- Г-н Стойчев, да се върнем малко назад към убийството на Виктория Маринова. Как обяснявате спонтанната обществена реакция – че става въпрос за поръчково убийство, и от друга страна – реакцията на премиера Бойко Борисов, който твърди, че е имало организация за очернянето на България.

Обществената реакция бе спонтанна дотолкова, доколкото по принцип в България сме в режим произвеждане на сензации от всичко, дори от непроверени неща. Не мисля, че става въпрос за някакъв сатанински умисъл, който да очерни България – така както Борисов го представи, но всеки един повод, всяко едно убийство, всяка една катастрофа се използва от изнервените политически опоненти да се уязвяват едни други. В случая т.нар. опозиция в лицето на БСП, т.е. неуправляващите партии се опитаха да атакуват правителството по всички възможни начини.

- Реакцията на т.нар. опозиция дойде доста след тази на обществеността, голяма част от която припозна конспиративните теории за убийството.

Такава е средата. Това е като с корупцията – когато страшно много се говори, че „всичко е корумпирано, всичко е корумпирано“, насажда се по всички възможни канали, в един момент хората започват да виждат корупцията дори там, където я няма. Така е и с това убийство – твърде много се преекспонира темата с това, че някой прави някакви разследвания, друг му влияе, трети произвежда фалшиви новини. Цялата идея с фалшивите новини се втълпява на хората от всички страни. Случва се нещо такова и всеки започва да спекулира. Защото нещата, които станаха, бяха спекулации.

Това, че спекулациите са спонтанни, не ги прави по-малко спекулации. А защо вече всеки може да спекулира във фейсбук – да пише, да се съмнява, да задава въпроси, е друга тема. Това е нов начин на публично общуване. Той стана модерен, откакто американският президент Доналд Тръмп започна да ръси туитове за щяло и нещяло. Тези тип неща са в негов стил – „Кой уби журналистката?“ или „Защо журналистката бе убита, след като излъчи разследването за „Джи Пи груп“, пет въпросителни“... Това са уж въпроси, които внушават някакви твърдения в себе си.

- Ние тук с нашата си реакция ли подведохме партньорите на ГЕРБ в ЕНП, или и в чужбина убийството на журналист в България изглежда като абсолютно възможен сценарий, който не подлежи на коментар?

Туитът на Манфред Вебер (основния кандидат на ЕНП за председател на Европейската  комисия, б.р.) бе същият – много сме загрижени, трето убийство поред (след Малта и Словакия). Той директно не твърдеше нищо, но внушаваше, че става въпрос за политическо убийство. Да не забравяме, че идват европейски избори и Брюксел е в режим на кампания. Вебер нямаше как да не реагира. Друг е въпросът дали лично той е написал този туит – или по-скоро някой от екипа му е избрал един от няколко възможни варианта.

- Борисов реагира доста остро специално по адрес на Вебер - заплаши, че няма да го подкрепи за ЕК. Това показно че е фактор в международната политика ли беше?

Това отново вади синдрома „Тръмп“, или „Виктор Орбан“, що се отнася до ЕС. Унгарският премиер показа, че може да си лошото момче, да критикуваш всички и от това за теб нищо да не следва. Напротив – ставаш много популярен вътрешнополитически, а на всичкото отгоре ставаш и пример за подражание, включително по нашите географски ширини. Според мен Бойко Борисов много се гордее с приятелството си с Орбан и начина, по който той комуникира. И в този случай се опитва поне визуално да бъде като него. Това е в единия пласт.

В другия е, че наистина с този туит Вебер малко или много му заби нож в гърба. Защото до този момент Борисов беше солидарен с всичко, което идва от ЕНП – с Жан-Клод Юнкер, с Ангела Меркел и с всичките му приятели, с които той подчертава дебело, че е приятел, че следва правата линия, че е съгласен с нещата, които те предлагат. И в един момент, когато той се чувства притиснат, те моментално отиват на другия бряг срещу него.

