Едва встъпил в длъжност, Доналд Тръмп раздели Европа на три. Нека наречем лагерите в ЕС по отношение на него  идеалисти, конформисти и тръмписти. Те се появиха още в кампанията за президентските избори в САЩ, а границите между тях проличаха още по-силно след обявяването на резултата им.

Кой е кой?

Сред държавните и правителствените ръководители в ЕС идеалистите са най-малобройният лагер. (Те изглежда са такива и навсякъде по света и у нас). Най-ярките им представители са Франция с президента ѝ Еманюел Макрон, Испания с министър-председателя ѝ Педро Санчес, и Полша с премиера си Доналд Туск. Сред европейските партии най-верни на идеалите от Член 2* на европейския договор, поне в декларациите си пред лицето на Тръмп, остават умерената левица, либералите и зелените.  

Конформистите са най-многобройни. Техен лидер е Германия със сегашния си канцлер Олаф Шолц и най-вероятния бъдещ Фридрих Мерц, следвана от плеяда по-малки партньори в НАТО (включително България), които не могат да си позволят излишен идеализъм, т.е. да ядосват САЩ, които са главният гарант на сигурността им. Тук е и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. 

От гледна точка на европейските политически семейства конформистите са най-вече сред десноцентристките сили, с яркото изключение на партията на Туск.

Тръмпистите включват Италия с министър-председателката ѝ Джорджа Мелони, Унгария и Словакия с премиерите Виктор Орбан и Роберт Фицо, Нидерландия с клонящото към крайно дясно правителство начело с Дик Схооф. Твърде вероятно е към тях в края на годината да се присъединят Чехия с Андрей Бабиш (ако спечели следващите избори) и Австрия с Херберт Кикл (ако стане канцлер). 

Независимо от формалните си политически цветове, всички те представляват дясно-консервативния националистически спектър в  цялата му широта - от умерения евроскептицизъм до крайната еврофобия. Искат да върнат назад интеграцията, да орежат властта на европейските институции, изключителните компетентности на Съюза, да спрат миграцията и помощта за Украйна, да пренапишат правилата на еврозоната. Някои от тях (Орбан, Фицо) посещават Владимир Путин и настоятелно проповядват преговори за мир с него, включително - за сметка на Украйна.

Опорните им точки

Дори откритите европейски антагонисти на Тръмп избягват да го споменават поименно и така пряко да се конфронтират с него. Те обаче са достатъчно красноречиви в оценките си какво значат той и новият му антураж за Европа.

Малко след американските избори Макрон заяви, че ЕС "се нуждае от стратегическо пробуждане", че не бива да се огъва пред новия външнополитически курс на Вашингтон и да продължава да помага на Украйна, като я снабдява със "средствата да се съпротивлява и да влезе в каквито и да било преговори от позицията на силата". Макрон беше сред първите реагирали на намесата на Илон Мъск, най-богатия човек в света и съветник на Тръмп, в европейската политика: "Кой би си представил преди 10 години, че собственикът на една от най-големите социални мрежи в света би подкрепил един нов реакционен интернационал и би се намесил пряко в избори, включително в германските избори?" заяви френският президент.

Санчес пряко атакува "технократа от Силиконовата долина" Мъск, който по думите му "се опитва да използва всесилието си в социалните мрежи, за да контролира публичния дебат и следователно - правителствените действия". "Европа трябва да се изправи пред тази заплаха и да защити демокрацията", каза Санчес.

Туск, бивш председател на Европейския съвет и класически евроатлантик, заговори не само на сънародниците си, но и на депутатите на Европейския парламент с призиви: "Вдигнете глави, европейци! Европа не бива да се страхува да скочи в неизвестното. Европа е била и ще бъде винаги велика. Няма нужда от "Да направим Европа отново велика".** Това е въпрос на политическа воля". Туск дори направи алюзия с полския химн***, заявявайки, че "Европа няма да загине, докато ние сме живи".

Подозирам, че конформистите биха предпочели да ги наричат реалисти. И с право. Те реагират на Тръмп по-хладнокръвно - както психиатър на пациент, на когото е излишно и дори противопоказно да се противоречи. Заплахата да превземе Гренландия и Панамския канал са в жанра на по-ранните му съвети към американците да пият белина против КОВИД-19 и на маниакалните твърдения, че е бил истинският победител на вота от 2020 г. и жертва на изборна измама. 

Конформистите пренебрегват скандалните туитове на Мъск,  и пропагандата му в полза на яростно антиевропейската партия "Алтернатива за Германия". Аргументират се, че не бива да се храни тролът. Той не заслужава отговор от демократично избрани национални лидери. Реакция би го направила да изглежда по-важен, отколкото всъщност е. 

Реалистите си дават сметка, че трансатлантическата връзка няма разумна алтернатива за днешна Европа, колкото и труден да е партньорът на другия бряг на Атлантика. За да постигне стратегическа автономия, включително отбранителна, на ЕС ще трябват десетилетия и гигантски дългосрочни инвестиции, които на национално ниво са проблематични  в краткосрочния  и средносрочния политически контекст.

