На 24 януари 2025 г. в Хърватия бе организиран широкомащабен бойкот на магазините срещу нарастващите цени, особено в секторите на търговията на дребно и храните. Такъв е планиран и за 31 януари.

Тук историята за средния български читател може да приключи - повечето от нас, които знаят цената на прясното мляко, без да я търсят в "Гугъл", са наясно, че покачването на числото на етикета се определя от множество комплексни фактори. Те са външни и вътрешни, изкуствени и естествени, устойчиви и динамични - въобще, единственото нещо, което със сигурност може да кажем за тях е, че не могат да бъдат изчерпателно обхванати и от най-даровитите специалисти в материята. 

Е, стига разбира се, да не говорим за някои наши сънародници във "Фейсбук", които през последните години придобиха завидна експертиза в сфери като вирусологията, военното дело и инфлацията. За тях обяснението е толкова просто, че ще ни извади очите - еврозоната. Ето, че този космополитен бракониер "еврото" не само заплашва да изтреби "българския левъ" - последния символ на непоклатимия ни суверенитет. Той отговаря и за "левския пай" от причините за скока на цените, довел до народния бунт на хърватите.

Нека видим дали това е така.

Движението на инфлацията

Хърватия официално прие еврото на 1 януари 2023 г. Подобно на други нации, преминали в еврозоната, в началото бизнесът се възползва и закръгли цените нагоре, изтъквайки като причина инфлацията. Истината е, че инфлацията в Хърватия достигна чудовищни размери през втората половина на 2022 г. (както, впрочем, се случи в повечето западни държави) и през следващите две години продължи постепенно да спада - когато би трябвало да забележим най-значимите "следи" от налагането на новата валута.

В края на 2024 и началото на 2025 г. инфлацията отново започна да нараства и Загреб въведе таван на цените върху определени стоки - популистка мярка, която рядко води до добри резултати, а често и нанася допълнителни вреди. Една от потенциалните неблагоприятни последици на такова решение е вдигането на цените на незасегнати продукти. Точно това се случи в Хърватия, както изтъкват на страницата на "Ало, инспекторе"  - групата, която е сред основните организатори на бойкота.

Бойкотът е в "балканзоната", не в еврозоната

Бойкоти са организирани в съседни страни на Хърватия, които не само са извън еврозоната, но нямат изглед скоро да влязат въобще в ЕС - като Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония.

В останалите членки на еврозоната не се наблюдават подобни брожения. Така може да допуснем, че става дума по-скоро за регионален, а не специфичен за валутата проблем. По-скоро обвързан с "балканзоната", не толкова с еврозоната.

Храна и туризъм 

Хърватия внася огромен дял от своите плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти. Месните продукти и млякото, например, съставляват 35% от търговския дефицит на страната. С нарастването на стандарта на живот хърватите (особено по-младите) се насочват към по-екзотични храни, за които Хърватия няма условия да се превърне в производител. Зависимостта на страната от вноса на храна я прави по-податлива на външни шокове в Европа, каквито със сигурност не отъстват през последните години.

Силната страна на Хърватия е туризмът. Постъпленията в хазната от този сектор възлизат на над 20% от нейния БВП. Тук отново се натъкваме на особеност, която е строго специфична за балканската страна - много фирми в сектора на търговията на дребно и храните гласят цените си така, че да отговарят на туристическото търсене, което автоматично води до по-високи разходи за местните жители. Този казус предхожда приемането на еврото.

Питайте хърватите - те ще ви кажат

Може би организаторите на бойкота са върхът на айсберга? Може би под тях се надига недоволство срещу еврозоната, ЕЦБ, дори самия ЕС? Нищо подобно - в Хърватия подкрепата за Съюза е над средната за Европа. Според проучване на Евробарометър от октомври 2024 г. близо седем от десет анкетирани хървати подчертават, че страната им е спечелила от членството си в ЕС. Цели 56 на сто от тях имат положителна представа за блока, а само 10 на сто са с отрицателна. 

Но кой знае, може би клетите хървати се нуждаят от някой роден специалист във "Фейсбук", който да им обясни как стоят нещата.