БЕРЛИН – Изминалата 2015-а година бележи мрачен рекорд – никога след въвеждането на еврото на 1 януари 2002 г. не е имало толкова много фалшифицирани банкноти.

Това сочи статистиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), оповестена днес във Франкфурт на Майн.

За миналата година са били заловени 899 000 подправени банкноти, щетите са 39 милиона евро. Да уточним, че статистиката обхваща само иззетите фалшификати. Колко е действителният им брой, никой не може да каже. 11 на сто от тях, или 95 357 подправени купюри, са били открити в Германия.

Голяма загриженост изрази Карл-Лудвиг Тиле, член на Управителния съвет на немската национална банка – Бундесбанк:

"Тенденцията към покачване на броя фалшификати е обезпокоителна. В сравнение с 2014 г. в Германия повишението е 51 на сто. Финансовите щети за м. г. възлизат на 4,4 милиона евро."

Тиле обаче отбелязва, че с подмяната на евробанкноти с такива, които са с по-добра защита, престъпниците ще бъдат силно затруднени. От ноември м. г. в обращение е новата банкнота с номинал от 20 евро, преди това се появиха новите 5 и 10 евро. Банкнота с номинал от 50 евро с допълнителна  защита ще се появи през 2017 г.

Досегашната практика показва, че най-голям брой на фалшификатите е при банкнотата от 20 евро – за м. г. 51 на сто от всички фалшификати в световен мащаб. Надеждатата е с по-добрата защита тази тенденция да се пресече.

Фалшификаторите в Германия обаче залагат на банкнотите от 50 евро – за миналата година те са 49 на сто от всички подправени книжни пари.

Въпреки всичко от ЕЦБ успокояват:

"Съпоставено с нарастващия брой на истинските банкноти в обращение, които са над 18 милиарда евро през втората половина на 2015 г., делът на фалшификатите е минимален."

Ако се пресметне спрямо броя на населението в еврозоната, на 10 000 души се падат по 27 фалшификата, за Германия – само по 12.

Същевременно по време на Световния икономически форум в Давос днес шефът на Дойче банк Джон Краян обяви смелата си прогноза – до 10 години банкнотите и монетите ще изчезнат. Разплащането ще става чрез банкови карти, смартфони и онлайн преводи. Това не само било далеч по-сигурно, а и по-евтино.

От Бундесбанк изразиха скептичност, че това изобщо би могло да стане, камо ли след 10 години.

Практиката показва, че от пет сметки германците заплащат 4 с пари в брой. В САЩ, Франция и Холандия процентът е 50 на сто.
Пресметнато на глава от населенението, немците плащат по електронен път 218 пъти годишно и са далеч по-назад от финландците (408), шведите (402) и холандците (383).

Проучване на Бундесбанк сочи, че 65 на сто от запитаните германци предпочитат да плащат в брой, защото така можели по-добре да контролират разходите си. По друг показател – кое е по-лесно, 43 на сто смятали, че това е плащането в брой.

33 на сто били на мнение, че не можели да си представят да са с празни джобове. Те се чувствали по-сигурни с портмоне.

"Дали и кога ще настъпи краят на плащането в брой, може да каже единствено клиентът. Такъв край засега не се задава, макар да се увеличава броят на плащанията по електронен път", смятат от Съюза на търговското съсловие.

Карл-Лудвиг Тиле от Бундесбанк е още по-категоричен:

"По мое мнение плащанията по електронен път ще се увеличават, но въпреки това парите в брой никога няма да изчезнат."