Известният езиковед и преводач от немски език проф. Владко Мурдаров и преди, и след 10 ноември 1989 г. се занимава с научна и педагогическа работа, учи и преподава в Залцбург и Виена, работи в Института за български език, превежда… Освен това води рубрики и пише колонки по проблемите на българския език в БНР, БНТ и други медии.

След като направи каквото можа за органите на тоталитарния режим, днес той продължи да прави каквото може за демокрацията – почти веднага след промените като директор на Българския културен институт в Австрия „Дом Витгенщайн“, след това и като дългогодишен автор на в. „Демокрация“, още куп отговорни длъжности в БАН и други институции… (пълни с бивши агенти).

Мурдаров продължи своята хубава, пълна с постижения и признания у нас и в чужбина кариера на любимец на медиите и демокрацията, носител на няколко национални български и австрийски награди и след 2009 г., когато с Решение № 230 Комисията по досиетата обяви името му сред секретните сътрудници на Шесто управление (1 отдел, 3 отделение) и на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност.

За първите години на Владко Мурдаров като агент на ДС може да прочетете в "Истината за Владко Мурдаров в папките с доносите му". Сега ви предлагаме продължението на историите, които разказва досието от тайните служби на езиковеда професор.

След като вече е работил поне пет (или шест) години като вътрешноведомствен осведомител на Държавна сигурност в Института по български език, през 1980 г. Владко Мурдаров сключва граждански брак с Б. Й., „дъщеря на другаря Веселин Йосифов, председател на Съюза на българските журналисти“. В тази ситуация ДС вижда своя голям шанс за удар срещу противника – и в началото на 1981 г. агент „Драган“ е предаден от Шесто на Първо главно управление – предстои му нов престой в Австрия, този път като преподавател в Залцбургския университет за три години.

Предаването на ръководството на агента на IV отдел (контраразузнаване) на ПГУ (външнополитическото разузнаване) звучи сякаш Мурдаров отива на работа в шпионска централа, а не да преподава български език в Залцбургския университет. Но след като като българските университети и научни институти са били пълни с агенти на тайните служби, вероятно в ДС са вярвали, че и в австрийските университети гъмжи от шпиони на ЦРУ, БНД и МОСАД… които няма как да не опитат да вербуват българския специалист.

Ето и документа, от който личи замисълът на българското контраразузнаване:

„Със своето служебно положение, перспектива като научен деятел и зет на другаря Веселин Йосифов (бел. ред. – който по това време освен председател на Съюза на българските журналисти е и член на ЦК на БКП), агент „Драган“ се явява интересен за противниковите служби, поради което

П Р Е Д Л А Г А М

да бъде поет на ръководство от отдел 04 ПГУ-ДС, да му се извърши подготовка и даде линия на поведение по приложения план за използването му като подстава на противниковите специални служби“.

„Подстава“ е руска дума, която означава „оперативен похват в дейността на тайните служби по предоставяне на противниковите служби на негласно контролиран ресурс (агент), при който инициативата за използването на ресурса да дойде от противника“.

Мурдаров е подготвян за М-100 (Мероприятие-100) – проникване в разузнавателна служба на противника, една от най-трудно реализуемите операции. Надеждата на нашите контраразузнавачи е, че със своето семейно и служебно положение Мурдаров ще привлече вниманието на западните служби, които ще искат да го вербуват, за да научават от него тайните на ЦК на БКП и Института по български език при БАН.

В края на януари 1981 г. ДС разработва план за подкотовката на „Драган“, който включва запознаване на агента с агентурно-оперативната обстановка в Австрия, запознаване с някои форми и методи на работа на контраразузнавателните органи на противника, които се използват при разработването на български граждани… Под формата на беседи агентът е запознат с теми като спазване на конспирацията, създаване на полезни връзки, събиране на разузнавателна информация по метода „на тъмно“, съхраняване на информация…

Поставени са му задачи „да утвърди досегашната линия на езиковед, обичащ своята професия. Без да проявява инициатива да дава обективна оценка на политическия живот в НРБ, да се изявява като привърженик на мирното разрешаване на международните проблеми“.

