Дуисбург – малката България

Политиците се скъсаха да спорят за бежанците, а никой не обръща внимание на хилядите, пристигащи напълно легално – недоволстват в Дуисбург, където само от България (и то предимно от пловдивския ромски квартал Столипиново) са дошли вече 11 хиляди души.

Натъкваш се на тях навсякъде по улиците, но задаването на въпроси не е желателно, нито пък е реалистично очакването на достоверни отговори – какво правят в Дуисбург, как са дошли, къде живеят.

„Работя тук, за да пращам пари на жената и децата в България“, споделя все пак един от новопристигналите. А друг отбелязва: „Животът тук е лош, само парите са добри“.

Така звучат нещата от едната страна, а от другата? Екипът на телевизия „Шпигел“, заел се с проблема, е прекарал немалко време и в отправната точка Столипиново, където чакащите на опашка за пенсии на свой ред споделят, че те изпращат пари на децата си в Германия, понеже изкараното не им стига.

„Ако сравня Германия с България, България е 100 години по-назад от Германия. А ако сравним турскоговорящите роми с българите, изоставането вече стига 250 години“, констатира Сюрия Дене, представен като кмет на Столипиново в сянка.

Изолацията на ромите е факт и е логично това, че който може, се изнася в търсене на недостъпното в България препитание. От жителите на пловдивското ромско гето почти никой възрастен няма работа, а децата не ходят на училище, макар то да е част от Европа, точно като Дортмунд, Дуисбург или Гелзенкирхен – предпочитаните германски дестинации.

Вельо Гавазов е поредният, насочил се към „Обетованата земя“, след като дълго пестил за билета с цена 70 евро. Надява се не след дълго да вземе при себе си и жената с двете деца, които дотогава ще продължат да живеят в единствената си стая, да ползват ток от комшиите и да нямат дори чешма, а само маркуч. 

"Знам, че в Германия можеш да вземеш и до 1 200 евро социални помощи – сума, каквато никога в живота си не съм виждал“, разказва Вельо.

Признава, че изобщо не знае какво го очаква, но се надява на помощ от някого, говорещ турски.

Заминаващите всъщност имат „опора“ на родна земя – посредникът Юсуф, който има и канцелария, и съответния мерцедес. Компетентен е  в сферата на всички видове административни въпроси, свързани с Германия – детски добавки, адвокатски услуги и т.н. Не може да каже колко души от Столипиново получават детски добавки в Германия, но са много. И даже намаляват напоследък, защото повечето вече са заминали.

Вельо е готов да работи каквото и да било – в строителството, в месопреработването, или другаде. За превоза разчита на шофьора Ангел, който отвежда хората, поработва и той десетина дни в Германия, след което се връща за подготовката на следващия курс. Предварително ясно е, че никой от пасажерите няма как да си намери редовна работа в Германия – надяват се поне да изкарат нещо. Някак.

Според данните на телевизия „Шпигел“, от живеещите в Дуисбург 11 хиляди българи, само 1 605 са социалноосигурени. А разчитащите на социални помощи са над 4 000. Междувременно в службата по труда в града е създаден специален отдел, който да се занимава с българите. Поредните му клиенти са семейство Иванови, които от девет години живеят с двете си деца в Германия, вече са започнали да поработват по малко, респективно би трябвало да започнат да получават по-малко социални помощи.

Рамадан е поредният, дошъл в Германия заради работата, която е можал да намери. Съпругата му е тежко болна, но в Германия им плащат и здравните застраховки, и наема. Много се радва на банята, отдалечена на светлинни години от това, с което е разполагал в България. „Категорично не искам да се върна, искам да остана тук“, подчертава той.

„Направо не виждам кой е останал още в България“, казва впечатлен от броя на новите емигранти жител на Дуисбург, който заедно със съседите си присяда вечер в организираното в закътан вътрешен двор патриотично кътче, закичено с германски знаменца.

„Те плащат 60 евро наем, а аз 400 – откъде накъде?“, възмущава се негова съседка, която също обръща внимание на обстоятелството, че нито канцлерката Ангела Меркел, нито федералният вътрешен министър Хорст Зеехофер се интересуват от ситуацията с прииждащите роми.

„Опитваме се да им обясним как поддържаме чистотата и реда, но напразно“, споделят още местните.

А че нищо не нито черно, нито бяло, става ясно на самия финал – с историята за Асен Бошнаков, който поправя в Столипиново германски автомобили-ветерани на ниски цени и ощастливява редица клиенти в Германия – да се докара колата на 2000 км и да се върне като нова излиза далеч по-евтино, отколкото поправките да се извършат в Германия.

И пак в Столипиново върти преуспяващ бизнес говорещият перфектно немски млад фризьор Назми – напуснал Гисен, където е живял десет години, за да развива бизнеса си в България. В Столипиново се намират и младежи, които мечтаят един ден да станат холивудски звезди, или пък известни певци като Джъстин Бийбър. Ама ако не стане, ще заминат за Германия – бащите им вече са там. Поредните бусове тръгват още на следващия ден.