След като разпространителите изчерпаха всички 50 нюанса сиво на романтичните си предложения още около средата на февруари, сега ни пръскат с тестостерон от пожарникарски маркуч – чисто мъжки филми, без никакви любовни драми с фатални жени: първо на екрана с пистолет в ръка нахлу „Джон Уик“, после „Логан“ заби железните си нокти право в сърцата ни, а сега на тайнствения, но отлично познат Остров на черепа, отново се развилня Кинг Конг.

Всъщност Год Конг, чиято нова история може да се преразкаже с три изречения:

1. Чудовища се хранят с кинозвезди на тайнствен остров.

2. Бог наказва чудовищата.

3. Бог е маймуна.

Но ние ще се впуснем в повече подробности за новите приключения на гиганската маймуна, която на 2 март навърши 84 години. Ако не броим провалите, в голямото кино това е четвъртата главна роля на фантастичното животно, което се появява на все по-кратки интервали (1933-а, 1976-а, 2005-а, 2017-а). И вече е ясно (но за да се убедите лично, трябва да останете в киносалоните до края на финалните надписи), че най-много до 2-3 години титаничният примат отново ще разтресе мултиплексите. (А рано или късно светът на Конг ще се срещне със света на Джурасик парк – след срещата на Супермен и Батман вече е неизбежно.)

Този път действието е поставено в нова епоха – началото на 70-те години – време, изключително богато на „музикално културно наследство“, което дава възможност да се насладим на чудесни изпълнения на „Джеферсън еърплейн“, „Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“, „Холис“, Дейвид Боуи, „Блек Сабат“.

Историята започва (след един доста интригуващ пролог от времето на Втората световна война) на 23 януари 1973 г. — денят, в който Никсън обявява края на Виетнамската война. Но за разочарования от оттеглянето на американската армия полковник Пакард (Самюъл Джаксън) има още един шанс да се сбие с някого — неговата част е изпратена да охранява научна експедиция до загадъчен остров. Още с пристигането му ще се окаже, че този „шанс“ е далеч по-голям (и неприятен), отколкото е очаквал…

Новият Конг е по-едър и има по-голяма власт – местните аборигени го имат за бог, а не за цар – но е и по-малко подвластен на женската красота. Романтичната история за влюбеният маймун, паднал (от небостъргач) жертва на пагубната си страст (и на няколко самолетни картечници), тук е отпаднала напълно. При единствената си среща с най-добре поддържаната и екзотична жена на острова, фоторепортерката Мейсън (Бри Ларсон), Конг я оглежда с безразличие, обръща се и си тръгва – като един по-космат Рет Бътлър от една по-уплашена Скарлет О’Хара в един „Отнесени от вихъра на див остров“.

Острите несъгласия между гигантската горила и още по-гигантските гущери обаче не просто са останали част от историята, те са самата история. „Конг: Островът на черепа“ е забележително кинозрелище и нищо повече. Като изключим един много блед и повърхностен опит за антивоенна риторика, във филма няма никакви следи от търсене на творческа оригиналност, обикновена логика, здрав смисъл, да не говорим за дълбоки (или дори плитки) послания. Героите са двуизмерни и плоски, колкото киноекрана, на който ги прожектират, въпреки че може и да ви се видят триизмерни (само ако ги гледате на 3D).

Но пък природата е зашеметяваща, насилието – обезглавяващо, екшънът – втрещяващ, а зрелището – оневиняващо липсата на всичко останало, заради което повечето хора ходят на кино. Донякъде.

При участието на Том Хидълстън, Самюъл Джаксън, Джон Гудман, Бри Ларсон, Джон С. Райли, Кори Хокинс (от сериала „24 часа: Наследството”), истинските звезди на филма са гигантската маймуна, триетажният паяк, биволът-параход, няколко други, които ще премълча, за да ви изненадат, и онези – най-ужасни и грозни зверогущери – черепоядите, или просто Големите. Представете си зомбясъл тиранозавър, за който куршумите са като винени мушици, незнайно как загубил два крайника, което само го е направило още по-бесни. Някои от гореизброените актьори ще свършат житейския си път в храносмилателния му тракт, а други по още по-неприятни начини. После голямата маймуна ще стовари божествения си гняв върху скверните изчадия толкова зрелищно, че ще изобщо няма да ви е яд за двата часа и десетте лева, равни на пет бири.

Разбира се „Конг: Островът на черепа“ е много далеч от сериозното кино, което – казват – променяло животи и предизвиквало обществени катарзиси. Ако всички филми бяха като този, никой нямаше да нарече киното Седмото изкуство, а може би Седмото развлечение. Но понякога човек има нужда и от това.

Площад Славейков