Става дума за малки квадратни месингови плочки - без блясък, но с много силно послание. В Германия те са поставени по тротоарите пред домовете, в които навремето са живяли евреи и роми, паднали жертва на нацисткия режим. Плочките с имената им и годините на раждането и смъртта им напомнят за престъпленията, извършени по време на Третия райх, и не допускат миналото да бъде забравено.

 
Авторът на проекта Гунтер Демниг. Снимка: Уикипедия

Автор на проекта е германският художник Гунтер Демниг, който се захваща с акцията си в началото на 90-те години на миналия век. Нарича произведенията си "препъникамъни" (Stolpersteine), но това е само в преносен смисъл – те не представляват никакво физическо препятствие, могат само да те накарат да се замислиш, когато минеш покрай тях: за съдбите на хората, които при нацизма са били преследвани, депортирани, прогонвани, избивани. Междувременно тези своеобразни възпоменателни знаци ги има не само в Германия, а и в още 23 държави. Определят ги като най-големия децентрализиран паметник на света.

Всичко започва през 1992 година - когато се навършват 50 години от разпоредената от Хайнрих Химлер депортация на хиляда кьолнски роми, като един вид генерална репетиция за последвалите гонения на евреите. Гунтер Демниг поставя началната от възпоменателните си плочки в Кьолн, след което решава да разшири проекта, обхващайки и други преследвани народностни групи.

Първите 230 бетонни блокчета с месингови възпоменателни табелки са изложени през 1994 година в една от кьолнските църкви, след което някои от тях пробно са поставени от автора на определени места из Кьолн - без разрешението на властите.  Така е и при поставянето на първите няколко плочки в Берлин през 1996-а. Възпоменателните знаци по тротоарите стават "законни" едва през 1997-а в Залцбург - където кметът е първият, разрешил творбите на Демниг. В Германия официалното одобрение за поставянето на плочките по набелязаните от автора места е издадено през 2000 година.

Първата от плочките е поставена пред старото кметство в Кьолн. На нея е изписано началото на издадената от Хайнрих Химлер в края на 1942 заповед за депортация на ромите –като генерална репетиция за последвалата депортация на евреите   Снимка: Уикипедия

Какво е основното послание на Демниг? Не на последно място - да върне имената на жертвите на нацизма, сведени в концентрационните лагери до номера. А навеждането при прочитането на текста по табелките, би трябвало да бъде и едно символично преклонение пред загиналите. Това е повече, отколкото веднъж в годината официални лица да поднасят венци пред големите централни паметници, убеден е художникът.

Той събира данните за проекта си от различни организации, поддържащи паметта за жертвите на нацизма, а финансирането се осигурява от частни дарители. Една плочка заедно с поставянето ѝ струва около 120 евро, общият им брой вече е 69 000.  

Междувременно Гунтер Демниг е удостоен с няколко престижни международни награди за работата, която върши. Но има не само поддръжници, а и критици, начело на които е бившата председателка на Централния съвет на евреите в Германия Шарлоте Кноблох. Според нея е „недопустимо“  имената на загиналите евреи да се четат по поставени на земята табелки, по които минувачите стъпват с крака.

Повечето лидери на еврейски организации в Германия обаче застават зад проекта и го подкрепят, а там, където подкрепа липсва, той просто не се осъществява - като например в Мюнхен, след като местната еврейска общност, базирайки се на становището на Кноблох, се обявила против. Откъдето обаче не следва, че в Мюнхен изобщо няма "препъникамъни" - има около 200, но те се намират само на частни земи.