„Чернобил”, изключителният сериал на HBO и британския канал Sky, завърши – и докато зрители и критици по цял свят не могат да сдържат вълнението си от майсторската работа на създателите му и тревожното хуманистично послание, редица големи руски медии се хвърлиха в атака срещу „поредните вражески лъжи”.

За „Кръстоносен поход на продържавните медии срещу сериал, който може да се гледа само в интернет и по платен канал, но се е превърнал в събитие от държавен мащаб”, пише в независимото издание „The Moscow Times“ Иля Шелепин. Той сочи за пример няколко публикации в най-тиражните медии в Русия.

В „Комсомолская правда” например подозират, че зад създаването на „Чернобил” стоят конкурентите на „Росатом”, които искат да ударят имиджа на Русия като ядрена сила. Друг популярен вестник – „Аргументи и факти“, нарича серията „ядрени таратанци“ и „карикатура, а не истина“.

„Липсват само мечки и хармоники!” — резюмира водещият на най-гледания новинарски тв канал в страната „Россия 24” Станислав Натанзон.

Като пример за лошокачествената работа на създателите на сериала той посочва пластмасовата дограма за прозорци, която не се е срещала в Съветския съюз. Тя може да се види, ако значително увеличите кадъра с един от жилищните блокове в Припят. Но критиците не се занимават само с такива дреболии.

„Академик Легасов наистина участва в ликвидацията на инцидента и след това изказа критики за организацията на ядрената индустрия в Съветския съюз. Но не го направи тайно! Той говори публично. Ето например негова голяма статия във вестник „Правда”, казва водещият и показва самия вестник със статията на Легасов.

Тези аргументи трябва да унищожат едно от основните послания на „Чернобил”: че държавата се страхува да признае грешките си – а понякога това води до тежки последствия. Но се оказва, че няма проблем, тъй като академик Легасов е можел да публикува критиките си в най-важния вестник на СССР.

„Но, уви – пише Шелепин, – както често се случва в руските държавни канали, водещият „разобличава” лъжа с помощта на собствена лъжа. Академик Легасов наистина е написал статия за „Правда” през 1987 г, но редакцията не я одобрява и не я публикува.”

По това време Легасов се чувствал преследван: Академията на науките не е приемала идеите му, Михаил Горбачов е отказал да му присъди званието „Герой на социалистически труд” (въпреки че награждава хората, работили с Легасов в Чернобил). След едно от съвещанията в Академията Легасов се обесил. И макар и две седмици след смъртта му, статията му все пак била отпечатана, през 1988 г.

Шелепин смята, че „Чернобил” е заснет доста точно, с голямо внимание към детайлите, но е уверен, че сега, след финалния епизод, ще започне голямата вълна̀ на разобличенията — без значение дали ще бъдат подкрепени с факти, или не.

Авторът посочва, че по-честен от всички останали парадоксално се оказал ултра-про-съветският журналист Анатолий Васерман, който казва:

„Ако англо-саксонците са снимали нещо за руснаците, то несъмнено не е вярно”.

Той поне няма да си губи времето да търси неточности в сериала – всичко в него поначало е „несъмнено невярно”.

Дори в Русия отдавна не се правят неоспорими исторически филми за Русия, припомня „The Moscow Times“ и търси отговор на въпроса защо продържавните медии предварително са били настроени против.

Неговото обяснение е, че зад това се крие съвсем нормална ревност и несъгласие чужденци да имат мнение за руската история: „само ние имаме право да говорим за нашата история, не се бъркайте в нея, тя си е наша”. Но случаят с Чернобил изглежда печално и радиацията не се ограничи само на територията на СССР.

Шелепин твърди, че сериалът на HBO е помогнал на много от неговите връстници да видят по различен начин аварията в Чернобил. Ако по-голямата част от филмите за бедствия стигат до кулминация – експлозия, в „Чернобил“ инцидентът в атомната централа е само кратка сцена в първия епизод, а самият сериал е почти изцяло посветен на страшната и безкористна борба на съветските хора с последиците от взрива.

И именно тези хора – с цената на живота и здравето си са спасили Европа. През какво им се е наложило да преминат – в известна степен може да се разбере, когато гледате сериала.

Авторът говори и за отношението към ликвидаторите в Русия – те не са почитани като героите, спасили Европа. Достатъчно е да се отиде на уебсайта на президента, за да се види колко често Владимир Путин се сеща за „жертвите на Чернобил“, много от които все още са живи и страдат от различни заболявания, причинени от радиацията. Путин се обръща към тях само на големи дати – последното му обръщение към ликвидаторите е направено в чест на 30-ата годишнина от произшествието през 2016 г. Преди това той си спомни за тях през 2011 г., по повод 25-ата годишнина.

Шелепин смята,че ликвидацията на последиците от аварията в Чернобил е не по-малко важна за континента, отколкото победата във Великата отечествена война.

„Денят на победата от ден на скръб, както беше преди, се превърна в шумен празник с военен парад. Събитията, свързани с Чернобил, никога няма да се превърнат в празник. И ако е невъзможно от тях да се направи празник на гордостта и величие, тогава е по-лесно да се забрави”, пише той.

Но въпреки това ще има опит да се даде по-различно обяснение за тази катастрофа. Тв каналът НТВ вече е обявил, че снима свой сериал „Чернобил”. В неговия сюжет агент на ЦРУ е изпратен в Чернобилската зона с диверсионни задачи. Режисьорът на проекта Алексей Мурадов се осланял на някакви маргинални конспиролози.

„Има хипотеза за вмешателство на американците в работата на Чернобилската АЕЦ. Много историци не изключват хипотезата, че в деня на взрива в Централата е работил агент на вражеските спецслужби”, цитиран е режисьорът Мурадов.

Приключенското криминале с международен заговор и офицер от КГБ, който се бори с американски шпиони, трябва да подмени историята за героите-ликвидатори.

Статията завършва с посочването на причината продържавните руски медии да търсят недостатъци на „Чернобил”. Това е срамът, че „за подвизите на ликвидаторите разказва американският канал HBO, а не ние самите”. Разбира се, във връзка с Чернобил Кремъл има още много основания за срам – преди аварията, когато се случва и след нея.

Площад Славейков