Най-сериозно от всички заплахи на Тръмп конформистите/реалистите приемат митата върху европейския внос. Налице е историческият прецедент със стоманата и алуминия****. Икономическите болки, които американските мита могат да причинят на Европа са най-непосредствено възможни и оттук - политически най-чувствителни.Първите послания на конформистите/реалистите към Вашингтон са опит за умиротворяване и минимизиране на неизбежните щети. Главната предпоставка на този подход е, че Тръмп е преди всичко бизнесмен и мачо, който може да миряса, ако му предложат сделка, годна за размахване у дома като добра за Америка.

"Нека да работим заедно за трансатлантическо партньорство, което продължава да допринася за нашите граждани", каза Фон дер Лайен, в официалното си поздравление към Тръмп за изборната му победа. "Милиони работни места и милиарди в търговия и инвестиции от всяка страна на Атлантика зависят от динамизма и стабилността на икономическите ни отношения". Пет дни по-късно, в телефонен разговор с Тръмп тя направи и конкретно предложение: "Ние все още получаваме много втечнен природен газ (LNG) през Русия, от Русия. И защо да не го заменим с американски LNG, който е по-евтин и сваля енергийните ни цени?"

В неотдавнашната си реч пред Световния икономически форум в Давос Фон дер Лайен формулира следния подход: "Първият приоритет ще  бъде да влезем бързо в диалог, да обсъдим общите ни интереси и да бъдем готови да преговаряме. Ще бъдем прагматични, но ще останем винаги верни на принципите си. Ще защитаваме интересите си и ще поддържаме ценностите си".

Конформистите/реалистите са лагер на лидери опитни в политическия покер, които не се поддават на блъфове и провокации и оставят идеализма настрана, когато изчисляват какво би им донесла определена политика на следващите избори. Те реагират на Тръмп с неговия транзакционен подход - Европа купува американски газ и харчи повече за отбрана, а в замяна избягва американски мита. Европа не глобява Х и Мета за нарушения на нейния Акт за цифровите услуги, в замяна получава по-уважително третиране от САЩ. 

Тръмпистите в ЕС се различават по радикализма си, но са единни в посланието си към Тръмп: Тази Европа не ни харесва, искаме да я променим отвътре, затова ти си нашият човек, а ние сме твоите хора. Главното ни оръжие е, че Европа не може без Америка, най-малкото - без нейната военна закрила.

Мелони е най-умерената, но и най-влиятелната тръмпистка в ЕС. Тя оглавява една от шестте държави-основателки на ЕС и третата му икономика. Радва се на широка обществена подкрепа за разлика от актуалните лидери на Германия и Франция, които са заети с вътрешни политически кризи. Следователно Мелони с радост се опитва да запълва лидерския вакуум зейнал сред 27-те държавни и правителствени ръководители на ЕС. В очите на Вашингтон тя има легитимността да говори от името на Европа. Италианската лидерка не изпада в крайности. Страната ѝ продължава да подкрепя, включително военно, Украйна. В същото време Мелони споделя антиимиграционната политика на Тръмп и се опитва да разсее страховете около него, да стане говорителката му на масата на европейските лидери и да инвестира в американски проекти.

"Изключвам Съединените щати да се опитат да присъединят със сила територии, които ги интересуват в идните години", каза Мелони на голяма пресконференция по-рано този месец след среща с Тръмп в резиденцията му във Флорида". По въпроса за Украйна тя добави: "Тръмп може да бъде личността, която да постигне напредък към решение. Но не предвиждам това да значи да изостави Украйна". Мелони не крие и близостта си с Мъск.  Според нея той е критикуван, защото е "влиятелен и богат" и "не е ляв". „Проблемът възниква, когато богати хора използват ресурсите си, за да финансират политически партии, асоциации и личности по света, за да влияят на политическите решения на националните държави. Илон Мъск не прави това, докато Джордж Сорос го прави и, да, смятам това за опасна намеса в делата на националните държави“.

Освен това Мелони многократно е защитавала идеята Италия да използва системата от комуникационни спътници на Мъск "Старлинк" вместо да чака европейската ИРИС-2 да заработи с пълен капацитет след пет години.

По-радикални от Мелони сред европейските тръмписти са Орбан и Фицо. Унгарският лидер редовно саботира единството на ЕС, последно - с предупрежденията си, че може да не подкрепи продължаване на европейските санкции срещу Русия, чийто срок изтича на 31 януари. Ако Унгария вчера беше наложила вето на продължаването им, можеше да осуети по-нататъшната международна помощ за Украйна и да направи на Путин подарък за стотици милиарди долари. Фицо заплаши да спре доставките на електроенергия на съседна Украйна, защото тя спря и последния транзит на руски природен газ към Европа.

А най-радикална сред европейските тръмписти е "Алтернатива за Германия", която май единствена сред крайнодесните партии на Стария континент продължава да упорства в настояванията си за излизане от еврото и ЕС.

Сили и слабости

Идеалистите са морална сила. Те последователно защитават (поне на думи) принципите и ценностите, върху които ЕС е основан, независимо от ползите от такова поведение. Историята е на тяхна страна с горчивите си уроците от умиротворяването на автократи и империалисти. 

