Строителите на къщи знаят това. Винаги отнема повече време от планираното, винаги струва повече, винаги коства повече нерви, отколкото си представяш. И с тази къща не е по-различно. Основата вече е поставена грешно, грешно е излята, насипана, каквото и да е.

"Поне половин метър", мърмори Пламен Деянов невярващо и се взира в бетонната плоча.

Неговата "Бронзова къща" в центъра на българската столица София ще трябва да бъде поставена на месингова конструкция, за да се компенсира неравенството. Работниците по някакъв начин ще заварят всичко това заедно - подпората и къщата, след което ще запълнят дупката с пясък и чакъл. За някой като Деянов, за когото това е делото на живота му и обича съвършенството, това е кошмар.

Тонове идеи

Обаче тази "Бронзова къща" е твърде важна. Важна е за Пламен Деянов, австрийско-български художник, който работи върху идеята за бронзова скулптура, в която можеш да влезеш от изложбата на "Пале де Токио" в Париж през 2002 г.

Важна е за австрийските дипломати, които обявиха къщата за връзка чрез изкуството между двете последователни председателства на ЕС тази година (България и Австрия – бел.ред.), и които подкрепиха проекта. От австрийска гледна точка "Бронзовата къща" е най-големият двустранен културен проект в последните десетилетия. Поредица от австрийски и европейски компании спонсорират проекта за милион евро. Къщата е одобрена и от общинския съвет и кмета на София. Всички те искат да видят и резултата - 7 на 7 метра в обем, 11 метра височина, изцяло от бронз и тежаща тонове.

Премиера в България

Това е първата поява на съвременно изкуство на публично място в България, изложено на едно от най-чувствителните места на Балканите.

"Бронзовата къща" стои точно на мястото на някогашния мавзолей на първия български комунистически лидер Георги Димитров. Тежко наследство. Когато Българската армия се опита взриви мавзолея през август 1999 г. - десет години след падането на Берлинската стена, опитът се провали. Сградата потъна малко, но издържа атаката на новата демократична ера. Пропадна чак при втория опит, и бе разрушена. Димитров е погребан през 1990 г. в централните гробища в София. В продължение на 4 десетилетия ученици и представители на социалистическата власт маршируваха покрай балсамирания му труп в мавзолея.

"Бронзовата къща" на Деянов, която бе завършена тази седмица, сега се извисява над огромното мазе на бившата гробница.

Два етажа страшна история все още съществуват под земята - обслужващите съоръжения за мавзолея - асансьор за вдигане и спускане на тялото на Димитров, мека мебел за полагане на трупа, резервоари за химическите разтвори за запазването му. На втория подземен етаж пък тунел води до бившата сграда на БКП. Тя е по диагонал на мавзолея и днес в нея е администрацията на парламента.
Площадът на бившата гробница обаче остава празен. Той е станал едно "немясто", фантомната болка на българското общество, символ на безпомощност, отхвърляне или дори привързаност към социалистическото минало. И тогава се появяват Деянов и австрийците с "Бронзовата къща".

Скици на Льо Корбюзие

"Това е скулптура, която е предназначена за България", казва Деянов, който е роден през 1970 г., в средата на социализма, във Велико Търново, столица на Втората българска държава през Средновековието.

Скици на френския архитект Льо Корбюзие вдъхновили интереса му. Корбюзие тръгва на едно балканско пътуване през 1911 г. и остава дълго време във Велико Търново и околностите му, особено в разположеното на плато село Арбанаси. Средновековните дървени къщи, построени от сглобяеми части, които Ле Корбюзие е запазил в скицника си, вече ги няма. Няма я и библиотеката на Търновския патриарх.

Деянов започва да възстановява това, което той нарича "загубени пространства". "Бронзовата къща" става негова ръковдна идея. Той е показвал части от тази къща през годините на изложби в Европа, Далечния изток и САЩ, скъпи и внимателно излети сглобяващи се елементи, които трябва да съвпадат до милиметър. 

Модерно и архаично

Бронзът става неговият артистичен материал, обяснява самият той. Отдалечен от архитектурата, но създаващ една вдъхновяваща, не съвсем релевантна връзка между съвременния дизайн и архаичното наследство. Сега в своята пълна форма в София "Бронзовата къща" може да се разбира като една кула, порта, отворена къща, като мост от българското Средновековие до наши дни, като конфронтация със социализма и потребителската демокрация, но и като паневропейско изкуство.

Реализацията на проекта в София изисква много търпение. Основата поставят бившият директор на MUMOK (Музея за модерно изкуство на Фондация "Лудвиг" във Виена) Еделберт Коб, предприемачът Ерхарт Шьовел и адвокатът Бернхард Хайнц в България през 2010 г., като основават фондация, която да помогне на художника. В София "Бронзовата къща" предизвиква спорове предварително.

Някои от местните творци се чувстват пренебрегнати. Социалистите не харесват идеята да има инсталация на модерното изкуство на мястото на мавзолея. Националистите пък предлагат Деянов да гравира имената на български царе в бронза. Някои са разочаровани, че къщата няма да е златна.

Месеци закъснение

Фундаментален проблем се оказва и фактът, че от българска страна няма институция, която да се занимава с подобни проекти на изкуството в на публични места. Освен законовите проблеми това предизвиква и месеци закъснение. Всъщност, "Бронзовата къща" трябваше да е готова в първите месеци на Българското европредседателство.

Когато Александър Ван дер Белен посещава София за официална визита в началото на май, Деянов поставя няколко реда бронзови компоненти предварително, за да може българският президент Румен Радев и кметицата на София Йорданка Фандъкова да не стоят пред празна бетонна плоча на площад "Батенберг".

Подкрепа от общинския съвет

Общинският съвет на София все пак подкрепя "Бронзовата къща". Проектът на Деянов позволява на хората в града да си върнат това неизползвано място, носещо "огромен исторически товар" от падането на Берлинската стена насам, казва Малина Едрева, председател на общинската Комисия за култура и образование, политик от управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов. Тя споделя и идея как да се използва мястото на бившия мавзолей и все още съществуващото му подземие за постоянно излагане на изкуство. Тази задача ще поеме Националната галерия, която се намира от другата страна на улицата - в стария царски дворец. В държавния бюджет на България тази година са предвидени най-малко 75 млн. евро за разпространение на модерното изкуство в страната.

--- 

* Текстът е публикуван в австрийския вестник „Дер Щандард“, автори са Маркус Бернат и Софи Цветкова. Преводът, заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.