Две неща, които не вещаят нищо добро за нас. Всъщност - пет

Искам да посоча две неща, които сериозно смятам, че не вещаят нищо добро за нас. Всъщност - пет, но си ги групирах в две теми.

Те са двете страни на едно и също – когато само си мислиш, че добре се грижиш за себе си. Когато настъпваш педала в посока – както биха се пошегували малайзийските пилоти – до всички точки на този и онзи свят... Но всъщност от глупост се проваляш и се подхвърляш на огромен, меко казано, риск.

Неизвестни засега лица са нападнали отец Епифаний на Роженския манастир и след като са го „неутрализирали“, казано на полицейски език, са осъществили деянието грабеж (не че е по-“почтено“ да нападнеш сама жена на спирката, или че някой има право повече или по-малко от друг да бъде ограбван). Резултатът от техния поклоннически туризъм до манастира е стар мобилен телефон, пари и видеокамерите на манастира.

Едва на 9 септември – деня след Рождество Богородично, пък крадци опитаха да оберат храма Рождество Богородично в столичния жк „Лагера“. Благочестиви и будни момчета – направили са си труда да проверят в православното календарче кога е храмовият празник, който евентуално генерира приходи. Приход, с който ще си купят... не знам какво. Милостивият Бог им е дал толкова интелект, че не можаха да се преборят с ключалката и така не си туриха грях. А не е да нямаха желание, защото от камерите се вижда как се връщат два пъти... 

И една трета случка. Храмът "Св. вмчк Георги Победоносец" в столичния кв. Дървеница, който е относително нов, се цепи от сторител, който набива стоманени пилони в двора, току до църковната постройка. Да не помислите, че му се нарича алчност или кощунство – не, нарича си се инвестиционно намерение.

Представяте ли си какъв предвидлив строител – да си навреш балконите, прозорците на спалните, праните гащи на клиентите, на които евентуално ще пробуташ жилищата си, до църковната камбанария. Ще да са боголюбиви чада на Църквата, щом ще могат да слушат на Утрення и на Св. Литургия (два пъти сутрин и веднъж вечер), а и на Вечернята камбанният звън, излизащ от шестте камбани на храма. 

Смятам, че всички тези хора не са помислили добре за себе си – само така си мислят.

Има и един други обаче, на следващата фаза е crème de la crème. Те нямат страх не само от бъдещето, но и в настоящето не се сещат за себе си.

С тъга съм отбелязвал, че може би в цялата история на България за пръв път имаме уникална ситуация – второ поколение бездуховни организми за ядене, пиене, размножаване и - с извинение - търкане на талончета. Това е, когато след управлението на крадливите политици, на катастрофата от пошлост, поставена и прокламирана на трона на „светая светих“, до такава степен си се отказал от мислене, че вече не си в състояние да помислиш дори за теб си. И за същества като например собствените си чеда, които са близки по животински рефлекс дори и на жабите. Тъпота, доминираща над инстинктите.

Имам предвид двете катастрофи в Бяла Слатина в два поредни дни, когато на два пъти водачи самокатастрофираха – такъ пък се казва на полицейски език, когато няма друг причинител или виновник. И убиха бременните си жени - едната с близначета. А в този случай бе убито и дете. Загинаха и двамата водачи.

Ще кажете - къде е общото?

Надали има по-висша „програма максимум“ на злото от това, на което сме свидетели: когато нихилизмът ти, безпросветността и незаинтересоваността ти са до такава степен, че вече и за себе си не се сещаш.

Между другото смятам, че драскуленето по собствната ти единствена кожа на единственото ти тяло на практически неизтриваеми абсолютно безсмислени кривулици, борчета, змии или пейзажи е същото. Все едно най-съкровената си собственост - тялото, си го намерил на улицата. Но то е друга тема - може би съм застаряващ мърморко...

Да ви разкажа и една история. Има едно място в Искърското дефиле, където е било негласно отредено за гробище на знайните и незнайни по-високопоставени или по-нисши италиански строители, които са прокарвали железницата на модерна България. То не е гробище по сегашния ПУП, но кръстовете – макар и отдавна буренясали и необгрижвани от никого, се виждат. Та, там един български гражданин решил, че може да си разшири паркинга, „усвоявайки“ в заслепението си именно това - последното обиталище на тези хора. Католици, човешки същества, непознати, отдавна забравени и не навестявани от потомците си - все тая.

Последстивята за човека и семейството му са фатални само в рамките на десетилетие.

Дали не чака и нас това или ще се "мъчим" още дълго?