Пробивите в науката и техниката, които очакваме през 2018-а

От новите етапи на програмата за комерсиално усвояване на космоса до суперколи с ракетни двигатели – това са само част от грандиозните пробиви в науката и технологиите, на които можем да бъдем свидетели през следващите 12 месеца. Би Би Си посочва основните научни сензации, които могат да се случат тази година.

Интернационалният космос

През 2018-а са планирани важни космически стартове в редица страни, което за пореден път доказва международния характер на съвременните космически изследвания. Очаква се например изстрелването на индийската междупланетна станция „Чандраян-2“, която ще започне да изучава лунната повърхност.

За разлика от космическата сонда „Чандраян-1“, стартирала през 2008 г., новото устройство трябва да направи меко кацане на Луната и да я изследва с помощта на луноход. Планирано е корабът да излети през март от космическия център „Сатиш Дхаван“ в Андхра Прадеш.

През май НАСА смята да стартира мисията InSight за изследване на Марс. Сонда трябва да проникне дълбоко в марсианската почва, за да можем да разберем по-добре историята на формирането на тази планета. Апаратът също трябва да анализира тектоничната активност на Марс, за да изучим вътрешната структура на планетата.

През юли космическата станция „Хаябуса-2“ на Японската авиокосмическа експериментална агенция (JAXA) трябва да достигне астероида Рюгу (162173) и да достави проби от него.

През 2005 г. по-ранна версия на „Хаябуса“ достигна астероида Итокава. Независимо от трудностите, възникнали при реализацията на мисията, апаратът успя да достави на Земята скални образци от астероида, които бяха достатъчни за научните изследвания.

Инженерите усъвършенстваха „Хаябуса-2“, така че да може да събере по-голямо количество материал и достави на повърхността на Рюгу няколко малки спускаеми апарати.

Но Япония не е единствената страна, която планира кацане на астероид тази година. Апаратът OSIRIS-REx, пуснат от НАСА през 2016 г., през август трбява да дотигне обекта Бену (101955). Целта на неговата мисия отново се състои в доставяне на Земята на образци от повърхността на астероида за научни анализи.

Европейската космическа агенция (ЕКА) съвместно с японската JAXA работят над програма по изучаване на най-близката до Слънцето планета – Меркурий. Целта на мисията BepiColombo е да разширим познанията си за тази планета с помощта на американския апарат Messenger. В рамките на мисията се планира изпращането в орбитата на Меркурий на апарати, които ще заснемат подробно планетата и ще изследват магнитното ѝ поле. Учените се надяват да проверят теорията, според която Меркурий се състои от масивно желязно ядро, покрито с тънък слой силикатни породи.

Търговското космическо състезание

През 2018 г. предстои стартът на една от най-мощните космически ракети в света: Falcon Heavy, разработена от компанията на Илон Мъск SpaceX.

През декември Мъск публикува в Туитър впечатляващи снимки на огромния космически апарат в Космическия център „Кенеди“ във Флорида. Ракетата се състои от два стартови двигателя на Falcon 9 и един централен двигател. Общата дължина на Falcon Heavy е 70 метра, тя ще може да доставя в орбита товар с тегло до 57 тона. Очаква се ракетата да стане лидер в зараждащия се пазар на търговски стартове и ще позволи да се изпращат астронавти извън границите на земната орбита.

Частните космически компании могат да се приближат до още една цел – изпращане на екипажи на Международната космическа станция, но началото на тези полети може да бъде отложено за 2019 г. Според настоящите планове, SpaceX и компанията „Боинг“ ще започнат първите пилотирани полети в космоса от територията на САЩ след спирането на космическите совалки на НАСА през 2011 г. Оттогава насам САЩ използваха за доставяне на екипажи на МКС руските ракети „Съюз“, което предизвикваше недоволство в американския авиокосмически отрасъл.

И двете компании възнамеряват да първо да изпробват системите си за изстрелване без участието на астронавти, а след това да започнат пилотирани стартове. Въпреки това, предвид потенциалните рискове за живота на екипажа, никой не може да каже кога точно ще започнат тези полети. В случай на успешни резултати от изпитанията, SpaceX и „Боинг“ могат да пристъпят към сключването на търговски договори за транспортиране на астронавти до МКС.

Подобни планове съществуват и за НАСА, която разработва многоцелевия пилотиран космически кораб „Орион“, предназначен за изпращане на хора отвъд ниската земна орбита. Ако всичко върви по план, изпитанията на „Орион“ ще се проведат през 2019 г., а началото на пилотираните полети е предвидено за 2021 г.

Максимална скорост

През есента тази година британският свръхзвуков автомобил Bloodhound може да постави нов рекорд по скорост на земя. Машината с двигател от многоцелеви изтребител Eurofighter Typhoon премина изпитания на пистата на летище Нюки Корнуол през 2017-а на „тих“ ход с 320 км/ч.

На следващия етап се планира да развие скорост до 800 км/ч и изпитанията са насрочени за октомври в ЮАР. Това е по-малко от настоящата рекордна скорост от 1228 км/ч, но се очаква, че след някои технически доработки колата ще може да счупи този рекорд през 2019-а или 2020 г.

Крайната цел на създателите на Bloodhound е преодолеят скоростта от 1610 км/ч (1610 км е точно 1000 мили – мерните единици, в които е прието да се измерват разстоянията във Великобритания и САЩ).

Площад Славейков