Всяка година, особено около 22 юни (деня, в който според официалната съветска историография СССР се включва във Втората световна война), оправданията за сталинизма и възхищението от Сталин в Русия нарастват. Междувременно на много места в страната се възстановяват стари паметници на „вожда на народите“ и се откриват нови. Разтревожен от увеличаващото се одобрение към този най-мрачен исторически период, преди няколко години един руски юрист се заема да докаже, че ЧК-НКВД-МВД (…и както и да са се наричали тайните репресивни органи на СССР) всъщност са престъпна организация, подобна на СС или „Гестапо“, която също заслужава осъждане и процес като Нюрнбргския. Кой е този човек и как успява да осъществи плана си, разказва в сайта на „Радио Свобода“ Дмитрий Волчек.

Името на Александър Бусаров се появява в руската преса само веднъж. През 2017 г. вестник „Московски комсомолец” (МК) публикува бележка за това как Върховният съд е разгледал делото на ефрейтор Савелий Дмитриев, който през 1942 г. се представил като часовой и стрелял по автомобил, напускащ Кремъл, в който пътувал народният комисар Анастас Микоян. Дмитриев е заловен и осъден на смърт, но е разстрелян чак през 1950 година. 67 години по-късно Върховният съд разглежда заявлението на Александър Бусаров, но отказва да реабилитира Дмитриев. МК пише, че Бусаров е започнал няколко „шумни съдебни производства, но лично не е присъствал на нито едно”.

Какъв е този човек и защо му е била нужна реабилитацията на Дмитриев?

През май 2019 г. представители на „Радио Свобода” се срещат с юриста Александър Бусаров в живописен европейски град, където живее повече от година. Той успява да изнесе от Русия истинско съкровище: десетки папки с документи на Главната военна прокуратура, Върховния съд, ФСБ, СВР, администрацията на Путин, включително такива с грифове „секретно” и „строго секретно”. Той нарича своя архив проект „Немезида” или „тайния Нюрнбергски процес”.

За руския юрист Александър Бусаров всичко започва от интереса му към семейната история. Потомък на офицер от НКВД, Бусаров се заравя в биографията на своя прадядо (разстрелян през 1939 г.) и колегите му – с надеждата да разбере как тези хора са станали палачи. И стига до заключението, че не всички са били яростни фанатици по природа, но работата им за престъпната организация довежда до психическата трансформация, която ги превръща в убийци.

А ако организацията е престъпна, тогава тя трябва да бъде изправена пред правосъдието. Но какво правосъдие може да има в страна, в която президентът е бивш служител на КГБ, а служители на същите служби заемат ключови постове на всички нива?

Тази верига от мисли довежда до зараждането на сложен план. Според замисъла на Александър Бусаров, юридическата машина на путиновата Русия трябва, без сама да го осъзнава, да произнесе присъда над системата на КГБ. Бусаров започва да събира информация за служителите на сталинските разузнавателни служби, които са били репресирани през 30-50-те години и не са реабилитирани. Открива няколкостотин такива: както неизвестни подчинени, така и видни фигури от репресивната система. Наказателните дела на нереабилитираните се съхраняват в архивите на ФСБ под гриф „секретно” и „строго секретно”, изследователи нямат достъп до тях.

Бусаров започва да подготвя заявления за реабилитацията на тези чекисти. Според руското законодателство всеки гражданин може да подава заявления за отмяна на присъди, дори и да няма роднинска връзка с осъдения. По замисъла на Бусаров, след като преразгледа случаите на сталинските убийци, Главната военна прокуратура е трябвало да реши, че те са престъпници и не подлежат на реабилитация, т.е. трябва ги осъди отново, но вече не по фалшивите обвинения в шпионаж и троцкизъм, а за престъпления по служба.

За да сработи планът, било необходимо да бъдат спазени две условия. Първо: да не се допуска никакво огласяване. Ако журналистите бяха узнали за „Немезида”, всичко би пропаднало. За да няма и най-малко изтичане на информация, Бусаров не споделя плана си нито с приятели или роднини, нито дори със съпругата си.

Второ: прокуратурата не би трябвало да се досети за истинските мотиви на Бусаров. Съответно той трябвало да изглежда като фанатичен сталинист, който се опитва да прослави сътрудниците на НКВД.

„Мисля, че те виждаха в мен човек, който възстановява доброто име на чекистите. Бях на лични приеми, разговарях с военните прокурори, общувахме в неформална обстановка и им казвах, че добрите чекисти трябва да бъдат отделени от лошите. Никой не виждаше в мен дисидент”, разказва Александър Бусаров.

