Достъп за млади и стари, през цялата година, и дълбока трансформация на Витоша - това представи кметът на София Васил Терзиев днес в своята "Визия за Витоша". 

"Витоша не е просто фон на града. Това е мястото, което може да направи София уникална – ако успеем да възстановим връзката с нея, да я пазим, да я обичаме и да я споделим с всички", обяви кметът.

И в рамките на час представи пет основни стълба, върху които стъпва визията на Столична община

"Витоша да е част от града, а не дестинация с кола"

Най-големият фокус на Терзиев е върху физическата и емоционалната свързаност между София и планината.

"Ние много пъти мислим за проблема на Витоша като липса на лифтове. А всъщност най-важното е да интегрираме планината в града – така, както е било замислено едно време", каза кметът.

Предложените решения включват:

  • Развитие на пешеходни и велосипедни маршрути по поречието на реките, спускащи се от Витоша – т.нар. „зелени коридори“, които да започват още от сърцевината на града.
  • Първи пример – проект по Драгалевската река, който ще свърже Борисовата градина и Ловния парк с Природния парк „Витоша“ чрез вело- и пешеходен мост над Околовръстното.
  • Инвестиции в градски транспорт – нови и по-кратки автобусни линии (61, 63 и 66), електробуси, големи буферни паркинги в Бояна и Драгалевци.

Вечната тема - лифтовете на Витоша

Достъпът до планината чрез лифт е една от най-болезнените теми през годините - систематично всички лифтове спряха да работят в последните две десетилетия. Основен проблем на предишната администрация бе сложната ситуация с концесионните права на различни частни компании върху лифтовете и тяхното настояване да имат възможност да строят в планината, за да ги възстановят.

Терзиев представи два алтернативни сценария – „План А“ и „План Б“, с ключов срок за преценка на напредъка: краят на лятото 2025 г.

План А: Симеоновският лифт и интермодалният хъб

Първият план е да се възстанови Симеоновския лифт в партньорство с настоящия собственик – частната фирма „ТехноАлпин“ (която придоби „Витоша ски“).

Това ще включва създаване на интермодален хъб около началната станция, включващ голям буферен паркинг, автобусно депо, трамвайна връзка по бул. „Климент Охридски“, възможна бъдеща спирка на метрото и директна връзка с градски транспорт.

„Най-добрият възможен начин да се случат нещата е да реализираме този проект – с лифт с голям капацитет, който тръгва от удобен градски транспорт и качва хората към Витоша.“

Частният инвеститор е заявил готовност за инвестиция от 100 милиона евро и е представил идейни проекти. Общината чака официално внасяне на проекта, за да започне административните процедури.

„Това, което ние чакаме, е те да дойдат официално в общината, за да можем да задвижим целия този процес.“

План Б: Драгалевският лифт – общински проект, ако няма напредък

Ако до края на лятото не се постигне реален напредък с частния инвеститор, Терзиев предвижда общината да се заеме самостоятелно с обновяването на Драгалевския лифт.

„Ако няма енергия и желание да се реализира План А, това, което би било План Б за нас – не оптимален, но все пак начин да реализираме обещанието към софиянци – е да започнем обновяването на Драгалевския лифт със средства и проект на общината.“

Лифтовете не са общинска собственост, а са приватизирани – обстоятелство, което Терзиев не скри:

"Лифтовете не са на концесия. Не са на общината. Те са собственост на частен инвеститор."

Това налага търсене на добър диалог, но и публична отчетност, ако инвестицията не се случи:

„За да се случат нещата, трябва съгласие между институциите, инвеститора – и ясна отговорност кой какво трябва да направи.“

"Планината трябва да бъде място за движение и учене"

Втората опорна точка е свързана със създаването на съвременна, безопасна и добре организирана туристическа и спортна инфраструктура.

"Витоша не може да бъде огромен ски курорт – и не трябва да бъде. Но може да бъде уреден с перфектни условия за ски, с добър достъп, който да даде възможност на децата да се научат и да заобичат планината", отбеляза Терзиев. "Няма да минавам през всички други – като ски туринг, пантене, катерене, скално... Но всяко от тези неща има нужда от инфраструктура, капацитет и ясен отговорник."

