Годината #КОЙ: Пристана ли Темида на #ТОЙ?

Винаги в т. нар. ни демокрация правоохранителните и правораздавателните органи са търпели критики по отношение на своята т. нар. независимост. Последната година обаче, която съвпадна с пребиваването на Пламен Орешарски на премиерския стол, би всички рекорди по обществено негодувание и гласно изразявани сигнали в посока обвързаност най-вече на държавното обвинение с т. нар. задкулисие. От това настъпиха поне два, дай Боже, необратими ефекта. Но за тях после...

Разбира се най-шумният случай в сферата на сигурността всъщност не се случи. Или се случи замалко – ако питаш хората. Според Конституционния съд не се случи. Депутатът от ДПС Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС на 14 юни (пак петък!) със 116 гласа на БСП и ДПС. Това стана след сутрешна среща „на пожар” на ПГ на социалистите, на която Сергей Станишев им обявил в прав текст, че не мине ли кандитатурата, правителството на Орешарски пада... Назначението стана, след като преди това ГДБОП бе влята в ДАНС – идея, която всяко ченге знае, че е на ДПС, но не се знае на КОЙ лично. А и Законът за новообразувалата се всесилна ДАНС бе променен, така че първо й бяха дадени нови мегаправомощия да разследва, и второ - изискуемият стаж за шеф стана от 10 на 8 г., точно колкото има депутатът проформа като следовател.

Накрая Пеевски подаде оставка, а преди седмица в интервю за един вестник, на който изненадващо започна да се доверява, отговори на въпроса КОЙ го е предложил, с това, че го подкрепили и Станишев, и Местан, и Орешарски. Т.е. – не отговори. А пък и нямаше кой да го пита.

Останалото, както се казва, е история...

СНИМКА - "ЛЕТНИ ПРОТЕСТИ" ОТ 8.04 С ФАЙЛ NIK

Последвалите невиждани от 1997 г. протести доведоха до два необратими и несъмнено положителни резултата. Очертаващото се връщане на Бойко Борисов на власт не го броим сред тях. Но за резултатите – после...

И ако и тогава са останали капки съмнение за остатъци от почтеност в цялата правоохранителна и правораздавателна система, т. нар. дело КТБ от 2014 г. просто ги изпари. То всъщност е срещу подуправителя на БНБ и шеф на „Банков надзор” Цветан Гунев за престъпления по служба. Преди прокуратурата официално да обяви новината на 18 юни, на 13-и, петък, направи шумна акция по претърсване на фирми, свързани с Цветан Василев. Участваха над 10 прокурори и армия от полицаи. На следващия петък, 20 юни, банката бе поставена под особен надзор и на практика хлопна кепенци.

Кажи-речи всички стъпки на прокуратурата по случая предварително бяха разкривани с удивителна точност от една електронна агенция, на която пък депутатът от ДПС се доверяваше още отпреди да хареса споменатия вестник. Това доведе до банкова криза с последващ опит да се разклати още една кредитна институция, зад който пък някои съзряха провокация към валутния борд и цялата финансова система.

Споменахме ли, че междувременно Делян Пеевски и собственикът на КТБ Цветан Василев влязоха в открита война?

После заваляха нелепи разминавания между изявленията на БНБ и държавното обвинение както за естеството на престъплението, така и за начина, по който КТБ е била опразвана.

До днес действията по разследването освен срещу Гунев за занижен надзор, са основно срещу 3 служителки – главната касиерка, главната счетоводителка и заместничката й, че са откраднали близо 206 млн лв., а шефът на УС Орлин Русев е привлечен като техен помагач. Любопитно е, че мажоритарният собственик Цветан Василев, който още е в чужбина, нито за миг не е изразил негодувание срещу служителите си, които са му окрали парите.

СНИМКА КАК ВОДЯТ ЛЕЛКИТЕ В СЪДА

Цялата случка пък се предшестваше от оперетния арест на 3-ма души, приближени на Василев, за опит за убийство на Пеевски. После се оказа, че акцията е била „на паяжина”, т.е. – без абсолютно никакви доказателства, а Сотир Цацаров каза, че прокуратурата е сгрешила.

