Свикнали сме от години България да е първенецът в Европейски съюз (ЕС) по отношение на разходите за правосъдие като дял от брутния вътрешен продукт (БВП). Според последните данни на CEPEJ, публикувани в края на 2024 г., това не се е променило, т.е. говорим за устойчива тенденция през последните поне осем години.

Разликата с предходни години обаче е, че през 2022 г. за пръв път разходите на съдебната власт в номинално изражение настигат европейската медиана. Според отчета за изпълнение на бюджета, през 2022 г. разходите са на стойност 470 444 108 евро или средно 73 евро на човек от населението – при европейска медиана 74.8 евро. Поради неумолимия ръст на разходите през 2023 и 2024 г. и прогнозираните стойности за следващите години, не само ще изравним, но вероятно и ще задминем медианата.

За сравнение, в по-развитите демокрации с реална съдийска независимост и отчетност (Франция, Швеция, Дания, Финландия, Белгия и др.), зависимостта е противоположна – разходите на съдебната власт в номинално изражение спрямо населението са над европейската медиана, а като дял от БВП са под нея.

Какво означава това

Челната позиция на страната в ЕС по разходи за правосъдие като процент от БВП може на пръв – и много оптимистичен, откровено наивен – поглед да се тълкува като ангажираност към създаването на условия за българската съдебна власт, които гарантират нейната независимост и ефективност. Въпреки това, сравнението с посочените държави, където разходите очевидно са по-ефективни, съдът и прокуратурата – по-независими, т.е. резултатите от работата на съда и прокуратурата са по-видими, разкрива проблеми с управлението и насочването на ресурсите у нас.

Фактът, че през 2022 г. разходите догонват европейската медиана и в номинално изражение, говори за нещо повече от хронично нецелесъобразно разпределение на средствата – като например ненужно раздут персонал, недостатъчно инвестиции в дигитализация и др. Говори и за липса на инструменти за отчетност и отговорност. Това означава, че харченето на парите в правосъдието не просто е далеч от оптимално ефективното, то е равносилно на прахосничество, особено в контекста на: липса на присъди по високите етажи на властта; прокурори, участващи в заграбването на бизнеси; тормоз над съдии, които разобличават омертата в правосъдието и предпоследното място в ЕС, което страната ни заема в Индекса за върховенство на правото.

Всъщност стимулите в системата насърчават непрекъснато разрастване, на което не противостои нито един реален механизъм за отчетност. Работата на съда и прокуратурата видимо намалява през последните поне десет години, което обаче не пречи необосновано да се назначават нови магистрати, администрацията на органите на съдебната власт също да нараства, съответно бюджетът (състоящ се предимно от услужливо увеличаващи се възнаграждения), да расте безкритично нагоре.

Въвеждането за пръв път на програмен бюджет на съдебната власт е положителна стъпка в посока засилване отчетността на системата.  Към момента обаче това е по-скоро вял опит, отколкото реален инструмент, който да води до обвързване на ресурсите с резултатите след извършване на задълбочен анализ. Без да проведем разговор за това как се мерят делата, възможна ли е оценка на работата на прокуратурата и съда, как се уравновесява натовареността, как се преформатира съдебната карта, трудно ще говорим за оптимизиране на бюджета и използването му като средство за подобряване на ефективността, прозрачността и отчетността на съдебната власт чрез стратегическо разпределение на ресурсите според реалните нужди и постигнатите резултати. 

Заключение

Независимостта без отчетност е равносилна на безметежност, която, предвид мафиотизирането на различни структури на държавата, като общество не можем да си позволим. Реалният програмен бюджет е една от множеството мерки (законодателни, структурни, организационни), които могат да спомогнат за демократизирането на съдебната власт у нас. Пътят напред включва прекратяване на безразсъдното разхищение на публични средства и преминаване към иновации, които да повишат качеството на съдебната услуга.

Институт за пазарна икономика