Станислав Евграфович Петров (1939-2017) е човекът, благодарение на когото бе избегнат ядрен апокалипсис. Това се случи през нощта на 25 срещу 26 септември 1983 г., когато Студената война бе в разгара си, а отношенията между СССР и САЩ бяха сериозно влошени, след като съветски изтребители свалиха южнокорейски пътнически самолет с 269 души на борда.
Тези дни стана ясно, че Станислав Петров е починал още през май. По този повод препечатваме интервю, което той даде за сп. "Клуб Z" през септември 2014 г. Ако не единственото, това е последното негово интервю за българска медия.

 

- Добър ден, Станислав Евграфович, търсим ви от България...

- Чак от България? С какво мога да ви помогна?

- Търсим ви по повод годишнината от 26 септември 1983 г., когато предотвратявате потенциална ядрена война...

- Първо, искам да започна с това, че аз не съм герой. Тази дума, това величаене буквално ме тероризира. Никога на никого не съм казвал, че съм герой, нито съм изразявал мнение за случилото се преди 31 години. Просто си изпълнявах задълженията. Дори в онзи ден се оказах съвсем случайно в дежурната стая. Просто влизах в кръга лица, които имаха право на достъп там.

Не носех оперативно дежурство по космическа система за предупреждение за ракетно нападение (СПРН). Аз съм инженер по образование и съм аналитик. Командата за реакция е работа на човек, който е учил за командир. По ирония на съдбата обаче ми се наложи да изпълня инструкции, които самият аз бях изготвил. Защото аз бях в стаята пред пулта в онзи миг.

- Все пак вашето, а не друго име се свързва с този случай. И славят вас като герой, а не друг човек както в Русия, така и на Запад...

- Ами може би защото точно аз в онзи миг се оказах на мястото на оперативния дежурен по космическа система и на мен се наложи да вземам решение. Космическата система е напълно автоматизирана. В нейния състав работят три центъра. Единият от тях отговаря за обработването на информацията, постъпваща от космически апарат. Нямам абсолютно никакво право да спра или да забраня подаването на сигнал оттам. Освен това бе предприето всичко необходимо ние да поддържаме постоянна психическа устойчивост. Защото имаше един случай в съветска ядрена централа, когато при подаване на сигнал за тревога – ставаше дума за авария, хората, които трябваше да преценят ситуацията, не издържаха, станаха и си излязоха.

Когато дойде онзи сигнал за ракетно нападение срещу СССР, реших: нека компютърът си подава информацията - тя върви, както казваме в армията, "секунда за секунда". Нека си върви подаденият сигнал, а аз ще анализирам. И или ще потвърдя получената информация, или няма да я потвърдя. Нямах почти никакво време, за да се впиша в някакъв срок. Просто знаех, че трябва да действам много бързо. Успях да "вляза в графика" за две минути. Космическата система е така нареченият първи ешелон от цялата верига от системи за предупреждение. Тя засича ракетата още в момента, в който излиза от шахтата.

Съобщих по телефона за информацията – такава, каквато я бях получил, и за нейния анализ. Съобщих, че няма никакво нападение срещу СССР. Че всичко е наред, че това е грешка някъде в защитния комплекс. В крайна сметка стана ясно, че това наистина не е серия от ракети, които ще бъдат изстреляни по Съветския съюз.

Някои хора неправилно казват, че съм отгатнал, че няма да има нападение. Няма такова нещо. Аз бях главен аналитик на системата. За да взема моето решение, обработих в моя мозък информацията, която ми беше пред очите – на таблото. Но това табло събира информациите от всички други табла, пред които са седнали по-нискостоящите аналитици.

- На кого съобщихте, че няма да има ракетна атака?

- На командващия войските за противоракетна и противокосмическа отбрана.

- Опасявахте ли се, че можете да вземете грешно решение?

