Социологическите проучвания за нагласите на българите към влизането в еврозоната биха могли да се обобщят така: разделение по темата, с лек превес на скептиците. Парламентарните избори обаче са по-важни от социологическите проучвания.

Резултатите от тях показват съвсем различна картина. Партиите, които твърдо поддържат влизането на България в еврозоната възможно най-бързо, имат двойно повече гласове и двойно повече мандати в парламента.

Политическите представители на привържениците на еврозоната имат 1 452 645 гласа и 155 мандата:

ГЕРБ - 642 973 гласа, 69 мандата

ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ - 346 063 гласа, 37 мандата

ДПС-Ново начало - 281 356 гласа, 30 мандата

АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС - 182 253 гласа, 19 мандата.  

Партиите, които са резервирани или са откровено против влизането в еврозоната имат 786 994 гласа и 85 мандата:

ВЪЗРАЖДАНЕ - 325 466 гласа, 35 мандата

БСП - 184 403 гласа, 20 мандата

ИМА ТАКЪВ НАРОД - 165 160 гласа, 18 мандта

МЕЧ - 111 965 гласа, 12 мандата

Резултатът няма да се промени особено ако към противниците на еврото прибавим и "Величие" с техните 97 438 гласа и почти 4% - т.е. почти 10 мандата.

В социологическите проучвания, разбира се, участват и хора, които не са гласували.  Възможно е сред избирателите на партиите, които подкрепят еврото, да има и такива, които всъщност са резервирани към европейската валута.

В демокрацията обаче не социологическите проучвания, а резултатите от изборите са тези, които са определящи за обществените настроения, управлението и посоката на държавата. А те са такива, каквито са.

Според резултатите от изборите българите, които искат възможно най-бързо приемане на еврото, са почти два пъти повече от онези, които искат влизането в еврозоната да се отложи или дори да не се случи.