Отново случай на плагиатство от проф. Владко Мурдаров на чужд преводачески труд. Този път прочутият езиковед бе уличен в „пряко заимстване“ на преводите от немски език на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, пресъздали произведения на Артур Шницлер на български. Кражбата бе констатирана от Съюза на преводачите в България.

Владко Мурдаров, професор в Института по български език към БАН, доктор на Виенския университет, гост-професор в Залцбургския университет, бивш директор на българския културен институт във Виена „Дом Витгенщайн“, носител на редица награди и огласен като секретен сътрудник на Държавна сигурност, бе доказан и като плагиат на превода на германистката проф. Анна Димова на произведения на австрийския писател Йозеф Рот. Тогава случаят бе оповестен от проф. Димова и след експертиза плагиатството бе потвърдено и от Съюза на преводачите. Сега от самия Съюз съобщиха за нова кражба на Мурдаров.

„Въз основа на доказателствата, представени от германиста д-р Гергана Фъркова-Ангелова, Съюзът на преводачите в България заявява категоричното си становище, че отново е налице пряко заимстване от Владко Мурдаров на чужд труд – на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, преводачи на творби на изтъкнатия австрийски писател Артур Шницлер. В случая проф. Мурдаров е преводач и съставител на сборник с разкази и новели на Шницлер „Като насън“, публикуван през 2012 г. от издателство Black Flamingo Publishing“, гласи становище на Съюза на преводачите.

От организацията посочват, че случаят с Мурдаров е част от „порочната издателска практика да се възлагат нови преводи не защото предишните са с ниски художествени качества, неточни или вече остарели, а за да се осигури за преводача и за неговия издател финансова подкрепа от чужди институции, които в повечето случаи не субсидират преиздания“.

„Съюзът на преводачите в България осъжда грубото присвояване на чуждия преводачески труд от страна на проф. Владко Мурдаров и изразява своята решимост и занапред да защитава труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие – се заявява в становището на Съюза. – Едновременно с това призовава за по-висока чувствителност в професионалните среди и обществото като цяло към въпроса за авторските права на преводачите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Уважението към авторския труд е задължителна характеристика на всяко демократично общество.“

Сборникът „Като насън“ е спонсориран от Федералното министерство на културата на Австрия по програма за първи и неиздавани преводи. По думите на вещото лице по случая, преводачката Гергана Фъркова-Ангелова, сборникът съдържа само една непревеждана на български език новела – „Секундантът“, която е и най-малка по обем – 18 страници от общо 263-е страници на изданието.

„Доказано е, че преводът представлява творчески процес – посочва Фъркова-Ангелова. – Той е силно подвластен на индивидуалния подход към текста на всеки преводач, на неговото собствено разбиране за автора и епохата, на чувството му към езика и на възгледите му въобще. В тази творческа дейност не става реч за механично заместване на думи от един език с думи от друг, а за цялостно пренасяне на един текст от една езикова среда в друга. Никой – нито в теорията, нито в практиката – не е успял да докаже, че при такъв тип трансфер, извършен от различни преводачи, е възможен толкова голям процент на съвпадение.

Обяснението, че подобна висока степен на идентичност при преводите на двама различни преводачи може да се получи неумишлено, е
алогично и напълно абсурдно. В теоретичен план това е невъзможно, защото, ако съществуват, подобни съвпадения трябва да се случат на две принципно различни нива:

1. на ниво „прочит и интерпретация“;

2. на ниво „пренасяне на чуждия текст на роден език“.“

"Площад Славейков"