- Разбира се. Защото ситуацията беше такава, че когато такава мощна система работи, винаги има някакви особени нюанси. Първата ми работа бе да успокоя хората от военния разчет и дадох команда за проверка на всички нива за защита. Хората бяха разпределени по целия център "Серпухов-15", по който бях дежурен, започнаха да действат незабавно. Това е. Постепенно ситуацията се успокои.

- Какви биха били евентуалните последствия от евентуално ваше грешно решение?

- На първо място, държа да кажа, че бях подсигурен от така наречения втори ешелон. Космическата система бе създадена като допълнение към вече съществуващите радари. Те локализират ядрена бойна глава някъде за 15 минути. А предимството на космическата система е, че може да локализира самата ракета, която носи тази ядрена бойна глава, още преди да бъде изведена в орбита. И това даваше предимство от десетина минути. Затова все пак мисля, че нямаше да взема грешното решение.

В онези години такива системи можеха да си позволят само две държави на земното кълбо - СССР и САЩ. Икономиката на нито една друга страна не би могла да издържи на такова натоварване.
Неведнъж на Запад, най-вече в САЩ, са ми задавали този въпрос, който вие ми зададохте за последиците от евентуално грешно решение. Тези хора имат друг манталитет, не е като нашия. Те си мислят, че като стане такова нещо, човек навсякъде ще започне първо да мисли за семейството си, а после за работата. Няма такова нещо. За себе си и за семейството си не съм мислил. Защото с мене щеше да се случи същото, каквото и със стотици, хиляди, милиони други хора и семейства. За какво да лея сълзи предварително?

- Може би на Запад са имали предвид, че по онова време в СССР е имало диктатура? Все пак на власт бе Юрий Андропов, който бе доста по-твърд от Леонид Брежнев...

- Андропов може да е бил по-твърд от Брежнев, но бе хиляди пъти по-умен от него. Брежнев всички го харесваха. Жалко, че Андропов почина толкова рано. (Той умря на 68 г., но управлява само 15 месеца - б.а.) Именно той предложи смекчаване на режима в страните от социалистическия лагер, включително в България. Макар с България да не сме имали особени сблъсъци, винаги сме ви смятали за свои братя.

- Не е ли Михаил Горбачов авторът на тази идея за демократизация?

- Не, той продължи идеята на Андропов. Но добре, че Горбачов навреме си отиде, защото щеше да продаде и това, което не успя да продаде.

- Съжалявате ли за разпадането на СССР?

- Не. Аз приветствах разпадането на такава държава, защото животът ни стана по-лек. Имам предвид в личен план. Защото бяхме закрепостени във военните части, в които служехме. Появиха се източници на информация, каквито по-рано бяха забранени. В резултат аз лично започнах да се увличам от история на религията. 

- А Владимир Путин харесва ли ви?

- Много. Той е човек на делата.

- Все пак го обвиняват в потискане на демокрацията...

- Обвиняват го тези, на които това им е необходимо. Американците много работи приказват. Не трябва да слушате Чичо Саша - аз така наричам Чичо Сам. Между впрочем два пъти съм бил в САЩ и видях, че те почти по нищо не се отличават от Русия. Почти не видях разлика.

- Но там поне не пращат в лагери - нито през 30-те години, нито сега. Нали така?

- Това, което говорят западняците, изобщо не ме интересува. И вас в ЕС ви насъскват с тези неща. Защото и там, както и в САЩ, не виждат много неща. Американците виждат само това, което им е изгодно. И ЕС го вижда.

И в края на разговора ми искам да ви помоля отново. Не пишете, че съм герой. Не съм извършил никакво геройство. Просто трезво прецених обстановката и взех решение. Да, нямах 100 процента увереност, макар всичко да работеше нормално. Реших за себе си, че няма аз да бъда причината за трета световна война.

Няма как при ракетна атака срещу страната ни от чужбина всички ракети да бъдат изстреляни от една база, както показваха данните. Но още 15 минути седях като на тръни – да видя ще има ли потвърждение за изстрелването на ракетите. Това така и не се получи. И чак тогава можах да въздъхна и да се успокоя, че решението ми е било правилно.