От една страна, секси е да се репчиш на Брюксел за пред избирателите най-малкото, или поне така си мислят популистки настроените лидери в България, а Борисов, мисля, е от тях, и от друга страна – наистина простосърдечно министър-председателят си каза – ето тези са ми приятели, сега говорят срещу мен и аз съм им обиден. Разсърди се, както правят децата в детската градина.

- С основание ли все пак?

С основание, но реакцията е наистина малко незряла за политик най-малкото с претенции да бъде от международен калибър.

- Споменахме Орбан – как ви звучи позицията на правителството в подкрепа на обвиняваната в нарушаване на демократичните ценности Унгария: подкрепяме Орбан, защото утре това може да се случи и на нас. Т.е. ние се възприемаме като държава, в която демокрацията е застрашена. Или подкрепяме Орбан, защото задаваме курс към модерното напоследък „Европа на отечествата“?

Между България и Унгария има една принципна разлика – в Унгария до голяма степен системата на управление е рационална. Там, за да направиш нещо, трябва да го облечеш в институционална рамка – трябва да промениш закон, конституцията, да създадеш институции, защото обществените отношения се регулират през нормите и институциите.

- Не е ли така навсякъде?

Не. В България като едно източно общество имаме институционална фасада. Какво пише в законите и какво правят институциите е нещо твърде пожелателно. То се използва като параван, зад който регулираме отношенията си по начин, по който сме свикнали от памтивека да го правим.

От тази гледна точка на българските правителства никога не им се е налагало да правят това, което Орбан прави в Унгария – да сменя конституцията и т.н. В България всички тези неща можеш да ги правиш, ако си на власт. Можеш да ограничаваш, да натискаш, да репресираш с регулативните и административните функции на държавата, без реално да даваш формален повод за каквито и да е било упреци.

Затова мисля, че България не е в същата ситуация – тук, ако искаш да натиснеш някого – фирма, лице, можеш да им направиш много неща, вместо да сменяш конституцията: да им пратиш денонощни проверки от НАП, от останалите регулативни органи и пр. Което след това дори изглежда като прилагане на закона.

- Значи припознаваме „новото модерно“ по-малко ЕС, повече „Европа на отечествата“?

Това е. В България Орбан се възприема като някакъв вид символ. Той е символен образ на човека, който казва – стига толкова европейска либералщина, време е да си гледаме нашите изконни традиции, да се самоидентифицираме. Вече спираме да поставяме европейската интеграция на пиедестал като нещо безкритично добро, към което се стремим и се опитваме да се променяме нонстоп, време е европейците да приемат, че ние сме такива, каквито сме, че си се харесваме такива. Това е много удобно за България.

- Защо? Нали непрекъснато се натъртва какви верни евроатлантици сме.

Защото това е извинение за отказ от реформи. В момента от Брюксел казват – вие ни лъжете, обещавате да си реформирате съдебната система, да направите ясни и точни правила на играта и да ги спазвате и т.н., а вместо това постоянно бълвате ново и ново законодателство и нови и нови институции за борба с корупцията, като КПКОНПИ например, които нищо не произвеждат просто защото няма реално желание за борба с тези неща. Т.е. маскирате вашето уж желание за промяна с вашето административно усилие, което води до едно социално нищо.

Понеже вече години наред това ни се повтаря, въвеждат се механизми за проверка за сътрудничество – в един момент намираш перфектното оправдание: „Ами ние сме си такива! Не можем да се променим, ама и не трябва да се променяме, защото такива, каквито сме, сме си ценни сами по себе си.“

Това е перфектното оправдание. След като могат да го правят унгарците, поляците, чехите, и ние така ще си правим. Щом за тях може да има отстъпки, и за нас ще има отстъпки.

- И тук идва „консервативната вълна“…

Именно. Това се представя като консерватизъм, като традиционализъм, като тържество на семейните ценности.

- Едно изследване, поръчано от евродепутата Николай Бареков (което никой така и не видя на хартия, б.р.), случайно или не посочи ГЕРБ като най-разпознаваемата като консервативна партия у нас. Как да тълкуваме това „подаване на топката“?

От поне три години има кръгове и хора, които се опитват да тласнат Борисов в тази посока – да се представя като консервативен политик и лидер, който държи на консервативните ценности. Друг е въпросът какво се разбира под консерватизъм в България. Това е една торба като кутията на Пандора, от която буквално може да излезе всичко.

