БЕНДЖАМИН ОРЕСКЕС*

Усилията за постигане на трансатлантическо търговско споразумение не занимават само политическите лидери във Вашингтон, Брюксел, Париж и Берлин. Процесът се наблюдава твърде предпазливо и от Москва, където властите виждат заплаха в потенциално споразумение.

Лесно е да бъде разбрано руското подозрение: докато споровете за френското сирене, процедурите по обществени поръчки в САЩ и екологичните изисквания са постоянно в заглавията, привържениците му твърдят, че Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP) ще заздрави разширяващите се трансатлантически отношения. Някои дори наричат споразумението „икономическа НАТО“.

И точно както Владимир Путин се противопостави на разширяването на влиянието на НАТО и ЕС в задния двор на Русия, по същия начин руските власти се опасяват, че пактът ще ги изолира още повече от световната икономика.

Наблюдаваме дебатите отблизо“, каза в края на април посланикът на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов.

Притесненията на Русия за TTIP не привличат особено вниманието на Вашингтон и Брюксел. Но Москва активно притиска своите съседи в ЕС за по-тесни връзки с Русия отколкото със Съединените щати. Още повече, че руските представители – и държавната медийна машина – не закъсняха с отразяването на спорните моменти, които съпътстват преговорите между ЕС и САЩ.

"Няма консенсус и от двете страни на Атлантика... В Европа има много притеснения. Но това не е нашето шоу, затова просто седим и анализираме“, каза Чижов.

Приемането на Русия в Световната търговска организация през 2012 година след 18-годишни преговори бе оценявано като крайъгълен камък в процеса на интеграцията на Москва в световната икономика по отношение на правила, стандарти и митнически облекчения. Но наложените санкции от Запада след анексирането на Крим попречиха на руската икономика, особено в комбинация с ниските цени на горивата. И докато администрацията на Обама се опитва да спечели одобрението на Конгреса за широко обхватно Тихоокеанско търговско споразумение с 11 държави – Транстихоокеанското партньорство TPP – и едновременно да засили търговските и инвестиционни връзки с Европа, Чижов е обезпокоен, че това ще остави Русия от външната страна на вратата.

"Това ще остави важни държави като моята, Китай, Индия – добре известните растящи икономики – извън тези договорки, които ще обхванат две-трети от световната търговия“, каза Чижов, който заема поста от 11 годни.

Изпълнителният вицепрезидент на базирания във Вашингтон Атлантически съвет и бивш съветник за Европа в администрацията на Джордж У. Буш Деймън Уилсън каза, че „руснаците се страхуват в дъното на душата си“ от тези споразумения, защото те могат да променят значително световната търговия.

Очакваното подписване на TTIP, според Уилсън, „прави в бъдеще неизбежно за руснаците да играят по правилата на САЩ и ЕС. Вместо да са на масата и да определят правилата, те ще трябва просто да реагират на тях“.

Други американски представители са още по-директни.

Доколкото знаем, Кремъл мрази това споразумение. Това е факт - каза преди година посланикът на САЩ в ЕС Антъни Гарднър. - Просто отворете сайта на Russia Today и там е пълно с дезинформация за това споразумение“.

Руската икономика се свива в последните две години и износът към ЕС – предимно природен газ и изкопаеми – намаля с 25% за 2015 година в сравнение с предишната 2014-а от 207 милиарда на 154 милиарда долара, по данни на Европейската комисия. Все още близо половината от приходите от износ в Русия идват от Европейския съюз, дори и след като Москва забрани вноса на европейски храни като отговор на санкциите.

Както отбелязва Чижов, САЩ и ЕС все още са делече от постигането на споразумение за TTIP заради много спорове по ключови въпроси, дори и след опита на Ангела Меркел и Барак Обама да вдъхнат нова енергия на преговорите по време на посещението на американския президент в Германия през април.

В Европа опозицията на TTIP остава висока, особено в Германия и Австрия, което създава буреносен политически климат преди окончателното споразумение. Десетки хиляди излязоха на протест в Хамбург срещу TTIP в деня преди посещението на Обама миналия месец. Още повече, че наближаващите президентски избори в САЩ и парламентарни избори във Франция и Германия правят кандидатите особено предпазливи към скептицизма на западните избиратели.

Въпреки това, Русия остава притеснена и гледа на тези споразумения като на чиста загуба: или си вътре, или си вън.

