Българските власти трябва отсега да мислят какво да прават в средносрочен и дългосрочен план с отрасли като металургията, въгледобива, енергетиката, производството на цимент и горива. Те ще бъдат сред най-тежко засегнатите от дългосрочна стратегия за защита на климата, която Европейската комисия обяви днес.

Тя предвижда до 2050 година ЕС да произвежда толкова парникови газове, колкото и поглъща, т.е. да бъде "климатично неутрален”. Сегашните цели на ЕС са до 2030 година да намали с 40 на сто въглеродните си емисии в сравнение с 1990 година, а до средата на века да ги намали с 80 на сто спрямо 1990 година. Те включват междинна цел за 60-процентно намаление на емисиите до 2040 година.

Това обаче не е достатъчно, за да бъдат изпълнени ангажиментите на Европа по Парижкото споразумение за климата от 2015 година. Неговата цел е светът да спре глобалното затопляне под 2 градуса Целзий, за предпочитане до 1,5 градуса. За да бъде реализирана, ЕС трябва за същия период да постигне нулеви нетни емисии, което изисква допълнителни усилия. Те ще се изразят в увеличаване на инвестициите в сектора от 2 на сто от БВП днес на 2,9 на сто от БВП или €290 милиарда годишно.

Стратегията не е законодателно предложение. Очаква се държавните и правителствените ръководители на ЕС да се произнесат по нея на среща на върха в Сибиу, Румъния на 9 май 2019 година. Държавите членки трябва да представят своите проекти на национални планове в областта на климата и енергетиката пред Европейската комисия до края на тази година.  

Първото обсъждане на стратегията ще бъде на 14 декември в полския град Катовице в рамките на 24-та конференция на страните подписали Парижкото споразумение. България попада в групата на държавите от ЕС, които твърдо не са съгласни съюзът да  повишава сегашната си амбиция, особено що се отнася до целите до 2030 година. В тази група попадат още Полша, Унгария, Чехия, Литва, Латвия, Малта, Естония и Словакия. За повишаване на европейските ангажименти за климата са Швеция, Франция, Финландия, Холандия, Дания, Испания, Португалия, Люксембург, Словения, Италия и Обединеното кралство.

"ЕС изпълнява най-амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно е отговорен едва за 9,6 на сто от дела на глобалните емисии", четем в българската национална позиция за конференцията в Катовице. "Не може и не трябва да се очаква, че сам Съюзът може да се справи с глобалния проблем изменение на климата, дори ако намали емисиите си до нулеви нива. Категорично не можем да приемем увеличаване на амбицията на ЕС по отношение на целите до 2030 г." 

В днешния документ Комисията разглежда осем сценария за намаляване на емисиите. Те предвиждат Европа да увеличи енергийната си ефективност и дела на възобновяемите енергийни източници, да използва повече алтернативни горива и да електрифицира транспорта си. ЕС ще трябва или да засили използването на биоенергия и строежа на хранилища за улавяне на въглероден двуокис, или да премине към по-нисковъглеродни технологии и потребителски решения, като в същото време въведе т.нар. "кръгова икономика", която се основава на повторната употреба и рециклирането.