Кирил Киров, който бил "готов да съдейства на полицията за разкриване на престъпността в кв. "Факултета", е знакова фигура на ъндърграунда буквално от самото му зараждане в постдемократичния период.

Когато на 25 април 1995 г. започва кървавият "пубертет" на подземния свят с убийствто на боса на ВИС Васил Илиев, Японеца е сред най-цитираните вероятни поръчители. Разбира се, нито едно доказателство не е намерено в тази насока.

По време на младия главен секретар на МВР Бойко Борисов командоси щурмуват къщата на Японеца във "Факултето".

При едно нахлуване на барети у дома му се открива арсенал от оръжие, но после всичко се оказва законно. Делото финално се маргинализира до един единствен пистолет с изличени номера, но след случайна грешка  в протоколите, адвокатите лесно го събарят.

Японеца с адвокат Иво Найденов.

Лустросан и препран, тази сутрин Японеца се появи в бТВ, за да говори за Двойната къща и заяви, че "Не може такива паметници на културата да има в България."

Вкратце блиц-версията на биографията на Киров включва още слухове за афери с диаманти, стрелба по Алексей Петров, най-настойчиви писания за търговия с дрога, а  в последните години - и с гласове.

Може да се допълни, че бива намесен,  дори когато Делян Пеевски казва в една интервю, че Цветанов (двамата бяха в "скарания" си период през 2013 г., б.р.) го е натискал да прави чадър над Японеца. Отговорът защо "строителният предприемач, който намирал инвеститори за милиарди" може да е толкова ценен: освен спонсорство и ромски гласове, май няма много други варианти?

Киров обаче заяви днес от високата трибуна на бТВ, че не общува с политици. А парите си изкарвал със строителен бизнес - строи сгради, които продава или дава под наем.

Киров беше обект на няколко атентата, като най-сериозният е през април 2005 г., когато е прострелян с флоберка пред собствената му лъскава сграда на бул. "Васил Левски". Попадението е в малкия му мозък, куршумът се пръсва на много парчета, а най-"оптимистичните" прогнози са, че ако изобщо оцелее по някакво чудо, ще е неподвижен жив труп.  

В медиите излиза един "легендарен" кадър как при изписването близки изнасят неподвижния Киров от ВМА, седнал на истински златен трон.

При Японеца е интересно, че има синдром на наследственост като при бай Васил Арарски - баща на Райко Василев-Кръвта, или Йоско Костинбродски: от двамата синове на Киров единият Януш, дава всички индикации, че е "достоен" наследник на родителя си.

През май 2015 г. във "Факултето" избухва война, при която Януш е прострелян.

"Класическа" за 1990-те гледка от 2015 г. - случайни граждани пред реанимацията на ВМА, където е простреляният син на Японеца.

Куршумът идва в гръб, от събрани пред палата на Киров-старши роми, които протестирали срещу “престъпленията, насилието и страха” в квартала. Лидери на отсрещната страна са племенникът на Японеца Георги, сестра му също се обръща срещу него.

А първоначланите версии на замесените са, че служители от фирмата за интернет доставки на племенника били пребити с метални тръби. Войната обаче много прилича на типичните наркоразчиствания на сметки - и съвсем не на спор за интернет.

Ето и един красноречив цитат от медиите след раняването на сина на Японеца:

“Ще има жертви, това е сигурно! Киро се готви за отмъщение и вече наистина ще се лее кръв. Той не е случаен, говори си с шефовете в МВР на „ти”, знае им GSM-те, обажда им се, все едно им е пръв приятел."