"Жоро, действай, сговаряй ги хората..."

Тази фраза от най-първите епизоди от "Яневагейт" натрапчиво изплува в спомените днес, след като председателят на ВАС Георги Колев свръхостро се съпротиви да произтече каквото и да е последствие от доклада за безразборно подслушане и следене при старото ръководство на Софийския градски съд.

Както Клуб Z писа, екипът начело на СГС - Калоян Топалов и две от заместничките му, представиха обобщените повече от притеснителни данни. Основно в годините, в които Цветан Цветанов е бил вътрешен министър, а Владимира Янева (съответно заместничките ѝ Богдана Желявска, Петя Крънчева и др.) начело на съда, са давани по над 6000 разрешителни за година. Отказите понякога са били по 2-5 броя годишно, а за следене на трафични данни има години с по 0 отказа на всичките над 5000 искания (за сравнение, през 2016 г. от 312 броя заявени СРС са одобрени едва 147, при това от тях са произлезли 133 реални веществени доказателства, б.р.).

Тъй като Топалов бе адресирал доклада си до главния прокурор Цацаров, бюрото за контрол на СРС и парламента, но не и до съдийската колегия на ВСС, днес Лозан Панов го внесе като точка от дневния ред.

Освен това той резюмира доста от констатациите: давани са разрешения на заявител, който въбщо няма право да ги иска, някои нямат мотиви, не се посочва състав на престъпление (но въпреки това има позволение!), в един ден е имало две искания за един и същи обект, един съдия е отказвал, но друг е подписвал едно и също заявление...

Случаят има потенциал да донесе и международен скандал, тъй като, както вече стана ясно, са открити над 50 разрешителни за използване на СРС спрямо помещения - собственост на постоянни дипломатически представителства и консулства, както и по отношение на лица, които се ползват с дипломатически и консулски имунитет.

Затова Лозан Панов предложи две мерки: да се приеме докладът за сведение от съдийската колегия и - по-интересното - да се поиска от Калоян Топалов да съобщи кои са съдиите, които са подписвали въпросните разрешителни в нарушение на законите.

"Имаме един впечатляващ съдебен комфорт, предоставен на органите на досъдебното производство в посочените периоди", посочи Панов.

В последвалата едночасова дискусия двата "лагера" в съвета се замеряха с предложения и контрапредложения. Къде за "омекотяване" на ситуацията, къде напротив - за още по-пълно разширяване на обхвата на проверката.

Галя Георгиева поиска да научи повече кои дипломатически мисии са подслушвани плюс тези на НАТО.

Калин Калпакчиев каза, че това са много притеснителни обстоятелства и предложи да се проверят и всички окръжни съдилища плюс Специализирания наказателен съд, където изнесе данни, че разрешителните вече са по над 1000 годишно и растат.

"Ние не можем да знаем дори какъв е размерът на щетата, която е настъпила", заяви той.

И допълни предложението: да се покани Бойко Рашков - шеф на бюрото за контрол на СРС, тъй като може той да има данни за годините преди 2015-а, когато в СГС изобщо не се пази втори екземпляр на исканията за подслушване.

"Да поискаме докладите от Бюрото за контрол на СРС от извършените проверки, да не би там да има данните, които ги няма в съда. Да отправим запитване към председателя на СпНС - как е организирана и функционира дейността по съдебен контрол по използване на СРС и такива по ЗЕС в Спецсъда", предложи Калпакчиев.

С това буквално разбуни хората от мнозинството в Съвета.

Георги Колев предложи... изобщо да не се занимават:

"Отново ми цитирате някакъв доклад, не разбирам що се занимава ВСС с това. Окей, смятате - вие или Калоян Топалов, че има дисиплинарни нарушения - внесете конкретни предложения."

Идеята да се отиде на предложения за дисциплинарки, без много много-много да се умува върху доклада, бе прегърната и от Галя Георгиева, която настойчиво напомни на Лозан Панов, че той и Топалов имат право да предлагат такива.

При дисциплинарките обаче има давност и, разбира се, ще се окаже, че за голяма част от цитираните дела тя ще е изтекла - веднага заподозря Калин Калпакчиев (тя е до 6 месеца от откриването на нарушението, но не по-късно от 3 г. от извършването, б.р.).

По отношение на искането на Георгиева за чуждите представителства Колев ѝ намекна, че става въпрос за национална сигурност и не е редно това да се дискутира...

"И дори тези данни в момента, които се дискутират на открито заседание на ВСС...", притесни се той.

А по отношение на Бойко Рашков обяви, че "не вижда до какво би довело неговото изслушване".

"Когато се констатират нарушения, трябва да е ясно, че някой трябва да понесе отговорност - опита се да защити предложението си Лозан Панов. - Сега не става ясно по конкретно дело кой е конкретният магистрат, който го е направил."

Галина Карагьозова го подкрепи, че това, което трябва да направят, е да си извадят изводи как да не се стига до такива драстични нарушения на правата на гражданите, на чуждестранни граждани и т. н. Обичайно това подкрепиха само още Юлия Ковачева и Соня Найденова.

Галя Георгиева обаче настоя да се изгласуват точка по точка предложенията, като тя е само за първия пункт от текста: „приемат за сведение“ доклада. И напусто Юлия Ковачева ѝ опонира, че след като някъде в доклад има такива огромни проблеми и те си го приемат само за сведение, означава да кажат: "Да, добре - има проблеми."

Единственото предложение обаче, което мина, бе "приемът за сведение". Всички останали - да се изслушва Бойко Рашков, да се проверява какво става със СРС в спецсъда и пр., се разбиха в монолитните гласове на мнозинството със 7:5.

Георги Колев гласува против дори "приема за сведение".

Калпакчиев заяви накрая, че в качеството си на член на Съдийската колегия ще покани персонално Бойко Рашков на изслушване.