  • Обновяване на ски зоните: Възстановяване на Романски, Конярника и Заека; цел – достъпна зона за детски и младежки спорт.
  • Подкрепа за други дейности: Парапланеризъм, скално катерене, ски туринг, колоездене – чрез ясно разделение на трасетата и възможности за провеждане на международни състезания.
  • Обновяване на хижите: Столична община е направила карта на собствените и държавните хижи и анализ на нуждите за реновация. Ясен приоритет: не се строи ново, а се реновира съществуващото.

"Без ново строителство. Запазваме това, което имаме"

"Витоша не трябва да се застроява. Имаме достатъчно. Имаме голям град. Т.е. ние трябва просто да направим връзката между града и планината, а не да застрояваме планината", подчерта Терзиев. "Когато извършваме някаква дейност на Витоша, си представяме модернизацията и развитието ѝ да стават в синхрон с природата – консервативно, с природощадящи технологии и естествени материали.“

Стратегията на общината е категорична:

  • Без ново застрояване;
  • Строга защита на резерватите и каменните реки, включително Бистришкото и Торфеното бранище;
  • Управление на отпадъците, забрана на пластмаси, разяснителни кампании и лична отговорност;
  • Пречистване на водите – въвеждане в експлоатация на пречиствателната станция „Брезовица“; нужда от допълнителни съоръжения с подкрепа от държавата.

"Витоша е за децата и възрастните"

Терзиев предлага участие в бъдещото инвестиционно дружество, за да гарантира достъпност и контрол върху ценообразуването. Фокусът е върху ученици, възрастни хора и социално слаби, които трябва да имат равен достъп до планината.

„Тези, които имат най-големи права върху планината, са най-малките и най-възрастните“, заяви кметът. "Голямата ни цел е всяко дете до завършване на училище да се е качвало на Витоша. Тогава всичките тези деца е много по-вероятно да имат любов към планината – и когато пораснат, да имат съвсем различно, не-варварско и не-хищническо отношение към Витоша."

В програмата „Витоша на децата“ се предвиждат:

  • Еднодневни „зелени класни стаи“;
  • Петдневни зелени училища за няколко хиляди ученици;
  • Масово изкачване на Черни връх с 1000 деца през октомври;
  • Разширяване на програмата „Научи се да караш ски“.

Търсене на механизъм за участие на Столична община в бъдещото инвестиционно дружество, което да управлява инфраструктурата – за гарантиране на ценова достъпност.

"Да се знае кой за какво отговаря"

Институционална картина на Витоша е сложна, подчерта кметът. Природният парк попада на територията на четири общини, но основната тежест е върху София.

Лифтове, хижи и ски съоръжения са в частни ръце, пътищата са държавна собственост, горите – под юрисдикцията на Министерството на земеделието, а планът за управление – на МОСВ.

„Не искаме да изземваме чужди функции. Целта е да подредим кой за какво отговаря и да се работи с отчетност – пред обществото, не само вътрешно", отбеляза той.

Кметът подчерта, че работата по визията може да се следи от гражданите на специален сайт – Vitosha.me, където ще бъдат публикувани:

  • Пътната карта по проекта;
  • Списък на ключовите дейности, срокове и отговорни институции;
  • Публична петиция за подкрепа на инициативите.

Конкретни стъпки за 2024 г.

Идеите на Терзиев са не само дългосрочни - той предлага и два проекта, които да бъдат започнати тази година.

Инициативата "Пътеки на гражданите", организирана съвместно с Дирекция „Природен парк Витоша“, предвижда гражданите да могат да участват в маркировка, почистване и облагородяване на пешеходни маршрути. Ще бъдат поставени информационни табла и точки за включване чрез сайта.

Дирекцията на парка е предложила и построяването на наблюдателна площадка на Копитото - любима точка на софиянци, която обаче в момента е в окаяно и дори опасно състояние. Кметът обеща модерен и природосъобразен дизайн.