Алтернативата за Русия

Точно затова Русия разработва свои зони за търговия и се опитва да накара европейците да се присъединят към търговски съюз, който да се простира „от Владивосток до Лисабон“, както написа Путин през 2010 г.

"Има и други интеграционни процеси извън TTIP и TPP - каза Чижов. - Единият е под формата на Евразийски икономически съюз (ЕИС), който сега включва пет държави, а други чакат за него“.

Миналата година, когато Русия създаде ЕИС заедно с Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, Чижов предложи на Европейския съюз да изостави TTIP и да тръгне с руснаците.

Но страни като Грузия, Молдова и Украйна отхвърлипа ЕИС и вместо това подписаха споразумения за асоцииране с Европейския съюз. В същото време отцепнически региони във всяка от тези държави изказаха подкрепа за водения от Русия блок.

Вярвате ли, че е разумно да хабите толкова много политическа енергия за зона за свободна търговия със САЩ, когато имате близо до дома си по-естествени партньори? - попита Чижов. - Ние дори не хлорираме пилетата си“.

Русия особено държеше да присъедини Украйна към ЕИС, която е втората по големина икономика в постсъветския регион с население от около 45 милиона – частично като опит да пресече опитите за интеграция на страната с ЕС.

Евразийският съюз бе замислен да засили преговорните позиции на Русия с ЕС, но институцията няма смисъл, ако Украйна не е част от начинанието, отбелязва Фиона Хил, директор на Центъра за САЩ и Европа към Института „Брукингс“ във Вашингтон, както и съавтор на биографична книга за Владимир Путин.

Но този план не проработи. Историята изигра сериозна роля в руските сметки за TTIP: решението на ЕС да преговаря за споразумение за асоцииране на Украйна, което включва и споразумение за свободна търговия – както и опитите на Москва да предотврати такава сделка – бяха ключов фактор за избухването на Майдана и последвалата намеса на Русия през 2014 г.

"Икономическа НАТО“?

Някои привърженици на споразумението TTIP го разглеждат от точка на сигурността, а Европейският съюз настоява пред САЩ да има и глава за енергетиката, за да си осигури по-евтин американски природен газ и да намали енергийната зависимост от Русия.

През 2012 година не някой друг, а тогавашният държавен секретар Хилъри Клинтън – днес фаворит за кандидат-президент на Демократическата партия – нарече трансатлантическото търговско споразумение „икономическа НАТО“.

Но поставянето на TTIP и НАТО в едно изречение само изнервя още повече Русия. Дори някои привърженици на споразумението внимават да не използват това определение. Фиона Хил си спомня как е модерирала дискусия в „Брукингс“ с бившия генерален секретар на НАТО Андерд Фог Расмусен през март 2014 година, когато той е бил попитан дали TTIP прилича на икономическа НАТО.

„Той подскочи на момента, а видях и няколко души от делегацията на ЕС да си казват: „О, Боже!" - казва Хил. - Изобщо не е това замисълът, но руснаците приеха на въоръжение идеята, че това е икономическият еквивалент на НАТО и някои хора от сигурността, които нямат никаква представа от икономика, продължават да го повтарят“.

След събитието Хил казала на Расмусен, че участниците в преговорите са искали да подчертаят, че не възнамеряват да създават икономически еквивалент на НАТО. Някои привърженици спряха да поставят споразумението в контекста на сигурността, защото това нагорещи още повече преговорите. Но въпреки това свързването на НАТО с идеята за трансатлантическо търговско споразумение има своя исторически резонанс. Член втори от договора за НАТО от 1949 година, например, казва, че страните-членки „елиминират противоречия в техните вътрешни икономически политики и ще окуражават икономическото сътрудничество между някои или всички от тях“.

Фиона Хил от „Брукингс“ отбелязва, че руснаците са подозрителни към възможността да преговарят с по-голяма общност и TTIP създава за тях още по-голяма несигурност в и без това усложнените им търговски отношения с Европа.

"Ако TTIP ще направи светът още по-сложен по отношение близките до границите им пазари, ако ще промени правилата, които те са си мислели, че вече са установили с Европа - казва тя. - Руснаците нямат нито една причина да го харесват“.

----

* Анализът на Бенджамин Орескес препечатваме от Politico. Преводът е на Клуб Z.