ДС чертае много подробен план на професионалното му поведение – с кого да се свърже, какво да каже, как да разяснява на австрийски граждани отношението към разведряването в СССР, НРБ и другите социалистически страни в светлината на положението в Афганистан и събитията в Полша.

За установяване на оперативан контакт е уговорена и парола:

ОР: Извинете, Вие не сте ли от Калофер?
СС: Не, аз съм от Младост 1.

От идеите на ПГУ би могъл да излезе интересен шпионски роман, но за съжаление в реалността нищо подобно не се случва. Точно както в Института по български език, и в Австрия подозренията, че Мурдаров работи за ДС започват още с пристигането му и постепенно нарастват, за да се превърнат във всеобщо убеждение.

В Залцбург Мурдаров има и други задачи. От него се иска да събира информация за поведението на пребиваващите в Австрия наши граждани и мнения на различни членове на българската емиграция – например да установи дали становището на емигранта О. по въпроси от езиковедски и исторически характер не противоречи на офиициално приетите в България. Иска се също:

1. Да следи за отношението на Ръководството на Университета и Института към преподаването на български език и българските лектори;

2. Да изучава студентите, изучаващи български и руски език;

3. Да изпрати списък с имената на изучаващите славянски езици студенти.

Всяка втора седмица „Драган“ пътува до Виена и се среща с оперативния си ръководител в „прикритието“, което изглежда естествено, защото там той получава цигари и напитки от магазина на профсъюза. Ако иска спешна среща, трябва да сложи между напитките ликьор.

„Драган“ често изпраща сведения за пътуващи по различни поводи до Австрия българи. Например за гостуването на писателките Блага Димитрова и Станка Пенчева пише, че е „впечатлен“ от възпитаното им държание и предпазливостта, с която избягвали „всякакви по-злободневни въпроси“ (сякаш избягването на злободневни въпроси не е достатъчно показателно). Ограничавали се „само с разговори за поезия и смисъла на човешкия живот“, информира „Драган“. Обаче не пропуска да съобщи и че по време на един прием „г-н К., председател на австрийско литературно дружество, дръпна Блага Димитрова настрани и цяла вечер разговаря само с нея. Станка Пенчева остана доста изолирана“.

Най-голямата част от донесенията му обаче се отнасят до служители, преподаватели и студенти – повечето чужди граждани – в университета в Залцбург. Той описва повечето от тях като недобронамерени към него, дори активно пречещи на кариерата му. В едно такова сведение Мурдаров се оплаква, че часовете му по български език във Виенския университет не се посещават. Според него причината е в директора на института към университета, който не му съдействал. Имало голяма опасност часовете през семестъра да останат напълно непосещавани.

„Драган“ се оплаква и от една студентка-германка, която говорела добре български език, „но по време на час непрекъснато му задавала провокативни въпроси и го питала дали е сигурен в това, което твърди“. Подобни въпроси създавали у останалите студенти „известна несигурност“. „Драган“ предполага, че тя е изпратена при него „специално, за да го дискредитира“ като преподавател.

Друга причина на лекциите му да идват толкова малко студенти той намира в дейността на една местна лекторка по македонски, която „разгръщала в часовете си явна антибългарска пропаганда“. Обстановката в института се усложнявала и поради „институтските интриги на асистенката М.С. (омъжена за живеещия в Австрия българин П.П.)“, която била „недоволна от близките връзки на Мурдаров с директора на Института по славянски филолгии проф. Майер, с когото тя била в дългогодишна война“.

През юли 1982-ра „Драган“ съобщава, че борбата около съществуването на българския лекторат в Залцбург продължава. Според него това се дължи на „вътрешни интриги“ – а не примерно на факта, че България изпраща там тайни агенти, получили задача „да утвърждават досегашната линия на езиковеди, обичащи своята професия“, докато изпълнават шпионските си задачи.

Във Виена въпросът с лектората бил още по-тревожен – пише „Драган“. Там вече се говорело, че ще закрият дори и курсовете по български език поради липса на слушатели. „Тази година се бил записал само един 75-годишен холандец“.