Та, говорехме за двата уникални ефекта:

1. Никога толкова широки маси от обществото не са изразявали отчетливо съмнение, че правораздавателните органи като цяло тенденциозно работят в услуга на неясни интереси. Колкото и да е била подлагана на критики системата през годините, това е било приоритет на по-тесни кръгове, разследващи журналисти, правозащитници и никога не е било до такава степен в дневния ред на цялата „публика”. Оставайки с празни ръце пред заключената банка, за пръв път тя - публиката, започна да осъзнава, че "дефицит на справедливост" не са красиви думи, а нещо, което пряко ти бърка в чинията. Или в живота - в случая с трите арестувани лелки.

Винаги преди това системата е била критикувана по-скоро, че отделни нейни представители са свързани или зависими от отделни лица от криминалния контингент, политически или икономически субекти. Но никога преплитането на политическия живот, медиите, задкулисието, финансите и съдебната система не е било по-на светло. Да си го кажем – клоаката е по-видима отвсякога и в нея са се вторачили повече хора отвсякога.

2. Пропука се законът на омертата. В средите на магистратите винаги е имало кога по-тайни, кога по-шумни боричкания, но не се е случвало човек от ранга на отстранения шеф на САС (и бивш – на Военно-апелативния съд) Веселин Пенгезов да каже:

"Каквото беше заданието, се изпълни достойно. На Делянчо (Пеевски) е заданието. Като излезе главният прокурор, го питайте - поставена ли му е такава задача. Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния....

... Не съм изпълнявал на Делян Пеевски поръчки. Искал е нещо. И нищо. Явно главният прокурор е зависим от Пеевски. От кого беше приет Пеевски пръв, часове след като беше избран (за шеф на ДАНС)? Какво друго да ви кажа?" 

Самият съдия Пенгезов през 2014 г. се "обзаведе" с 4 обвинения по старо дело от 2010 г. за злоупотреби по европейската Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК)

Държавното обвинение бе наричано от всякакви политици и играчи на терена на сигурността какво ли не, включително и „джобно ножче на Делян Пеевски”. Главният прокурор Сотир Цацаров реагира, като просто се обиди на медиите. Той не дава интервюта от зимата, а вече повече от месец прекъсна дългогодишната традиция да прави изявления „от крак” по актуални въпроси на влизане на заседанията на Висшия съдебен съвет.

Интересен щрих, е че на 18 юли и най-голямата професионална съдийска организация – Съюзът на съдиите, напусна т. нар. Граждански съвет към ВСС. Още в края на 2012 г. при избора на Цацаров за главен прокурор това направи Българският хелзински комитет, който нарече съвета „кух”.

По данни на социологическо изследване на агенция „Афис” от 17 юли т.г., процентът на хората, които вярват в действията на прокуратурата в ситуацията с КТБ, е 1,6 %.

На фона на изреденото не е чудно, че още в началото на юни (преди да избухне скандалът) ЕК нарече ограничен и крехък напредъка в мерките срещу корупцията у нас и за пореден път напомни, че

„независимостта на съдебната система остава голям повод за безпокойство“.

Процедурата по мониторинг над правосъдието и вътрешните работи от ЕК няма и най-малки признаци да бъде свалена.

На фона на състоянието на полуразпад на съдебната система годината ще остане в спомените по адрес на МВР най-вече с трагедията в Лясковец.

Нелеп нещастен случай, нескопосно проведена акция, вътрешна издънка от двама нисши полицаи и дори желание за „шоурум” – това са основните версии, които останаха, след като на 14 март психически неуравновесеният Петко Петков уби на място спецполицая Емил Шарков и надупчи колегите му. Всички те са от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) – най-подготвеното звено изобщо в родната система за сигурност, което би трябвало да може да противодейства на... личи от името му.

В обстановката на постоянен гражданска преса, в която работеше правителството на Орешарски, случаят бе политизиран тотално. Накрая излезе, че виновни са 4 великотърновски ченгета, а най-много двама оперативни, които ходили на своя глава да снимат къщата на психоболния. Така го предупредили и той чакал акцията „на гюме”.

Нито министър, нито зам-министър, нито други висши длъжности не пострадаха от случилото се. Кой държеше юздите, че няКОЙ си Петко да сваля министри, още не е ясно.