Съдия Гроздан, честно казано, не беше от най-големите веселяци и разказвачи на глуми. Прекарал повечето си живот над учебници и казуси, например в студентството, когато всички се гъбаркаха с разни класици, и той веднъж реши да се пошегува. Със Смирненски. И написа следното:

Над празно общежитие нощта

разпускаше коси от черен мрак.

Гроздан открехна малко НеПеКа,

огледа петъчната пустота

и в миг зачете бързо пак и пак...

* * *

А някъде бе плачущата тя,

запушила през сълзите БеТе...

Но, озарен от бледата луна,

Гроздан безшумно в тишина

зачете се и всичко опусте.

Колегите тогава не се смяха много, но както и да е...

Та, тия дни, готвейки са за историческото разделяне на ВеСеСе в четвъртък, чу че в сряда с някаква шега или по-точно карикатура нещата излезли извън контрол. В смисъл – извън контрола на Първия, който иначе всички знаеха колко е ларж и широко скроен като анцуг на „Челси”. Толкова бил готин, че дори понякога свирел на куха китара една песен, която залегнала именно като фон във въпросната карикатура:

„Батальона-а-а-а се строяв-а-а-а...”

Съдия Гроздан дори и челно се сблъска с чувството за хумор на Първия, дошло като „дизела червен” (макар че това е друга песен по същата тематика). Това стана, когато Първия налетя неканен като локомотив "Шкода" - от старите на БДЖ, във въпросното ВеСеСе и почна да вика: „Откъде накъде вие ще ми давате акъл?”

Общото между двете шегички беше в реакцията на Първия – че беше толкова готин, че от готиност беше опитал да свали от екран и да изтрие и ВеСеСе. А пък щяха да кажат на публиката, че не били много гледаеми и интересни, затова ги махат...

Та, сега – точно след шегата по телевизията предстоеше прословутата шега с разделянето, където съдия Гроздан, трезво отчитайки своите недостатъци на терена на хумора, сатирата и забавата, очакваше какви ли не майтапи. Например – да му вкарат в колегията някой с ценз за регулировчик от „Симеоново”. Просто да не стават задръствания вътре, не за друго...  

Като майтапа, когато за нула време сдъвкаха и свалиха г-жа Найда от поста й с единствения юридически мотив, че няма достатъчно часове, прекарани на кон в Сандански. Благодариха й за свършеното и й препоръчаха повече часове на кон.

Или съдия Корнелия, която вече 17-и път се явяваше на един конкурс, като от 3-тия нататък винаги се провеждаха в присъствието на реаниматор - да свестява феновете й във ВСС. Толкова възбудено я хвалеха, че припадаха... Като се свестяха, гласуваха против нея.

Та и сега съдия Гроздан очакваше подобен купон.

Отнякъде в топлия четвъртък се носеше протяжно:

„И ето идва-а-а шифрограмата...”

... от онази споменатата песен от финала на карикатурата. Съдията първо реши, че араб... уфф – близкоизточните и африканските ни гости около „Екзарх Йосиф” твърде бързо са се интегрирали под давлението на хора със свински китари, кухи опашки и други такива индиферентни към правото обстоятелства.

Тогава обаче стана неочакваното. Нито един регулировчик не поиска да влезе в съдийската колегия. Първия този път не дойде. 

Някой някъде се беше уплашил. Нямаше дори СМС с текст: Priehme go... Нищо нямаше. Може би само шифрограма.

Дали заради станалото на предни заседания, дали заради дошлата точно в тоя момент комисар Вера Йогуртова (абе Киселомлякова, по нашенски, б.а.) или пък заради титаничния гаф с шегичката-карикатура. Мълчание, бе! Нищо.

На барикадата Гроздан е сам.

В предсмъртен стон старикът белобрад,

оплискан с кръв, повдига се едвам.

Съзрял хусарите през дим и плам,

крещи, издъхвайки: "Назад! Назад!"

Съдията сам се чудеше откъде му дойде в главата тази част от онова старо стихотворение... Въобще и през ум не му идваше, че е възможно:

"Старото с-е-е-е уволнява-а... зайците-е реват!"

----

* Всяка прилика с действителни лица, събития и ВСС-та е търсена абсолютно съзнателно.