Сандра Калниете има невероятна съдба. Родена е през 1952 г. в руския сибирски град Тогур, където родителите й са депортирани по време на сталинисткия режим. Вижда за първи път родната си Латвия едва на 4-годишна възраст.

След като Латвия възстановява независимостта си през 1991 г. Калниете става дипломат. Била е посланик на страната си в ООН, Франция и ЮНЕСКО. По-късно е външен министър и временен латвийски еврокомисар.

В момента Сандра Калниете е евродепутат и зам.-председател на парламентарната група на Европейската народна партия (ЕНП). Автор е на редица инициативи срещу режимвите, които смята за тоталитарни. Преди два дни Комисията по външни работи към ЕП одобри докслада й за състоянието на политическите отношения ЕС-Русия, призоваващ за европейски „Закон Магнитски“.

 

- Г-жо Калниете, колко важна според вас е разликата между сегашния ви доклад за състоянието на политическите отношения ЕС-Русия и този по същата тема от 2015 г.?

- Тя е, че има по-голямо разбиране, че заплахата, идваща от Русия, се е увеличила. Предишният доклад бе дело на уважаемия ми колега Габриелюс Ландсбергис от Литва. Тогава обаче преобладаваше усещането, че атаката срещу Грузия от 2008 г. е просто един инцидент.

Оттогава насам обаче се случиха нападението срещу Сергей Скрипал, намесата в референдума в Каталуня, в този за „Брекзит“, в президентските избори в САЩ. Хибридната война рязко се усили. Само четирима души гласуваха против доклада, което е нещо възхитително. Вярно е, че имаше цели 15 въздържали се. Бих коментирала, че не са имали куража да гласуват „за“, но не са имали и достатъчно смелост да бъдат „против“.

- Какво имахпте предвид с думите, че „времето на красивия дипломатичен език по отношение на Русия свърши“?

- Този доклад е силно послание към Русия да спазва международното право. Ако не го направи, тя вече няма да бъде смятана от ЕС за стратегически партньор и ще продължим да действаме с всички възможни инструменти, за да я накараме да се подчини.

- Има ли шанс докладът да бъде приет от Европарламента?

- Убедена съм, че да. Очаквам той да бъде гласуван в пленарна зала през март.

- Да преминем към вашата личност. Мноззина отдават факта, че сте толкова настроена срещу Русия, понеже сте жертва на сталинския режим. Така ли е наистина?

- Не, не съм. Сталин умира само три месеца след раждането ми. И най-накрая на родителите ми е разрешено да се завърнат в Латвия. Разбира се, родена съм в днешна Русия, в Сибир, където родителите ми са били депортирани след окупацията на Латвия от СССР. Когато се върнахме, бях 4-годишна.

Майка ми бе много особен човек. И при тежките условия, в които живеехме в Сибир, тя спазваше европейските норми и традиции. Дори ако чашката беше метална, тя слагаше под нея подставка. Защото бе отгледана в семейство от средната класа, имаше нужда да се чувства латвийка и европейка. Мисля, че е предала това на мен чрез майчиното мляко.

- Мразите ли Русия или руснаците?

- Не, разбира се. Защо да ги мразя?

- Понеже постоянно обвиняват хората в Балтика, че са русофоби. Чувал съм твърдения, че дори бият тези, които говорят на руски.

- Това е нещо, което аз наричам руска пропаганда. Аз съм бивш посланик. И в това качество посветих голяма част от времето ми, най-вече когато представлявах Латвия в ООН, да опровергавам всички обвинения в дискриминация на малцинствата в моята страна, включително рускоезичното население. Това е вид политическа манипулация, която Русия използва от много години. Не става дума за мразене на Русия. Това, което мразя, е комунизмът и тоталитарният режим, който направи така, че толкова много невинни хора да страдат и да загинат. Ето това мразя.

- А руснаците?

- Съчувствам на руснаците, чиито мозъци в момента промива режимът на Путин. И ми е жал за тях, защото когато се събудят, ще бъде като по времето, когато СССР се разпадна, те си дадоха сметка в каква ужасна държава са живели. Същото ще се случи и когато приключи царуването на Путин. Защото ще дойде мигът, в който руската нация ще се събуди.

- От Москва се сипят обвинения за етнически руснаци в Латвия без гражданство, за дискриминация. Каква е истината?