Консерватор можеш да бъдеш, ако си православен, можеш да бъдеш, ако си протестант и т.н. Никой не определя какво е това консерватизъм – подлежи на някаква дефиниция, която никой не прави, но всеки си го лепи като етикет.

Какъв е бил до момента Борисов – ами до момента Борисов беше конформист. Мисля, че ако реши да бъде консерватор, това също ще бъде част от конформистката позиция, ако стане модерно да си консерватор. Той е с ЕНП поради факта, че тя беше най-силната група и към момента все още е и групата, която събира най-много симпатии – най-популярната е, това е смисълът на „народна“ партия. А той е с популярните неща.

Въпросните кръгове хора се опитват да го тласнат в посока към консерватизма и го правят, защото смятат, че консерватизмът е новата популярна идеология. Следвайки успехите на Тръмп, на Орбан, на турския президент Реджеп Ердоган, който също е такъв тип политик – който връща страната назад от едни доста високи нива на обществена модернизация, постигнати от Кемал Ататюрк.

- БСП се държи по същия начин – подкрепя Орбан, срещу Истанбулската конвенция е и пр. Какво излиза – управляващи и опозиция изповядват една и съща идеология?

Дълги години, когато консерватизмът още не беше популярна идеология, казвахме, че обективно погледнато, през 90-те години консервативната партия трябва да бъде БСП. Защото тя иска запазване на някакви традиционни ценности, а традиционните ценности през 90-те бяха наложените от комунистическата партия, а предходните – от царско време – бяха изтрити от съзнанието на хората.

В момента се търсят някакви репери, които свързват комунизма с православието, отбягва се много умело темата с монархията. В момента е много модерно да бъдеш консерватор, без да си монархист. Това е абсурдно. За хората, които казват – аз съм консерватор, но държа на републиката, питам – ОК, за теб православната църква част ли е от тази консервативна постройка и те казват – да. Тогава показвам едно решение на Светия синод от 2015 година, според което Негово Величество Симеон Втори, цар на българите, трябва да бъде споменаван във всички литургии на Българската православна църква и на всички храмове. Т.е., ако аз съм консерватор и съм православен християнин, трябва да признавам и правото на Негово Величество Симеон Втори като цар на българите да представлява юридически институт. Или иначе казано, като консерватор трябва да признавам и монархията.

Ето тези хора сега имат голям проблем. Православната църква е мост между консерватизма и монархизма – няма как, ако си почтен човек, да приемаш едното и да отхвърляш другото.

- А какви са „Обединени патриоти“ в този смисъл? Ето, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров например се представя като вярващ човек, ВМРО – като пазител на изконни ценности.

Конформисти от ента степен. Ако наречем ГЕРБ конформистка партия, въпросните три формации „Атака“, ВМРО и НФСБ са някакъв вид патриоти от кръчмарски тип, които стоят и се бият в гърдите и ти приказват врели-некипели.

Например за тези формации някои обичат да казват: „Волен тотално е откачил“, или „Валери тотално е откачил“, докато на техния фон „Красимир стои много добре“. Да дадем пример за реалността: знаем ли каква е позицията на ВМРО-БНД по отношение на обучението на турски език в българските училища – те са твърдо против, щом си в България и ходиш на българско училище, трябва да учиш български език. А знаем ли какво е отношението на ВМРО-БНД по въпроса за обучението на децата по български език, които живеят в Сърбия? – Там трябва да има! Щом си българин в Сърбия, трябва да имаш право да учиш български в училище, ама ако си турчин в България, нямаш право да учиш турски език в училище.

Прилагат се двойни стандарти. След като искаш защита на етно-национално групови права – на собственото си национално малцинство в Сърбия, трябва да бъдеш готов да приемеш признаването на същата доза права на турците в България.

Такива шизофренични позиции при тези хора можете да срещнете навсякъде.

- Но тези хора са във властта и общото мнение е, че са силните на деня и само те могат да свалят правителството на Борисов.

