Вината за откритите болнични опасни отпадъци в столичния завод за отпадъци е на лечебните заведения.

Това казва пред БТА Милор Михайлов, управител на фирма „ПАВЛОВ – БМТ“, която има сключени договори с лечебни заведения за извозване на опасни и на битови отпадъци.

От Столичната община съобщиха вчера, че спира приемането на отпадъци от болниците в Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО), след като в завода за пореден път беше установено смесване на битовия с опасен медицински отпадък. От общината обявиха, че мерките са превантивни, като очакват действия и законодателни промени. Реакцията на министъра на здравеопазването Силви Кирилов на нарочно свикана пресконференция беше да обяви, че в болниците всичко е наред, отговорността е на транспортиращите отпадъците фирми, както и да обяви, че така ще се предизвика епидемия. Той заяви, че ще се сформира междуведомствена работна група, която да предложи нормативни промени.

Нормативната уредба трябва да се промени така, че да има контрол върху опасните отпадъци от вратата на болницата до контейнера, посочи Милор Михайлов. Битов отпадък от болниците не може да се изгаря в инсинератора на Александровска болница, каза още той. В България има още един инсинератор – частен, в Девня.

В страната има 15-16 фирми, които имат издадено разрешително за предварително третиране на опасен отпадък.

В инсинераторите се изгарят телесни части, лекарства с изтекъл срок на годност, цитостатици и др, а битовият отпадък може да се автоклавира. В автоклавите изгарянето е на по-ниска стойност. 

Транспортиране на отпадъци от болниците

Михайлов обяснява и каква е процедурата:

Когато фирмата, транспортираща отпадъците, взима контейнерите от болницата, няма как да знае какво съдържат. Ако се транспортира опасен отпадък, шофьорът на камиона получава от болницата идентификационна карта, в която са записани името на болницата, името на сметоизвозващата фирма, килограми на отпадъка, дата и час, както и кодове, с които се обозначава съдържанието на контейнерите с отпадъци.

В зависимост от тези кодове, фирмата транспортира отпадъците на съответното място – завод, автоклав, инсинератор. Шофьорът на камиона няма как да знае наистина какво съдържат контейнерите, той се ръководи от кодовете, посочени в идентификационната карта. Тази карта се издава в няколко екземпляра, като по един получават в болницата, в транспортиращата фирма, в автоклава или в инсинератора, в зависимост от това къде се преработва отпадъкът, както и в Регионалната инспекция по околната среда и водите. Идентификационната карта се попълва от отговорното в болницата лице. 

Болници изхвърлят медицински отпадъци заедно с битовите

Някои болници изхвърлят маски, престилки и т.н. заедно с битовите боклуци. Съгласно наредбата за класификация на отпадъците те, включително пелени за еднократна употреба и гипсови отливки, не са опасен отпадък, но не са и битов, уточнява той. Неопасните отпадъци от медицинската дейност могат да се извозват чрез системата за сметоизвозване и тук идва противоречието, защото заводът в София има право да приема отпадъците с код 180104 – калцуни, маски, престилки, гипсови отливки, пелени за еднократна употреба, но този отпадък няма право да отива на сепариращата инсталация, където хората ръчно го отделят. Този вид отпадък трябва да се депонира и запръстява. Персоналът на някои болници обаче не разделя битовия от неопасния медицински отпадък.

"Заводът отказва да го приеме така смесен и ние ги транспортираме в инсталацията за сепариране. Трябва да се издаде заповед, според която битовият и неопасният медицински отпадък да се събират отделно, смята той. Това е работа на РИОСВ-София", разяснява още Михайлов.

След като премине автоклавирането, той вече не е опасен и фирмите го транспортират до депата за депониране.

Иглите, обаче, не се автоклавират, те трябва да се изгарят в инсинератор. Телесните части също не могат да се автоклавират, директно трябва да се изгарят. Цитостатиците, които се използват в онкологичните отделения, както и лекарства с изтекъл срок на годност задължително се изгарят. Ако още в болницата отпадъците, съдържащи телесни части, са изхвърлени в битовите отпадъци, целият този общ отпадък ще бъде транспортиран в завода обаче.

Снимките с чувалите с опасни отпадъци

Михайлов коментира и снимките на чували, обозначени със знака за опасен отпадък, които бяха показани публично от Столичната община. Чувалите бяха открити в завода за отпадъци в София. Според него, тъй като изгарянето на отпадъци е скъпо и за да се избегне плащането за инсинератора, в документите е посочен друг код. Болниците не сепарират коректно отпадъците, това би трябвало да става по съответните кодове и по вид.

Има и още два сериозни проблема - некоректните фирми, които не третират отпадъка, а директно го изхвърлят, и неефективната система за отчитане на отпадъците, която никой не контролира.

Системата за отчитане на принципа "каквото декларирам"

Голям проблем е системата за отчитане на отпадъци, казва още Милор Михайлов. Тя не работи добре, тъй като е на принципа „каквото декларирам“. Аз мога и нищо да не декларирам, допълни той. По думите му поради неработещата добре система за отчитане на отпадъци, има фирми, които не декларират количествата. Според него в тази система никой не проверява и не сверява данните и дали декларираните в документите отговарят на наистина транспортираните отпадъци. 

"Моите камиони, които са върнати от завода за боклук, транспортират отпадъците за автоклавиране. Не може върнат от завода камион да изхвърли отпадъка на нерегламентирани места. За проблема с опасните отпадъци съм изпратил писма до Столична община, до РИОСВ и до РЗИ, добави Михайлов и посочи, че от РИОСВ са му отговорили, че не виждат проблем и че извършват проверки целогодишно и никога не са констатирани нарушения", посочва Михайлов.

 Некоректните фирми

Между нас има некоректни фирми, транспортиращи опасни отпадъци, които не третират отпадъка – не го автоклавират, и без отпадъкът да е обеззаразен, го изхвърлят на депо. Контролът не е на кметовете, а на регионалните здравни инспекции, отчита той.

По думите му има нарушения и при издаването на разрешителните документи за извозване на опасни отпадъци от болниците. Задължителен елемент в тези документи е посочването на капацитета на инсталацията. В документите на някои сметоизвозващи фирми е записано, че капацитетът им е 1000 тона годишно, а фирмата има сключени договори за 2000 тона годишно. Очевидно е, че 1000 тона отиват някъде необработени, каза още той. Според него по този начин фирмите спестяват разходи и укриват данъци. "Това е проблем, който трябва да бъде решен от икономическа и криминална полиция."