Би могло да е начало на исторически процес, който широко да отвори вратите на държавите от Западните Балкани към Европа и така да ускори цялостния процес по присъединяване към ЕС. Това пише в. “Ди Велт” по повод днешната среща в Брюксел на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини със сръбския президент Александър Вучич и косовския му колега Хашим Тачи. В центъра на разговорите е възможност за размяна на територии, което се случва за пръв път.

При добър изход краят на териториалния спор между Белград и Прищина би довел до стабилизиране на целия регион. Има обаче голяма опасност промените на границите да се превърне във взрив за Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия. Това би означавало възпламеняване на стари конфликти пред дверите на ЕС, коментира “Ди Велт”.

Да припомним, че повече от седем години Брюксел посредничи за намиране на разумно решение на спора между Сърбия и Косово. Против волята на Белград през 2008 г. бившата сръбска автономна област обяви независимостта си, но не всички държави членки на ЕС я признаха. Течаха преговори, но поради технически детайли и липса на политическа рамка до пробив не се стигна. Явно сега Вучич и Тачи възнамеряват сами да решат проблема.

Преди две седмици по време на среща във Виена на външните министри на държавите членки на ЕС двамата политици изненадаха висшите дипломати с ново предложение – размяна на теротории между Сърбия и Косово, припомня “Ди Велт.”

За какво става дума? Сърбия да получи от Косово населените предимно със сърби територии в северните части на Косово. В замяна на това Прищина да получи общини, разположени в Прешевската долина в Южна Сърбия, където живеят близо 50 000 албанци.

Във Виена Вучич и Тачи представиха съвместно идеята. Обръщайки се към Тачи, Вучич изрече:

“Той харесва ли ме? Не! И аз не го харесвам. Но най-многобройното население в региона, сърби и албанци, трябва да намерят решение. Ако това не ни се удаде, та кой би могъл да го постигне?”

“Ако при посредничеството на ЕС действително се стигне до взаимноприемливо решение, то това било дало решителен тласък на целия процес по присъединяването към ЕС на държавите от Западните Балкани. Брюксел не желае да приема в ЕС членки, които са разтърсвани от регионални конфликти. Брюксел научи този горчив урок при приема на Кипър в съюза. От друга страна европейците знаят, че след обещанието от 2003 г. в крайна сметка трябва да приемат всичките 6 държави от Западните Балкани, за да няма повече разцепление и завист в региона. Пътят би бил отворен при постигане на съгласие за промяна на границите. По мнението на Европейската комисия присъединяването на Сърбия към ЕС би било възможно през 2025 г., след това постепенно да бъдат приети и другите държави”, пише “Ди Велт”.

Същевременно изданието припомня, че все още не е намерено решение на конфликта между Сърбия и Косово. Джон Болтън, съветникът по сигурността на президента на САЩ Доналд Тръмп, вече даде зелена светлина. Париж и Виена също подкрепят намирането на мирно решение.

Германската канцлерка Ангела Меркел обаче е категорична, че съществуващите граници са неприкосновени. Тя предупреди за опасност от евентуални промени по браздите в региона. Така щели да се събудят стари мераци в Босна и Херцеговина, както и в Македония.

“Германците сме на мнение, че това би отворило стари рани сред населението”, каза наскоро и германският външен министър Хайко Маас.

Външният министър на Люксембург Жан Аселборн също предупреди за опасност държави да се “режат на парчета”.

Държавите от ЕС са скептични, но Брюксел подкрепя преговорите между Белград и Прищина. Председателят на комисията по външни работи на Еврорейския парламент, германският християндемократ Дейвид Макалистър заявява за “Ди Велт”:

“И на двете преговарящи страни трябва да се даде възможност да развият и формулират идеите си. Когато на масата има конкретни предложения, те трябва да се обсъдят и да се оценят с оглед на всички рискове.”

Същевременно Макалистър подчертава, че териториалната цялост на всички европейски държави е висше благо.

Пред “Ди Велт” комисарят по разширяването на ЕС Йоханес Хаан признава, че сред държавите от ЕС има съмнения относно размяна на територии в региона и извън него, но допълва:

“Понастоящем обаче ние трябва да говорим по тези и други идеи и да водим преговори при посредничеството на ЕС”.

Комисарят от Австрия допълва:

“Мисля, че правителствата на Сърбия и Косово ще действат отговорно, тъй като съзнават, че ще получат международна подкрепа при решаването на спора едва тогава, когато то  отговаря не само на регионалните интереси, а когато би довело до по-голяма стабилност в целия регион”.

Според Хаан окончателното споразумение между Сърбия и Косово би било от фундаментално значение за Западните Балкани, защото регионът ще бъде окончателно умиротворен, когато всички държави станат члеки на ЕС. Той разбирал и емоциите:

“Както и преди, ние се застъпваме за мултиетническо съжителстване. Опасенията, че чрез промяна на границите автоматично ще се стигне до етническо прочистване, не отговарят на демографските дадености. Това няма да се случи.”