Не, не могат да свалят правителството на Борисов. А са във властта, защото въпросните хора и кръгове, които се опитват да вкарат Бойко Борисов в този консервативен клуб, измислиха тази коалиция. Те не само измислиха коалицията ГЕРБ–„Обединени патриоти“, но измислиха и „Воля“ на Веселин Марешки като един тръмпистки проект, който да обере всички хора, искащи някаква алтернатива, например – аз съм консервативно определящ се и харесвам политици като Тръмп, ама никога няма да гласувам за Бойко и никога няма да гласувам за онези тримата, защото ги смятам за леко откачени или са ми неприятни, затова си гласувам за новия пич Марешки, бизнесмен. Марешки забележимо винаги е с мнозинството. Той беше вкаран от тези хора там.

- Въпросът беше дали „Обединени патриоти“ може да последват съдбата на Реформаторския блок и да повлекат управлението надолу?

Няма да я последват, защото за разлика от Реформаторския блок тези три партии са изключително прагматично ориентирани – да стоят във властта им е топ приоритет.

- ДПС активизира говоренето за правителство на националното съгласие, лидерът на БСП Корнелия Нинова е непрекъснато атакувана от вътрешната опозиция и се говори, че успехът на левицата на местния вот ще определи съдбата й начело на партията. Можем ли да кажем, че се задава коалиция по германски модел?

Според мен това е изключено. Вариантът, който стои, е правителство само на ГЕРБ, което е подкрепено от ДПС. ДПС системно си го заявява, в т.ч. с изказването на почетния председател Ахмед Доган, според което ГЕРБ няма алтернатива в момента и че ОП са вредни във властта (и конкретно Валери Симеонов) и ако те бъдат изхвърлени, ДПС ще компенсира тази подкрепа.

- Имиджово никой не иска да влиза в открита коалиция с ДПС, в т.ч. ГЕРБ.

Да, затова казват – вие си направете самостоятелно правителство, а ние ще ви подкрепяме.

- Всеки път, когато ГЕРБ подкрепи законопроект на ДПС или обратното, веднага се надига обществена реакция. На практика Движението и сега подпомага управлението – на него и на БСП се дължи кворумът в парламента.

И сега стратегията на ДПС е да докара подобна обществена нетърпимост за подкрепата на ОП. Защото в един момент и тези хора ще станат нетърпими като ДПС. Волен излиза с барабанче за някакви пари, събира се с Бареков, постоянно има скандали. В крайна сметка дамгата, която ДПС носи върху всеки, с който се коалира, може да бъде прехвърлена на още някой. Може да стане в един момент така, че да си в коалиция с „Атака“ и с Волен да е също толкова дамгосващо, колкото да си с ДПС. И като седнеш да мислиш рационално, по-добре да си с тия, отколкото с ония, защото поне първите са с всичкия си. Така ще изглежда отстрани.

- Има ли вариант, според който „Обединени патриоти“ придобива европейски облик, ако Сидеров успее да ги вкара в Алианса на европейските консерватори и реформисти и ОП, ако се яви единна на вота за Европарламент, вкара заветните трима-четирима евродепутати. На фона на тоталното разминаване между вижданията на „Атака“ за Русия, анексията на Крим, Донбас и пр. с тези на АКРЕ.

В България свикнахме да гледаме на европейската политика като на образец за нещо съвършено. Европейската политика си е като всяка друга политика и в нея има мръсни сметки и игри. Европейските партийни семейства ще приемат всеки, който има парламентарна подкрепа и тежест, просто защото си гледат гарантирането на собствената парламентарна група в ЕП и на собствените си мнозинства. Затова колкото откачено да изглеждат Волен или Бареков, те ще искат да ги привлекат към себе си, защото това са едни места в парламента.

- Заради непрекъснатите крамоли в ОП периодично тръгва слух, че Борисов ще подаде оставка, а новият вот ще е заедно с местните избори наесен догодина. Има ли основание за тези слухове?

Не вярвам да подаде оставка в този момент. Защо да го прави? До 2021 година си има мандат. Има удобно мнозинство в парламента, което е гарантирано до трета степен. Едно, че от ОП никога няма да тръгнат да го саботират, а дори да го направят, ще е частично – Валери Симеонов беше най-слабият бушон.

