Тв водещата Нана си почива от своето изключително реално риалити „Как да довлечем в София нещастик, откраднал редосеялка през 1994 г., защото жена му преспала с момчето на комшиите и да го направим на мати маскара...” Та, за да не седи ефирът празен, спонтанно се организира друго риалити с подобни художествени достойнства, ама по-тъпо. Защото май единственият участник, който се черви и ако имаше как - щеше да се чуди накъде да хване от срам, е нашата Църква. На другите от "шоуто" не виждам да им е особен проблем...

Новото предаване за краткост може да наречем: „Баби освиркват калугер, че не си е измил чиниите и прането му стои от времето на приснопаметния патриарх Максим”.  Плюс - че толкова време не е косил тревата около манастира, че в нея е открита изгубената биволица на съседното село.

Да, става въпрос за кладнишкия йеромонах Рафаил.

Напоследък постоянно трябва да правим избор в ситуации, в които като че добър няма. Всичко нататък удивително напомня „Съдебен спор” с тази подробност, че е още по-„риалити” - става въпрос за Страшния съд, а не за телевизионен, и че всички раса и епитрахили са по действителен случай. Абе мечтата на продуцента! Клапа - камера... работи...

Какво е съвсем скромното ми мнение: че всички прекалено много викат.

В подкрепа на – честно казано – силно съмнителния отец, се разкрещяха всички богослови, които имат поне три букви преди малкото си име „д.ф.н.” или някаква друга комбинация. Припадаха най-научно, тръшкаха се, твърдейки, че невинният монах-протестър е персонална жертва на ГЕРБ, а немитите чинии са от Бойко Борисов, Цветанов, Цецка Цачева и дори има едно джезве от кафето на Мартин Шулц. Макар че поне на мен пó ми приличат да са – като време и количество, от ерата Фидосова.

Но как може да се съмняваме в светостта на човек, който на ден пуска по 40 статуса във фейсбук, от които 20 са във възхвала на Радан Кънев?! Просто чиниите и косенето са под духовното му равнище - това е положението.

Насреща си пък имат ГЕРБ-ер с риза за поне 100 лв. и изрусен перчем... Който използва израза: "Божията воля най-вероятно е такава", обяснявайки собствената си проактивна позиция срещу Рафаил... Не каза кой точно бог има предвид - онзи, който открива магистралите, или Обичайния.

Ужасявам се, че днес не е важно какво си – и дали смоковницата ражда репеи, а е важно от кои си. Ама богословска им работа – те пó знаят...

От друга страна, като в поредица от сходни ситуации в последни времена, се намесват традиционните „здрави сили”, които благочестиво и богоугодно се гаврят с Рафаил и винаги са готови да му извъртят едно тричане, без да чакат Песи понеделник.

Почти мога да се обзаложа и какво ще стане -  отчето ще бъде пратен да бере кладница на следващия гей прайд.

Ще го поясня така: меко казано съм резервиран към този клирик.

А и честно - ужасих се от картинката как баби, вместо традиционно да си шушкат с пликчетата в храма и да редят баница, агнешки шерден, меродия, кървавица, домашно вино и салата с глухарче баш докато се чете Евангелието, да дюдюкат отпред: „Лъъъъжец! Лъъъжец!”

Защото знам, че бяха истински. Защото вярвам единствено на бабите в цялата тая - с извинение - сволоч и на никой друг.

Но има и друго показателно, което вече за пореден път ми се върти из главата. Когато почнат „здравите православни сили” с дюдюкане, с дрънкане на немита посуда или манастирски клепала – все тая, с някакъв силен шум - да определят развоя на събитията, било то, защото този, от когото зависят решенията, е чисто и просто уплашен... Става много неприятно. Най-вече за самите „здрави сили”, които от това си повярват и се нахвърлят още по-настървено и със самочувствие в следващата битка. Изхождайки от презумпцията, че щом 2-3 пъти са били прави, ще са прави и другия път - най-елементарната човешка мисъл.

По принцип говоря - не за конкретния клирик. Който все пак заслужава уважение дори само заради обетите и епитрахила... Най ме е страх от прави хора – казвал съм го и пак го казвам. Макар че никой няма да се разпознае в по-долните редове, именно защото автоимунните вериги на мозъка се блокират от "правотата".

Да работиш „здрави сили” е дело тънко и доста отговорно. И за този, който бива насилствено оздравяван, защото може да се окаже, че са го оздравили по съвсем погрешна клинична пътека, но най-вече за оздравителя. Властта, точно като пиянството увлича - съзнанието, че като се развикаш, вече влияеш и променяш решенията.

Дали не ставаме по-лоши от онзи фарисеин, който стоял на пол позишън - най-отпред в храма: „Отче, благодаря ти , че не съм като тоя пропаднал монах с чиниите. Благодаря ти, че не съм като тия псевдо богослови. Благодаря ти, че съм баси непринудения пич.” Ммм?

А най-парадоксалното е, че ние, които уж изповядваме възвишени "духовни ценности", заформяме резили, от които би се засрамил някой, който изповядва ракия със салата.

Затова смятам – без да защитавам абсолютно никого в тази гадория, че единственото спасение беше, ако повечко мълчахме. И се молехме.

---

П.П. - Най-честният "герой", който ми хареса в цялото безвкусно риалити с Кладнишкия манастир и отец-протестъра, е една баба, която чистосърдечно призна:

Кара се с мене, лудея! Я му отговарях, не съм по-доле била - не! И му казах: Не си никакъв поп!