Числата са достатъчно красноречиви: ако през 1957 г., когато Федералната република въвежда гласуването по пощата, възползвалите се от този вариант са едва 4,9 процента, то на последните парламентарни избори през 2013-а вече една четвърт от гласоподавателите изобщо не са ходили до урните, за да упражнят законовото си право. И ако навремето идеята е била приложена, за да улесни трудно подвижните или болните хора, днес от нея се възползват и най-здравите, без дори непременно да са във ваканция или да им се налага да отсъстват по други причини.

Предпоставките – перфектно измислената и функционираща организация, благодарение на която получаваш удобно вкъщи нужните за гласуването документи, полагаш кръстчето по избор и изпращаш комплектования плик на избирателната комисия. И ни най-малко не е необходимо да се посочва защо си се спрял на точно този начин на гласуване – от изборите за национален и за европейски парламент през 2009 година насам от германците, решили да пуснат гласа си по пощата, вместо в урната, не се изисква да обясняват защо го правят.

Поради всичко това – както констатират експертите – гласуването с писмо е предпочитано от населението толкова, колкото никога не е било, нещо повече – това е единствената форма на гласуване, която все още печели нови и нови избиратели. И ако през 2007 г. само една трета от германците са били на мнението, че гласуването по пощата е по-добро решение от класическото пускане на бюлетина в урната, през 2015-а това мнение вече се споделя от почти 44 процента. Основните предимства – по-удобно е и не е свързано с конкретен ден, час и място. А това, че можеш на спокойствие да попълниш бюлетината си вкъщи, на свой ред дава отражение върху количеството невалидни гласове – те намаляват с между 40 и 50 процента, както сочат проучванията.

Както всяко нещо, гласуването с писма има не само поддръжници, но и противници, или по-точно – критици, които не пропускат да отбележат неблагополучията и проблемите, произтичащи от тази алтернатива на класическото гласуване; рисковете, пред които се изправя предпочелият да не ходи до урните. Сред тях – изчезнали пликове, разменени бюлетини, недостатъчна надеждност на пощенските услуги. При последните парламентарни избори през 2013 г. инцидентите съвсем не са малко – в Хамбург, например, при преброяването изчезват 100 000 от заявените 300 000 бюлетини за гласуване по пощата. Властите признават, че е допусната грешка при пресмятането, която впоследствие е коригирана, нито глас не се бил загубил. В Кьолн пък мнозина получили двоен комплект документи, причината за което бил проблем в печатницата. Най-честите оплаквания обаче са, че пощите не са доставили своевременно заявените пликове за гласуване. Което не е чак толкова невероятно, при положение, че през тях всекидневно минават по 64 милиона писма.

Именно случващите се, макар и инцидентно, проблеми са повод от Централната избирателна комисия да оценят гласуването с писма като не най-идеалния вариант и да призоват гражданите към по-отговорно поведение: „Който отиде до урните лично, държи в собствените си ръце акта на гласуването. А който гласува с писмо, неизбежно рискува, макар и минимално”.

Все пак като цяло гласуването с писма се приема за достатъчно надеждно и сигурно, за което има неколкократни потвърждения от страна на Конституционния съд. И все повече германци си спестяват отиването до избирателната секция.