В миналото Макрон скандализира мнозина с изказванията си, че НАТО е в "мозъчна смърт" и че "Европа може да умре", но победата на Тръмп и разрастването на тръмписткия лагер в ЕС само потвърдиха предупрежденията му. Днешна Европа  проявява масова амнезия и неохота да се върне към тях.  

Идеалистите обаче са малцинство в ЕС и са политически слаби у дома. Макрон е президент без парламентарно мнозинство, принуден да управлява в трудно и крехко съжителство с политически опоненти. Санчес води ляво коалиционно правителство на малцинството, зависимо от несигурна външна подкрепа на каталунски и баски партии. Туск е изправен пред предизвикателства, свързани със законодателното наследство на консервативните му предшественици докато в Полша наближават президентски избори, от които зависи бъдещият политически конфорт на кабинета му. 

С право идеалистите са упреквани в недостиг на реализъм - амбициите им за автономна и силна Европа са похвални, но са в ярък контраст с действителността. Оценките им, че Тръмп ще отмени демокрацията поне засега изглеждат пресилени. В същото време най-неудобната за тях тема е, че именно крайностите в техните досегашни политики - за зелен преход, за включване, по отношение на малцинства и миграцията - създадоха богата хранителна среда на десния популизъм и му позволиха да надене благовидната маска на връщане към "нормалността".

Конформистите носят предимствата на реализма, отказа от поемане на прекалени рискове с чисто идеологически аргументи и оттук - плюсовете на отговорното политическо поведение. Сигурността на Европа, запазването на целостта на НАТО и американският ядрен чадър са безспорни приоритети. Конформистите/реалистите се стремят да ободрят европейците с положително мислене от американски, азиатски тип и български тип - направѝ от лимона лимонада, превърни предизвикателството във възможност, дай му крушка (внос на US газ), да те слушка. 

Ако САЩ наложат мита, Европа обръща търговията си към Китай, Латинска Америка, Индия, Малайзия, Канада, Мексико. Фон дер Лайен вече прави енергични стъпки в тази посока. Но те са нож с две остриета - биха означавали отваряне на европейския пазар за силна ценова конкуренция. Ключов европейски експортен сектор като автомобилостроенето вече се задъхва от китайската конкуренция. Къде би се изсипал китайският износ, ако Тръмп му наложи допълнителни мита? Европа е най-големият в света свободен пазар.

Най-мащабните европейски споразуменията за свободна търговия още се натъкват на правни и политически пречки. Франция, Италия и Полша имат възражения срещу парафираното, но не и ратифицирано споразумение с южноамериканския търговски блок Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай). Споразумението за свободна търговия с Канада СЕТА - още не е ратифицирано от парламентите на всички държави в ЕС.

И още - дори Тръмп да приеме предлаганите от европейците изгоди, ще го спрат ли те за в бъдеще? Няма ли компромисното поведение на Европа да го окуражи за още натиск? 

Конформисткото поведение е най-уязвимо заради своите краткосрочност и безпринципност. То решава непосредствените предизвикателства, но не адресира дългосрочните рискове - продължаващата зависимост на Европа от САЩ, вътрешното ѝ разделение, загубата на вярата на европейците в техния съюз. За какво отстояване на ценностите можем да говорим, когато ЕС страхливо мълчи, докато Тръмп заявява, че не би се поколебал да използва военна сила, за да присъедини към САЩ територия на държава членка и съюзничка в НАТО?

Тръмпистите черпят силата си от обективите слабости на Европа - половинчатото ѝ справяне с предизвикателствата на икономиката, миграцията, войната, идентичността, изоставащата ѝ конкурентоспособност. Партиите на анти-Европа се хранят от тревожността и гнева на масите и от провалите на традиционните елити. Но в повечето случаи решенията, които предлагат, се приемат сериозно все още от малцинства, мнозинствата се боят от крайностите. Най-яркото свидетелство за това е, че никоя от страните с програми за подпомагане през кризата на еврото - Гърция, Ирландия, Португалия, Кипър и Испания - не поиска да напусне единната валута (а следователно и ЕС) въпреки болезнената финансова строгост и диктата на Тройката. 

Възпиращата сила, както показаха емпирични изследвания навремето, беше страхът от неизвестното. Умните партии на протестния вот си дадоха сметка за него и изоставиха намеренията за напускане на еврозоната, за да не плашат избирателите си. До днес те са партии, доказали способността си да представляват гнева (което им позволява да претендират за демократична легитимност), но не са доказали способността си да управляват. Съдбата на Движение "Пет звезди" в Италия го демонстрира.

______

* "Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства".

** Алюзия с тръмписткия лозунг: "Да направим Америка отново велика". (Make America Great Again - MAGA)

*** Първите два стиха от полския химн: "Полша още не е загинала, докато ние сме живи..."

**** През 2018 г. САЩ наложиха 25-процентно мито на европейската стомана и 10-процентно на европейския алуминий. През 2021 г. този режим беше сменен с безмитни квоти за двата метала и налагане на по-високи мита върху превишаването им.