- Трудно е да се обясни, но ще се опитам да го направя по един много кратък и ясен начин. Латвия не е нова независима държава. Ние възстановихме нашата независимост и заедно с нея – латвийското гражданство. Всички наследници на латвийски граждани, без значение от кое малцинство са – а ние имаме руснаци, поляци, литовци и други малцинства, живели в Латвия между двете войни – и съответно техните наследници получиха автоматично правото на гражданство.

За други, които са били заселени в страната ни по време на съветската окупация, с помощта на международни експерти бе изработен Закон за натурализирането. И е въпрос на свободен избор на всекиго да премине през процеса на натурализиране. Той е много по-лек от този, който един руснак трябва да мине например в Швейцария, където е необходим 15-годишен престой, после различни изпити. В Латвия са необходими общи познания по латвийска история, владеене на латвийски език (има няколко степени) и полагане на клетва за вярност към латвийската държава. И това е всичко. Бих казала, че изборът на тези, които са предпочели да останат без гражданство, е отговорност на Русия. Тя не насърчава натурализирането, защото налага различни финансови изисквания за пътуващите до нейната територия- едни за граждани на Латвия и друг страни на ЕС и други за  тези, които са руски граждани или нямат гражданство. В Латвия има доста хора с руско гражданство – такава е политиката на Москва към руснаците зад граница.

- Колко хора са заселени в Латвия по съветско време? И колко от тях са руснаци?

- Според официални данни в периода 1951-1990 г. у нас са дошли почти 2200 души от други части на СССР. Почти всички са били руснаци или рускоезични. Те са се заселили, като съветската власт им е дала икономически стимули.

- А колко руснаци са депортирани по времето на Сталин?

- Не са малко – поне по отношение на населението на Латвия. Има две вълни от депортации. Първата е през 1941 г., когато e депортирана и майка ми, тогава 15-годишна. В Сибир и ГУЛаг са изпратени 11 598 латвийци, 1789 евреи, 761 руснаци, 238 „други“ и 42-ма немци. Любопитното е, че най-много депортирани като процент от населението са евреите. Не забравяйте, че режимът на Сталин бе антисемитски. А евреите бяха най-богатите хора в Латвия.

Втората вълна е през 1949 г. Тогава отново депортират майка ми, завърнала се в родината само година по-рано. Тя е вече на 23 г. По същото време депортират и баща ми, който тогава е 18-годишен. Този път са депортирани 41 084-ма латвийци, 772-ма руснаци, 1114 „други“ и 4-ма немци. В тази вълна няма евреи.

- Русия обвинява също Латвия, че допуска паради на бивши бойци от СС...

- Не е съвсем така. Има само една противоречива дата. Тези, които са били мобилизирани в германската окупационна армия, я смятат за дата на основаването на Латвийския легион1. Неговите бойци се сражават на страната на нацистка Германия. Но те се сражават срещу съветските сили, които искат наново да окупират Латвия.

Но това много трудно може да бъде обяснено в международен план. Това са едни престарели някогашни войници искат просто да поменат другарите си, загинали във войната, умрели в ГУЛаг, Политизирането на това е много тежко за Латвия. Бях посланик във Франция и си спомням как президентът Жак Ширак и германският канцлер Герхард Шрьодер заедно положиха венец на гробището на загиналите на френска земя германски войници. Повечето от нашите войници, мобилизирани било в съветската, било в германската армия, се събират да почетат загиналите и тяхната смелост.

- Какво е вашето лично мнение за Латвийския легион?

- Дядо ми е бил в Легиона. А след войната е отишъл в гората, за да се съпротивлява срещу съветския режим. Той и другите действали в западната част на Латвия чак до 9 май 1945 г., когато предали оръжието си. Бил е заловен и изпратен в ГУЛаг, където е починал.

--------

1Латвийският легион е основан през януари 1943 г. по нареждане на Хитлер. Германските окупатори принудително мобилизират бойци в редиците му. Изборът е или Легионът, или трудов лагер в Германия. Опиталите се да се отклонят и от двете са изпращани в концлагери. Доброволците са по-малко от 20 на сто. Това са предимно хора от командата на колаборациониста Викторс Арайс. Те избиват масово евреи, цигани и психично болни.