашите оръжейни компании с техния опит и съответните вериги за доставки могат да играят важна роля в този процес“, обясни Писториус.

През 2024 г. доставките на оръжие за Украйна доведоха до нов рекорд за германския износ на оръжия. Германското правителство одобри износа на военни стоки и военна техника на стойност над 13,3 милиарда евро – най-високата сума в историята на страната. Повечето от тези средства, около 8,2 милиарда евро, бяха предназначени за Украйна.

Въпреки това Германия ще трябва да изразходва повече за отбрана

„Два процента няма да бъдат достатъчни“, убеден е Писториус.

След като специалният фонд бъде изчерпан, от 2028 г. Германия ще трябва да осигури поне 85 милиарда евро бюджет за отбрана – с 30 милиарда повече от сега. За миналата година страната беше планирала разходи за отбрана в размер на около 52 милиарда евро, плюс средства от специалния фонд.

Дебат за помощите за Украйна

В разгара на изборната кампания споровете относно финансирането на допълнителната помощ за Украйна се засилват. Но парите сами по себе си не могат да създадат ефективни сили. При формирането на отбранителна бригада в Литва се проявяват трудности. Германия разполага трайно с 4800 войници близо до литовската столица Вилнюс, за да защитава източната граница на НАТО. Това е най-голямото такова начинание в историята на Бундесвера.