Филмовият фестивал в Кан потвърждава статуса си на домакин на политически натоварено кино. В основната програма на форума влизат редица заглавия, които се занимават с бежанската криза, климатичните промени, менталното здраве и експлоатацията на животни, предава „Гардиън“.

Отбелязвайки 70-ата си година, фестивалът привлича много от редовните си знаменити гости, включително Дъстин Хофман, Марион Котияр и Никол Кидман, която играе в цели четири филма, които ще бъдат излъчени на Лазурния бряг.

Прави се и намигване към бъдещето с приемането на доста продукции на набиращите все повече популярност стрийминг-услуги като „Нетфликс“ и „Амазон“. След седем десетилетия най-сетне и телевизията намира място в Кан (макар и с не кого да е). Като специална прожекция ще бъде представено началото на третия сезон на „Туин Пийкс“ на Дейвид Линч.

Политизираното кино личи както в конкурсните програми, така и извън тях. Специална прожекция например има An Inconvenient Sequel („Неудобното продължение“) на Ал Гор, продължение на документалния му филм за глобалното затопляне „Неудобната истина“. Зрителите в Кан ще видят и режисьорския дебют на Ванеса Редгрейв Sea Sorrow („Морска скръб“) – историята за историческия контекст на днешната мигрантска криза.

Клод Ланцман се завръща на Лазурния бряг след „Шоа“ от 1985-а с новия си Napalm („Напалм“), документален филм за Северна Корея, а Реймон Депардон е за първи път на фестивала с 12 Jours („12 дни“), заснет в психиатрична клиника.

Иначе, сред режисьорите, които ще се борят за „Златна палма“ са унгарецът Корнел Мундруцо с бежанската си драма Jupiter’s Moon („Луната на Юпитер“) и 120 Battements par Minute („120 удара в минута“) на Робин Кампило, за кризата със СПИН.

Жени в Кан

В разгара на фурора покрай снимката на Клаудия Кардинале на официалния постер на фестивала, прави впечатление засиленото дамско присъствие в програмата.

В тазгодишното издание ще участват общо 12 жени-режисьори, три от които са в основния конкурс – шотландката Лин Рамзи с You Were Never Really Here („Никога не си наистина тук“) с Хоакин Финикс, за секс трафик; Наоми Кавазе от Япония с Radiance („Блясък“) за фотограф с влошаващо се зрение; и София Копола с The Beguiled („Измамените“) с Колин Фарел, Кирстен Дънст и Никол Кидман.

Кидман и Фарел са в конкурсната програма и за още един филм – The Killing of a Sacred Deer („Убийството на свещен елен“) на Йоргос Лантимос („Омарът“).

Ветераните

Кан никога не е страдал от липса на огромни авторитети и сегашното издание не прави изключение. Австрийският режисьор Михаел Ханеке ще опита да спечели третата си „Златна палма“ с новия си филм Happy End („Щастлив край“).

В съревнованието са и Фатих Акин с Aus Dem Nichts („Избледняване“) – история за отмъщение в германско-турска общност, както и обичайният заподозрян в Кан Франсоа Озон с L’Amant Double („Двойният любовник“).

Източна Европа е представена от украинеца Сергей Лозница с вдъхновения му от Достоевски филм A Gentle Creature („Внимателно създание“), а руският формалист Андрей Звягинцев предлага „Нелюбов“ („Без любов“). Неговият проект обаче е без държавно финансиране, след като Москва се разгневи от „Левиатан“.

Площад Славейков