Футболен клуб “Ботев Пловдив” минава на икономичен режим. Евфемизъм, който опитва да скрие тоталния разпад, който наляга отбора в последните седмици след като БНБ затвори банката на президента на клуба Цветан Василев. Отборът вече беше напуснат от старши треньора Любослав Пенев и повечето от скъпоплатените футболисти.

Гледайки “Ботев”, вероятно трябва да се сещаме за цялата държава и по-точно, това, което ще открием, след като създаденото и подкрепено от същия този Цветан Василев правителство, слезе официално от власт в края на месеца. Защото през последната година държавата беше ръководена по почти същия начин, по който и този клуб, който в момента е на ръба на оцеляването.

За пореден път в историята се доказа, че нищо не може да се управлява по правила, в които няма логика, че преливането на едни пари от едно място в друго не създава растеж и богатства. Дори и в най-малката икономическа клетка, трябва да има някакъв модел – да се знае как наливането на едни пари води до повече и най-вече, кой ще покрие загубите, ако рискът е твърде голям.

За “Ботев” това означаваше някой да попита кой плаща строителството на нов стадион, привличането на най-скъпите футболисти на Балканите и едни от най-добрите треньори. Въпросът е, че никой не попита, защото всички се радваха на “успешния модел”, на поредния бизнесмен дошъл да “помогне” на спорта.

Истината е, че подобно на долнопробната, инфантилна и популистка игра, в която правителството една година натиска цените на тока, за да е доволно народонаселението, хора като Цветан Василев си играят с футболните илюзии на феновете. Обещават им нови стадиони, успехи в евротурнирите, фабрика за таланти. Докато накрая се окаже, че нито едното няма да се случи, а все някой ще плати сметката. И естествено това сме всички ние.

В случая с “Ботев” сметката ще я плати държавата, която ще спасява КТБ, а общината в Пловдив вероятно сама ще трябва да възстанови стадиона, разрушен след грандоманската идея да се строи нов. Вероятно, по подобен начин, следващото служебно правителство ще се окаже пред ситуация, в която ще се чуди как да плати подхранването на по-големи илюзии, (този път социални) и по-грандомански проекти (този път енергийни). И тях - за да не забравяме – също няма кой, освен нас, да ги плати. 

Последната една година в “Ботев” и в правителството доказва и нещо друго. Така нареченият отговорен национален капитал, силно поддържана от г-н Василев фикция, просто трябва да го разбере. Независимо колко скъпа обществена подкрепа си купуваш – било чрез медии, второкачествени актьори в тв студия или футболни клубове, с това не можеш да промениш същността нещата. Ако строиш финансова пирамида, тя остава такава, ако управляваш зле, резултатите остават лоши. Единственото, което постигаш е, че просто печелиш време, но краят е неизбежен.

Институциите ни – било то общини, правителства или футболни клубове, също трябва да се замислят. Колко евтино и лесно можем да подаряваме за частно ползване малкото, което е останало общо – малкото останал натрупан обществен капитал, малкото останала идентичност и изчезващият обществен интерес?

Не е ли проблем, че Цветан Василев получи толкова лековерно не само стария стадион на отбора, но и неговата емблема, история и гордостта на привържениците му? Същото естествено важи и за “спасителите” на “Левски”, ЦСКА, и за тези в бели ризи, ново произведени евродепутати.

За нас като общество обаче остава най-важният въпрос: защо след толкова много години опит с такива помагачи продължаваме да им вярваме. Докога кухи обещания за минимални заплати от по 1000 евро, ниска цена на тока, таблети за всеки ученик, нов стадион или евроуспехи ще палят мечтите и надеждите ни.

Докога отговорни бизнесмени и бивши журналисти ще се качват на главите ни, повдигани от нас самите.

*текстът е написан специално за Клуб Z. Даниел Стефанов е политолог, специалист по изборни системи и наблюдател на избори в различни точки на света. Работил е в Министерството на външните работи.