Григор Димитров ще започне 2019 г. с нов човек в щаба си - величието Андре Агаси, с нова ракета и нови надежди. Това става ясно от първата част от голямото му интервю за бТВ, екип на която посети първата ни ръкета в Монте Карло, където той живее между турнирите, а сега се готви за новия сезон.

Извадка от разговора на журналистката Десислава Стоянова от предаването "Преди обед" с Григор разбуни духовете още снощи. Там той казва, че няма да играе на турнира "София оупън" в началото на февруари, тъй като го счита за "частен турнир" и очевидно пренебрегва, като причината за това остава неизяснена.

„Краят на миналата година бе мечтан, да, тази година не играх най-добрия си тенис, но положих много усилия за различна част от тениса, казва Димитров. - Извън корта подобрих много неща, които другата година ще ми помогнат много. Работих върху тялото си, ракетата си, неща, които ще ме подготвят да печеля големи турнири. Аз също имах очаквания към себе си, имаше някои неща, върху които трябваше да поработя, ракетата бе едно от тези неща. Можех да си го позволя, имах добра ранглиста (класиране, бел. ред.). Колко години вече съм в топ 20, ако това е ужасяващо, нека това е ужасът, който мога да живея. Годината не бе добра в тениса, но трябва да се отчайвам ли? Напротив. Толкова много неща съм подобрил. Не, тенисът не е всичко, чувствам се по-добър като човек. За мен това е малка победа.”

„Работих върху неща, които мисля, че може да ме направят по-добър в тениса. Ракетата - имам инженер, с който работя от 10 години. Трябваше да изпробвам ракети, за да мога да съм на 100 процента. Още отсега се вълнувам за другата година. Започваме наново, не искам да разочаровам и себе си. През 2019 година започваме от Бризбейн, не искам да мисля занапред. Не искам да си казвам: искам да играя финали. Започваме с много нови неща, Андре в отбора, нова ракета, нов период между сезоните, стъпка по стъпка ще разберем къде искаме да сме в средата на годината.”

Той не крие, че все пак е недоволен от представянето си през 2018-а:

„Не, разочарован съм, не мога да го крия, имаше седмици, които ги преживях много. Исках да защитя титлата си, да се класирам там (бел. ред. явно визира финалите в Лондон), това е голямо разочарование за мен, но някой път трябва да лъжеш себе си, иначе няма как да събереш после сили, ако самият ти не можеш да направиш следващата крачка.”

За Андре Агаси, който влезе в екипа му в края на сезона, Григор разкрива следното:

„С него имаме много специална връзка, с тениса със сигурност може да помогне, но повече е психическа нагласа, друго е да знаеш, че някой е минал през този път. Обичам да споделям, има доверие от пръв поглед, инициативата бе изцяло моя, да го питам дали може да ми помогне. Прекарах много време с него, 2-3 пъти ходих във Вегас, има идеи, които ми харесват. Съвпадат с мен и играта ми. Предстоят ни добри месеци. Ще има седмици, които ще бъде с мен, но не сме го обсъждали сега. Психика... Може да говори с мен на всяка тема. Ако трябва да играя четвъртфинал, полуфинал в Австралия, мога да споделя с него... Не знаеш коя дума може да ти повлияе. Това са тъмните моменти, искаш да добавиш тези 1-2 процента. Всичко е в твои ръце, аз играя, аз взимам решенията в корта, аз решавам къде да сервирам. Това е парадокс в тази игра. И на себе си искаш да докажеш, че може да поддържаш тази концентрация през цялото време. Не съжалявам за неща в кариерата си за момента.”

Как е отпразнувал титлата в Лондон през миналата година?

„Нормално, спокойно, защото, да, световен шампион и така, но цял живот работиш за това нещо. Когато го получиш, това е задоволство. Може би с възрастта ме кара да се чувствам по-горд със себе си. Баща ми, майка ми бяха там, близките ми приятели, треньорът ми, Георги Стоименов (бел. ред. неговият мениджър), хората, които са били до мен през тези години. Това бе за тях. Одобрение за себе си, че съм станал такъв играч, че съм достигнал това ниво. Трябваше да го асимилирам. Следващият ден директно трябваше да съм в Би Би Си, нямаше време да помисля. Дори да спечелиш турнира, в понеделник трябва да играеш отново.”

Григор се върна в детството си в Хасково.

"Ставахме рано с баща ми да тренираме в една зала с изпочупени прозорци при -6 или -7 градуса. Трябваше да играя с ръкавици. Никога не съм си мислел, че няма да успея и може би това е един от най-големите ми плюсове, споделя Гришо. - На всеки един турнир всеки казва: "Не сме виждали толкова български знамена!". Оценявам го това, горд съм да съм българин в България."