Помня площад „Славейков“ от началото на 60-те – там ходех на „Алианс“, още преди да тръгна на училище. Помня и дърветата – бяха много – в две прави редици от единия до другия край на площада. През лятото короните им ставаха толкова гъсти, че слънцето въобще не успяваше да проникне. През зимата по клоните се образуваха цели преспи и от време на време се изсипваха като тихи пухкави облаци върху главите на минувачите.
Най-големият проблем през всички сезони бяха врабчетата. Трябваха им не повече от 2-3 дни, за да обсипят току-що измития площад с автографите си (по Радичков) и да го боядисат в бяло… Тогава от общината окастриха короните на дървета. Въпросът с врабчетата беше решен, но гледката ме ужаси – не знаех, че короните бързо ще възвърнат предишното си великолепие.
През 70-те и 80-те години на площада имаше будка на РП („Разпространение на печата“, държавна фирма-монополист отпреди ДП), пред която сутрин се събираше опашка за вестници, а в някои дни и за френското списание „Пиф“ (с играчка) или за руското списание „Колобок“.
Площад „Славейков“ през 20-те години. Снимка: „Истории от царство България“, Фейсбук
Перестройката увеличи рязко интереса към руските издания, а след 10 ноември, с появата на първите свободни вестници, опашките станаха пет пъти по-големи. До будката на РП се появиха и първите сергии – отначало там се продаваха само вестници и списания, но покрай тях се появиха и първите книги.
През цялото това време дърветата осигуряваха сянка в жегите, подслон при дъжд и всичко останало – видимо и невидимо, заради което там, където няма дървета, обикновено има пустини. Към средата на 90-те книжарите вече бяха населили така гъсто площада, че дъбовете и чинарите (много от които служеха и като пилони за навесите) – особено тези в редицата откъм „Алианса“ – вече почти не се виждаха.
Заради ремонта на „Славейков“ в началото на май тази година книжарите си тръгнаха и площадът се опразни за пръв път от 20 години. А аз се изненадах неприятно за втори път: от гледката на дърветата. Повече от половината в редицата откъм „Алианса“ (Френския културен институт) и Библиотеката липсваха (останали бяха само железните решетки, обграждали дънерите им) или бяха изсъхнали. В края на миналия месец от Общината премахнаха изсъхналите 5. Около останалите са поставени импровизирани дървени оградки, които би трябвало да ги пазят от маневриращата из площада тежка техника.
Най-ранните снимки с дървета от „Славейков“ са от началото на 20-те години. Това е преди построяването на повечето от големите сгради, които днес обграждат площада от трите му страни, но дърветата са оцелели. На тях се виждат двете редици с по 17 фиданки, плюс един чинар в самия край на площада, до ул. „Раковски“. Това беше най-голямото дърво, но беше изсъхнало и сега отсечено, заедно с още четири мъртви дървета.
От 35-те дървета (американски дъбове и чинари), засадени през 20-те години, днес на площада са останали 18 – в едната редица са останали 12, а в другата само 6. Не можем да кажем кога са премахнати останалите и има ли някой виновен за това. Но дърветата ги няма. Дано поне на тяхно място бъдат засадени нови.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