Проектът „Немезида” е задействан през 2012 г. Сред героите в първата партида молби за реабилитация, изпратени във военната прокуратура, са разстреляният през 1939 г. Михаил Алехин, бивш началник на отдела за оперативно оборудване на НКВД, отровил с цианкалий своя колега Абрам Слуцки, заместник на Берия – Степан Мамулов, помощникът на Берия – Степан Шариа, Дмитрий Гречухин, виновен за смъртта на хиляди политически затворници и други все крайно неприятни фигури.

„Беше случайна извадка, не исках да създам впечатление, че работя по някакъв списък”, обяснява Александър.

Той бил убеден, че прокуратурата ще прегледа старите наказателни дела и ще потвърди, че палачите не могат да бъдат оправдани. Но се случило друго.

В отговор на жалбите си той започва да получава писма, че осъдените служители на НКВД, за които е ходатайства, са реабилитирани. В обстановка на най-строга секретност, през 2012 г. Главна военна прокуратура започва да оневинява отявлени престъпници, отговорни за смъртта на стотици хиляди хора.

През първата година са реабилитирани около 30 офицери и служители от НКВД. Може само да се гадае от какво са се ръководили прокурорите, но потокът от секретни решения за оправдаване на сталински палачи през 2012-2013 г. не изглежда толкова необяснимо, ако си припомним политическата атмосфера на онова време.

Възможно е след победата на Путин на изборите в прокуратурата да са решили, че времето е подходящо да започнат тихичко да оневиняват чекистите. Още по-вероятно е прокурорите да са решили, че зад Бусаров стоят високопоставени фигури и неговите заявления са подкрепени или дори инициирани от някой в Кремъл. Напълно логичен извод – откъде накъде частно лице би се занимавало с тази работа!? Било очевидно, че към Брусаров се отнасят почтително. Писмените отговори на неговите заявления пристигали винаги в 15-дневния срок. Получила се някаква гоголевска история.

„Да – смее се Бусаров, – взеха ме за ревизор”.

Но какво можел да направи в тази ситуация?

„Не можех да им кажа: „Вие ме разбрахте неправилно – аз исках реабилитации, но всъщност имах предвид съвсем друго?! Трябваше да продължа играта, но не в техен интерес.”

Бусаров трябвало да направи това, което би сторил в тази ситуация сталинист, възхитен от решенията на прокуратурата.

Чекистите са реабилитирани? Чудесно! Сега цялата страна трябва да узнае, че доброто им име е възстановено. Бусаров започва да разпраща писма с искания на реабилтираните да бъдат върнати обратно държавните награди, да бъдат възстановени воинските им звания и т.н.

Във ведомствата, където постъпвали заявленията му, не знаели как да реагират. И за всеки случай отказвали. Бусаров започва да препраща отказите във военна прокуратура:

„Вие ги реабилитирахте, а те не възстановяват доброто им име. Безобразие!“

Потокът от жалби и забелязан и към прокуратурата заваляват въпроси:

„Вие там какви ги вършите?!”

Реабилитациите трябвало да бъдат отменени.

„Това беше абсолютно безпрецедентен случай – казва Александър Бусаров, – в историята на прокуратурата никога не е имало такъв поток от дереабилитации.”

Не минава и без последици за участвалите. Практически всички служители, приемали решения за реабилитации на чекисти през 2012 г., напускат военната прокуратура, и има основания да се смята, че са били наказани за усърдието си.

Проектът „Немезида” можел да продължи така, както бил планиран. Александър Бусаров отново започва да изпраща заявления за реабилитация на чекистите, но резултатите почти винаги били други. Дори били отменени някои решения за реабилитации, приети по-рано.

Един такъв случай радио „Свобода“ вижда в папката с документи на майора от НКВД Бенджамин Агас (1899–1939), активен участник в изфабрикуваното дело за военно-фашистки заговор в съветското военно ръководство, по което са съдени Тухачевски, Якир, Уборевич и други командири на Червената армия. Агас бил особено жесток, лично пребивал разпитваните. Освен това той участвал във фалшифицирането на случая с „Ленинградския терористичен център на Зиновиев” и случая „Бухарин“, а по-рано, през 1930-31, организирал терор срещу православната общност в Твер, арестувал монахини и свещеници.

