"Искам, искам, искам и все така заспивам."
Милена („Охолен живот”)

 

Учени твърдят, че средностатистическото говедо, ако го набиеш веднъж в една мерá, повече не се връща да пасе в нея. Човешкото същество е единственият добитък, който всяка  година се спъва в един и същи камък, т.е. – все повтаря една и съща грешка. Например тази: при еднакви и дори влошени изходни условия, да очакваме да се получи по-добър и удовлетворителен резултат в дадено уравнение.

Ето например:

През 2018-а пак се надахме накрая да му дадат на този политически елит нещо. Например от 3 до 5 години при първоначален общ режим... Те му дадоха европредседателство и отлични оценки за това. Че чак ни дават за пример на съседни народи – като в някакъв тъп виц.

Искахме борба с корупцията – получихме махленска кметица, която показно си агонизира в ареста над 8 месеца, докато изгние. Присъдата евентуално някой ден – е съвсем друг въпрос.

Искахме европейските институции да „слязат” при хората... Но нямахме предвид направо да се изтъркалят по стълбите при тях и да им викат „чшшш – ти мене уважа’аш ли ме” и „дай пет!”. Вместо послания, които да укрепват ценности, получихме ишиас, който крачи като в бостан и общо взето е недвусмислено послание дори за тези, които не знаят езици. А понякога просто го държат да не стане постлание.

Искахме да ни уважават „великите сили”: заради сармите с лозов лист, заради киселото мляко, киселото зеле, киселите патриоти, киселите батки по морето... Заради държавата с най-старото име в Европа или най-малкото заради това, че гражданското съзнание кара демоса да играе хоро на магистралите, на второкласната и третокласната пътна инфраструктура и понякога на макадама - навсякъде, все тая за какво! Вместо това получихме елха с „олигофрени”. А от другата страна – самолети на възрастта на „Топ гън”, щото с него сме си свикнали.

Искахме нови лица в политиката. Ще получим най-много Слави Трифонов, като гледам.

Искахме разговор за консервативните ценности. Получихме Бареков, вече полегнал сластно в тази ниша.

Искахме разговор за либералните ценности. Получихме дрона Карадайъ, а веднъж годишно и трептене в морфичен резонанс - какво ли ще ни сведат от Сарая.

Искахме една по-чиста планета – получаваме Белене.

Искахме една по-чиста София – циганите получават климатици и пелетни горелки за милиони. Които, разбира се, веднага ще бъдат продадени и пак ще си включат пружината от кревата в контакта.

Дощя ни се духовен подем. Получихме солташ... пардон - солпатриарх на Путин, който - почти мога да се обзаложа! - от цялото си сърце и душа не разбира какъв ни е проблемът, че точно тук чука по масата на президента и му говори  в стил "прави едно-прави две!"

Искахме подем в националната култура... Получихме галериста Сидеров.

Искахме съвременна литература... Получихме най-четената авторка на Столична библиотека, описваща кой актьор бие жена си вкъщи и кой се напива.

Поискахме лъскав светски елит... Получихме Мис Тигрова.

Искахме българският спорт отново да радва всички... Е, всички се зарадваха – дотолкова, доколкото поначало всички се радват на сеир. В случая - как му е лошичко на българския спорт и опитва безуспешно да си отвори водичка зад гърба на Бойко Борисов в Белград.

Въобще...

Да вдигнем наздравица и този път повечко да внимаваме какво си пожелаваме.