- Кой разпределя порциите във властта днес в контекста на публичните обвинения срещу „Джи Пи груп“? И не само – в публичното пространство битуват „обществени тайни“ за поне пет големи фирми, които печелят и големите търгове.

Ахмед Доган направи много хубава социална диагностика навремето, като каза, че около всяка партия има обръчи от фирми, с които тя работи, отглежда ги. Това винаги е било така, без изключения – от 1990 година до сега. И другото, което казва Доган, е, че важен е не този, който има депутати, а този, който има позиционирани хора в изпълнителната власт, чрез които се разпределят порциите в държавата, т.е. тези хора, които правят заданията на обществените поръчки и които след това одобряват кандидатите за тези обществени поръчки. Това е перфектна социална диагностика и не е нужно да си от кухнята, за да виждаш тези неща. Така че всяка една партия го прави, в т.ч. и ГЕРБ.

- Не е ли отживелица това с „отглеждането“ на фирми, при положение че едни и същи компании се чувстват еднакво комфортно при различните видове власти?

Те са успели да влязат в обръчите на всички партии. Ясно е, че тези фирми не стоят да чакат някой да им хвърли поръчка. В момента, в който започнат да генерират капитал, гледат да си утвърдят позициите и който и да дойде на власт, те да са позиционирани добре.

Вече имаме т.нар. мрежово завладяване на държавата. Става въпрос за мрежи, които са всепроникващи – всеки работи с кръг от приятели и познати, без оглед на партийната принадлежност, така че в крайна сметка мрежата да е винаги добре. Правим си взаимни услуги, познаваме се, чуваме се по телефона и така си вървят нещата. От тези мрежи горят някакви бушони, когато нещо са сгафили или когато обидиш някого жестоко, какъвто бе казусът с кмета на Симитли.

- Какво демонстрира Борисов, като еднолично оттегля фирми от големи проекти, като това не касае само случая „Джи Пи груп“ сега, а и стари случаи от предходния му мандат?

Нещо да се случи, като ги оттегли първия път? – Нищо не се случи. Това отново е за медийна употреба. Говори се: „Джи Пи груп“, „Джи Пи груп“, „Джи Пи груп“… И така пет пъти, включително и в контекста на убийството в Русе, и Борисов е разпоредил всичко да се спре. Той няма да спре реално поръчките и тези думи ще си останат само на думи. Самата фирма едва ли не като реверанс към него каза – ето, оттегляме се. Което означава най-малкото, че те работят в унисон.

Наблюдавам отдавна, че в България хора, които са във въпросните мрежи, започнаха да се уморяват от тази фасадност. Източните общества са общества на фасадата и те обичат да играят за пред хората на институционалност. Борисов в момента демонстрира, че до някаква степен му е писнало да се занимава с това нещо, омръзнало му е да играе тази демократична игра, тъй като всичко от него зависи. Неговата мрежа си го слуша – нещата, които прави неформално, като се разпорежда – на този няма да му давате поръчки, на този ще му давате. Просто до такава степен са се разпищолили вече, че дори не се преструват, ами си ги говорят нещата, както биха си ги говорили и на кафе.

- Днес може ли да обърнем „сентенцията“ – вместо обръчи от фирми около политиците – обръчи от политици около фирмите?

На практика вече няма такъв тип обръчи, ами става въпрос за „всички сме си познати и приятели“. Единият е бизнесмен, другият е прокурор, третият е съдия, четвъртият е политик, петият е висш духовник и те си правят услуги един на друг. Няма шефство в мрежата, няма йерархия. Можеш да помолиш някой за услуга и той да ти я върне, но не можеш да наредиш на някого в мрежата – например на фирма – ти сега ще ми дадеш тези пари, защото аз иначе ще те натисна.

То е ясно, че фирмата може да бъде натисната по-репресивно, но тя има други неща срещу теб, в т.ч. компромати. Всеки го знае – когато дадена фирма прави „отчисления“, тя събира информация за това – дали чрез снимки или свидетели, за да държи после тези администратори в зависимост. Всички държат един за друг компромати в тази държава и по този начин се гарантира „почтеността“ в рамките на мрежата.

