Сръбската премиерка и нейната съпруга отскоро са родителки на момченце, Елтън Джон и партньорът му отдавна отглеждат двама сина, като и в двата случая опасенията, че децата биха могли да бъдат ощетени или нещастни, са определено неоснователни.

Но не всички еднополови родители са поп-звезди или премиери, което може да бъде и източник на опасения – дали тяхното потомство получава всичко, от което има нужда, дали детството му е пълноценно? Както сочи статистиката – и при този вид деца всичко е съвсем наред.

Аня Карличек, германската министърка на образованието и научните изследвания, наскоро поиска да бъде направено специално проучване за това как живеят децата на еднополови родители, опасявайки се, че при тях са налице изкривявания и евентуално би имало нужда от намеса на държавата. Нищо странно, имайки предвид, че министърката е против браковете на еднополови двойки, същевременно казва, че „Обществото се размества, без да говорим достатъчно за това“. Но популистката й активност се оказа първо закъсняла – такива изследвания отдавна са факт, второ – резултатите от тях не дават никакви поводи за тревоги.

„Показателни проучвания за отражението на съжителството с еднополови родители при децата няма. Моята преценка като майка на три деца е, че за развитието на малките е важно да живеят в такава емоционална среда, каквато могат да им осигурят само баща и майка“.

Това са тезите на г-жа Карличек, а на другия полюс са фактите, осигурени от допитванията, а именно, че децата на еднополови родители се развиват поне толкова добре, колкото тези с конвенционални майки и бащи. Обект на проучванията са били различни сфери – от отношението към родителите, психологическия комфорт, свързаните с чувствата или с поведението проблеми. Под внимание е взет и напредъкът в училище, а освен него – социалното развитие и сексуалната ориентация, както и половата идентичност. В нито една от тези области значителни разлики при децата в зависимост от сексуалната ориентация на родителите им не са били установени.

Изследване на Колумбийския университет категорично твърди, че децата на еднополови родители по никакъв начин не са ощетени. Пак в Съединените щати от 1986-та година насам се изследват плюсовете и минусите при децата от семейства, в които и двамата родители са жени, и никакво негативно отражение на хомосексуалността на родителите не е установено. До съвсем сходни изводи са стигнали и австралийски учени.

„Най-добрите ни приятелки са две жени, сключили брак, имат дете и се смеят и спорят точно толкова интензивно, колкото и ние с жена ми“, споделя заинтересован от дискусията читател.

Той пита и – как да се гледа в такъв случай на самотните родители, които едва ли не би следвало да бъдат определени като непълноценни, щом нямат партньор.

Германският Институт за младежта все пак излиза с предупреждение – че при децата на еднополови родители има определен риск за развитието, а именно – по линия на дискриминацията, която биха могли да проявят спрямо тях връстниците им. Но пък благодарение на близките отношения с родителите въпросните притеснения успешно биват смекчавани, а и родителите не биха могли да бъдат обвинени, че носят отговорност за провежданата дискриминация.

Накратко – видът на семейството е по-малко решаващ от начина, по който семейството живее и се отнася към децата си, смятат експертите. А коментарите под въпросната тема започват с „Не искам да раста с две майки или двама бащи“, минават през затрудненията при въпроса „И кой все пак е майка ти“ и стигат до заключенията, че г-жа министърката  Карличек е с твърде остаряло мислене, несъответстващо на новите реалности.

Те все пак не са толкова радикални – в Германия през 2015 (оттогава са последните статистически данни) има далеч повече хетеросексуални, отколкото хомосексуални семейства с малки деца – тези от втория вид са едва 7 000 или по-малко от един процент. А какво да се каже за децата от разведени хетеросексуални семейства, на които постоянно им се случва да се сблъскват с нова майка или нов баща – има ли проучвания за това, пита народният глас по форумите.

„Струва ми се, че има много други деца, които предизвикват повече загриженост и имат повече проблеми от тези, които растат с хомосексуални родители“, гласи още едно от мненията.

Този, който го споделя, разказва, че сред неговите близки познати има две „специални“ семейства, чиито деца се развиват доста добре и що се отнася до езика, и до образованието, и до социалното поведение. Обяснението е в по-внимателното отношение на този вид родители към децата – може би по-внимателно, отколкото е обичайно.

„Децата имат нужда от любов, подкрепа и кураж. Все едно дали идва от страна на две майки, двама бащи, майка и баща или самотен родител“, обобщава нещата един от участниците в дискусията.

А друг заключава, че „класическият“ модел не е гаранция за по-доброто или по-лошото възпитание – зависи до каква степен се грижат родителите за децата си, което на свой ред не зависи от вида на родителите.