"Мисля, че българската култура се развива с много бурни темпове", оптимистично констатира пред БГНЕС проф. Димо Димов, един от корифеите на българска музика и баща на созополските Празници на изкуствата "Аполония". Той направи тази ведра равносметка по повод днешния празник на славянската писменост и култура 24 май.

"Това е парадокс. Всички страдаме от икономическата криза, от недостиг на средства в резултат от тази криза или на грешни решения. Но ми се струва, че в областта на изкуството има изключителни постижения. Мога да посоча на първо място развитието на пластичните изкуства, макар че съм музикант. София е пълна с галерии - Националната, градските галерии, показват изключително ниво на изкуство, което се ражда в нашата страна", отбелязва проф. Димов.

Той обаче си дава сметка и за неудачите тук-там: "Нашите млади музиканти още преди да са влезли в академията, заминават да учат в чуждите академии и консерватории. Техният път е осеян с много успехи, за които ние само чуваме. Това е голяма загуба за нас. Ние не успяваме да ги върнем тук. И това е нормално, като се има пред вид размера на заплащането в нашите среди, в нашите филхармонии."

Професорът по камерна музика твърди, че нашите театрали имат невероятни успехи. А също и че "нашето киноизкуство, след доста нашумели филми, които минаха през миналата и по-миналата година, като че ли бележи малка крачка назад. Но това е едно изкуство, което зависи от много неща и му трябва време да се развива".

Бележитият естет не крие радостта си и от високото ниво на българската литература. "Сега е бум, има разцвет на книгоиздаването, на изключително високо полиграфско ниво. Всяка година на "Аполония" имаме над 10-15 представяния на нови, току-що излезли книги. Това е един много приятен процес на досег на авторите с публиката", демонстрира задоволството си той.

В същия момент и по същия повод обаче друг професор - Валери Стефанов, доктор на филологическите науки, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", съвсем не е така оптимистичен. Даже напротив. "Човешката инфраструктура е най-важната за една държава, а ние сме я разрушили до нива, които са безпрецедентни и ще ни доведат до лош край. Двата милиона българи, които ги няма вече в България, са проблем. Но проблем са и седемте милиона, които са останали, тяхното качество", казва той.

"Да бъдеш умен в едно общество, което не подкрепя ума и умните хора, е вече и лична драма, и колективна трагедия. Защото обществото трябва да разчита именно на онези хора, които му дават перспектива. Затова се съпротивлявам на тази силовашка българска политика, на агресивното говорене и желанието да унизиш другия като слаб", заявява проф. Стефанов на връх 24 май.

"Обикновено се оправдаваме с липса на средства, но те са само инструмент. Имаме човешки, финансови, институционални ресурси - всички те, ако се обединят и управляват добре, вероятно биха могли да създадат една друга България, една по-духовна България, която самите ние да харесваме. Може би това е другият ни огромен проблем - много е трудно и непоносимо да не харесваш себе си", обобщава българската драма филологът.

"У нас имаме срив на авторитетите на всички нива, а е жизнено необходимо за едно общество да ги има. И второ, имаме изключително ниско равнище на политическия елит. Направо се учудвам как е възможно някои хора да стоят във високите нива на политиката и да го правят по начина, по който виждаме. Това е унижение за по-голямата част от хората на България, да не говоря за интелигентната част", добавя той.

И докато двамата професори спорят задочно пред БГНЕС, по улиците на българските градове, ден преди изборите, хора без академични титли празнуват този наистина много хубав български празник.