Въпреки многобройните доказателства за неговите престъпления, през 2001 г. Главна военна прокуратура решила да го реабилитира. Александър Бусаров изпраща на заместник-главния военен прокурор Арутюнян подробно писмо, в което се описват престъпленията на Агас и откъси от свидетелски показания. Една година тече кореспонденция. Ето и резултатът: на 12 април 2016 г. Върховният съд на Руската федерация провежда закрито заседание по делото „Агас“ и стига до заключението, че не подлежи на реабилитация, „като извършил престъпления срещу правосъдието”.

На тази документ стои гриф „сс” („строго секретно”), и все пак копие от него е изпратено на Александър Бусаров, частно лице.

„Удивително е, че механизмът работеше безупречно. Никой не попита: „Защо му се изпращат материали за служители в тайните служби без скриване на фамилни имена, архивни материали за секретни и строго секретни въпроси? Такива въпроси не възникнаха. Няколко години това се случваше напълно безпрепятствено”, казва Бусаров.

Буквата на закона била спазвана много внимателно. Ако в решенията на съдилищата или други ведомства и копията им имало небрежност или объркани имена, Бусаров веднага посочвал пропуските и документите били коригирани. Като изключителен хакер той разбил кода на бюрократичната система и го накарал да работи за него.

По това време Александър Бусаров получил скромен пост в Министерството на правосъдието на Руската федерация – системата го възприемала като свой. Но това, което помага най-много, е, че той внимателно съблюдава двете правила: да не допусне изтичане на информация и да крие мотивите си. А замисълът му става все по-радикален.

През 2014 г. Александър посещава революционния Киев и възприема убийствата на демонстранти на Майдана като продължение на случващото се в СССР по времето на Сталин. Спецслужбите и днес са готови да убиват – точно както и през 30-те години, стига да има заповед. В този момент той вече има нов план: да кандидатства за реабилитация не само на чекистите, на и на онези, които са се борили с тях. Така стига и до описания в МК случай на Савелий Дмитриев, който стрелял по колата на Микоян.

Александър Бусаров установява, че и до днес не е реаблитиран и капитанът от КГБ Виктор Орехов – помагал на съветски дисиденти и арестуван през 1978 г.

„Но -казва Александър – колкото по-близо до нашето време са престъпленията, толкова по-трудно е да се търси справедливост”.

Реабилитацията на Орехов била отказана.

Но друга операция преминава отлично и Александър се гордее с нея. Той разбира, че Валерия Новодворска, осъдена по политически причини в съветско време, никога не е подавала молби за реабилитация. Решил да го направи сам и неочаквано постигнал успех. Папка с делото на Новодворска заема почетно място в неговия архив.

Архивът нараства, делата стават все повече и повече, до 2018 г. броят им достига двеста. Бусаров продължава да получава съдебни решения с цитирани материали от класифицирани наказателни дела, описващи изтезания, убийства и други престъпления, извършвани от чекисти.

В архива му има документи, в които може да се открият и комични елементи. Например отказа да се реабилитира служителя на НКВД Андреев, който, както се оказало, „в нетрезво състояние подпалил параклис по хулигански подбуди”.

Покрай нарастването на архива се увеличава и опасността да бъде загубен. Александър Бусаров четял новините за обиски из Русия по политически обвинения и не изключвал, че спецслужбите, с които вече доста време играел сложна игра, ще се опомнят и ще ѝ сложат край. Имал само един изход: да замине и да изнесе архива зад граница. Така просто натоварил папките в автомобила си и тръгнал.

„Съвкупността от събраните съдебни материали сочи, че това е случай на престъпна организация, същата като СС или „Гестапо“, осъдени на Нюрнбергския процес – казва Александър Бусаров пред радио „Свобода“. – Материалите се отнасят както за централното ръководство, така и за ръководителите на периферни органи и обикновени служители. Цялата тази с структура е уличена в унищожаване на очевидно невинни хора.

Съд като Нюрнбергския процес в Русия няма да има, но юридически може вече да се говори, че имаме работа с престъпна организация. За себе си аз го наричам „Тайният Нюрнберг”. Затова този архив е много важен. Частни лица могат да стигнат до подобни заключения, но никога досега не е имало толкова голям брой съдебни материали. Тези заключения са направени от най-висша съдебна инстанция. Те не са доведени до логическия си финал, но чрез този архив е създадено правното основание за такъв процес. Затова бих искал този архив да възбуди интереса не само на историците, но и на юристите, които биха могли да осигурят неговото съдебно продължение и да признаят НКВД за престъпна организация.”

Площад Славейков