В началото на 1983 г. „Драган“ предлага на Центъра имената на двама австрийци, с които евентуално би могло да се работи и отново се оплаква от студентка, която му задавала провокационни въпроси – този път българка – с инициали Р.У. Разказва и за жена с инициали Б.Р., която проявявала голям интерес към него и жена му. От Центъра коментират, че Б.Р. била известна като „лека жена“ и е възможно да го харесва като мъж или пък да има други цели. Инструктират го да продължи контактите си с нея.

В друг почти комичен случай „Драган“ съобщава на Центъра, че австрийка – служителка на Института директно – му се предложила за любовница, на което той отговорил шеговито, че щял да си помисли – и иска от ДС съвет как да постъпи. От ДС го инструктират да запази контактите си с нея и „за да не я озвери срещу себе си, да каже, че има здравословни проблеми по сексуалните въпроси и изпитва неудобство да бъдат заедно“.

Следващата му информация (от януари 1983 г.), относно поведението на българския професор Г.М., е чистопробен донос и стопроцентово родна интрига:

„С.С. съобщава, че през 1982 Г.М. е оказвал повече от нужното внимание към преподавателя П.П., който бил настроен отрицателно към България. Водел бил борба срещу Мурдаров и обещал на П.П. да го върне в България. Парадирал с големи връзки“.

„По време на пребиваването на Г.М. във Виена дошли поетесите Блага Димитрова и Станка Пенчева. В присъствието на други хора Г.М. казал на Блага Димитрова „Ръководството на Института не знае, че ти си дисидентка, иначе би се отнасяло по-добре с тебе“.

В същото донесение пише и, че „Г.М. се изявява като галантен ужажьор на студентките. Разказвал, че в Института лекторите често преработвали лекците си, докато в българските учебни заведения, подобно на грамофонна плоча, лекциите се въртели години наред“.

През февруари 1983 г. „Драган“ съобщава на Центъра, че живеещият в Австрия българин П.П. вероятно работи за радио „Свободна Европа“, а съпругата му – асистентката в Института М.С. – се използва от западногерманското разузнаване БНД. Според него кой да заеме професорските позиции в Залцбургския унивеситет не се решавало в австрийското Министерство на образованието, а от западногерманските тайни служби. И единственият човек, който настоявал това да е Г.М., била М.С., която работела за БНД.

Междувременно в средата на 1983 г. братските полски служби, които също имат свои хора в Залцбург, отговарят на запитване от нашите, че разполагат само с непроверени данни за евентуалното сътрудничество на П.П. и М.С. С БНД и РСЕ. Но поляците уведомяват ДС и за още нещо:

„Преподавателят по български език Владко Мурдаров е бойкотиран от обкръжението и колегите си, които го подозират във връзки с българските тайни служби“.

Въпреки че вече е било очевидно за всички какво работи Мурдаров в Австрия, той остава там още няколко месеца. В края на 1983 г. (когато тригодишният срок, за който е поканен Мурдаров, изтича) Залцбургският университет кани за преподавател от България за срок от 10 години германиста проф. Атанасов от Института за литература при БАН. Проф. Атанасов е член на БКП, само че, за разлика от Мурдаров, не работи за ДС. По-скоро ДС работи срещу него – и разполага с информация за негови изказвания, в които критикува политиката на БКП в областта на културата.

Атанасов не получава разрешение да замине – и от своя страна огорчени, но и ядосани, австрийците искат Мурдаров да напусне института до 29 февруари 1984-а (заедно с преподавателите от Полша и СССР). От София се опитват да възразят, но австрийците са непреклонни и Мурдаров се завръща в Института за български език към БАН (и към донесенията за българските си колеги).

Мурдаров е вербуван за агент на ДС през август 1975-а, но има запазени донесения още от юни 1974-а. Последното му запазено донесение е от юли 1985 г., но е възможно и дори твърде вероятно сътрудничеството му да е продължило и след тази дата. За Австрия заминава отново след промените, през 1991 г., за да смени на поста директор на българския културен институт „Дом Витгенщайн“ един друг секретен сътрудник на ДС, Вера Мутафчиева. Може би това е знак на благодарност към един „дисциплиниран и изпълнителен агент“.

"Площад Славейков"