- Част от тази симбиоза ли са били недосегаемите през годините Арабаджиеви, Баневи, Миню Стайков, Димитър Желязков? Не можем ли да повярваме в хипотезата, че държавата най-после е решила да си влезе във функциите? Какво ни казват с акциите срещу тези известни персони?

Има хора в тези неща, които управляват чужди пари, не собствени, и в един момент се самозабравят. В този момент идват въпросните акции, за да им се напомни кой откъде е. С Цветан Василев беше абсолютно същото. Подрязват ти малко крилцата, за да се сетиш кой ти е дал парите, откъде си тръгнал и къде отиваш. Не им придавайте на тези хора някакви свръхкачества.

Друг вариант е, че тръгват много да приказват, да спекулират с твоето име. „Ти знаеш ли кой съм аз, какви хора имам и сега, като звънна на Бойко, той ще ми вдигне телефона и знаеш ли какво ще ти направя...“ Това нещо се разчува. Така става. Чисто махленски се движат тези работи.

Всъщност удивителното е, че доста хора не могат да си представят наистина как чисто интелектуално ограничени типове са на високи позиции в тези схеми, а то се оказва така, защото всъщност успешната стратегия в този тип отношения не е да си много начетен, а да си интуитивно интелигентен – да си хитър, съобразителен, да си пресметлив – неща, на които те учи улицата, не университетът. Тези хора това умеят.

Затова винаги казвам, че в България, ако искаш да разбираш какво се случва в политиката, не трябва да учиш политология, а трябва да учиш криминология.

- Т.е. да зачеркнем целия разговор дотук – за консерватизъм и някакви политически идеологии, които партиите ни изповядват?

Престъпното поведение е много по-показателно за това какво се случва в страната, отколкото всякакви политически идеологии и теории за властовите отношения, които са публични в този характер. В България над 70% от политиката е непублична. Останалото е публично, и то обяснява непубличното – ляво, дясно – това е фасада. Кой е ляв и кой е десен, кой е консерватор и кой е либерал в тези неща. И хората си го говорят – говорят за кервана и камилите, за интереса, дето клати феса, и всякакви такива неща.

Ако се намерят журналисти, които започнат да пишат за схемите – нищо не им се случва. Защо? Защото българският криминален контингент и лицата, които са в тези мрежи, се кефят, като ги покажеш какви големи играчи са, какви големи схеми въртят. И си се хвалят един друг: „Глей, глей какъв голям ме изкараха.“ Кога може да пострадаш – когато им се набъркаш в личния живот, като пишеш на кого жена му му изневерява и пр.

Имаше журналисти в България с градени имена, които започнаха да говорят, говорят, говорят срещу властта и сега никъде не ги вземат на работа. Вече ги вземат за луди.

- Ето, президентът Румен Радев се заяви, макар и с условността, че още не му е времето, за алтернатива. Би ли могъл да представлява такава?

Той в момента иска да се заяви като алтернатива на Бойко Борисов персонално, защото има амбиция да се заяви като следващия човек номер едно в държавата. Определено много се старае в сравнение с началото на мандата. Сега говори смислени работи – такива, каквито всеки си говори вкъщи. Изпълнява замисъла на Ахмед Доган – към момента няма алтернатива, но скоро ще има – казаха и двамата. Той вижда себе си като такава алтернатива.

- Как човек от професионалните среди, влязъл в политиката изведнъж, дава такава скорошна и смела заявка?

Борисов да не би да не влезе в политиката от професионалните среди?

- При него имаше нещо като „кариерно развитие“ – главен секретар на МВР, столичен кмет…

И Румен Радев ще има израстване през годините, има си мандат в президентството, ще се формира като политик. Борисов четири години беше главен секретар и стана политик. Румен Радев ще стои още четири години в президентството и ще стане политик.

----

* Интервюто на Пламена Игнатова с политолога Стойчо Стойчев е публикувано в ноемврийския брой на сп. "Клуб Z". Още материали от същата авторка можете да видите тук.