Дори и най-добрите познавачи на европейската география най-вероятно не са чували за Нова Америка, пък и всеки би допуснал, че ще да е някъде около „старата“. А тя е точно на германско-полската граница при Слубице и Франкфурт на Одер, или при „Слубфурт“. Столицата е Слубфурт, държавата – Нова Америка. Който не вярва, да пита Михаел Курцвели, архитекта на новото европейско държавно образувание.

„Бащата“ на измислената страна е Михаел Курцвели.

Сайтът www.nowa-amerika.eu предоставя междувременно възможността за сдобиване с паспорт от държавата Нова Америка, която вече притежава някои от необходимите структури – като парламент например. Той е разположен в юртоподобна палатка и това подсказва, че в случая не става дума за истинска държава, а по-скоро за инсталация. И за утопия, излъчваща послания, каквито от конвенционалните държави не излизат много често. А именно – че може и без граници.

Слубице и Франкфурт на Одер не за първи път попадат в рамките на една и съща държава – така е било и преди 1945 г. Но Михаил Курцвели е много далеч от мисълта да връща миналото, нито пък има намерение да прави революция – той е човек на изкуството, респективно мечтател. Убеден е, че точно както се създават границите, така могат и да се премахнат, покрай това му хрумва идеята за свързването на двата града и основаването на новата държава. Която, впрочем, съществува вече осем години.

 Проблеми с осигуряването на рекламни материали за Нова Америка няма.

Може да бъде описана различно: като игра, като лабораторен опит или пък като нещо съвсем реално, в зависимост от гледната точка. Няма данъчни приходи, във връзка с което няма монтирани табели с името й. Но си има кметство – в изоставения физкултурен салон на едно някогашно училище. Има и герб, и химн. Както и специално място на картата на света – точно по средата, в самия център, спрямо който Париж и Лондон са провинции. 

Всеки може да стане новоамериканец, стига да заяви желанието си за това. Формулярът може да се попълни онлайн, но документът се получава само на място.

Новоамериканският паспорт може да се получи от един местен копирен център срещу две евро, но държавата има и своя валута, предимно нематериална. Механизмът функционира на принципа на обмяната – час градинарска работа срещу час консултации по пенсионни въпроси. За положените усилия се получават жетони, които впоследствие могат да се оползотворят за „заплащането“ на даден вид труд.

А може и да не се стигне дотам, ако ентусиазмът на слубфуртци (повечето от които също са хора на изкуството) да поддържат идеите на Курцвели намалее, както се случва. Но той не се предава – заедно със съмишлениците си обикаля с мобилния юртоподобен парламент из Европа и популяризира Нова Америка. Следващият му проект е свързан с целебните сили на културата.

Законодателната дейност в Нова Америка се осъществява от тази палатка.

„Мнозина страдат от културна недостатъчност. Ние искаме да ги освободим от техните страдания, давайки им възможност да бъдат креативни – да рисуват, да снимат, да творят“, обяснява идеята Курцвели.

Здравната каса обаче едва ли би поела разходите.

„Няма значение, ще си основем наша“, казват новоамериканци, които се гордеят с това, че живеят в страната на неограничените възможности.